Проедър (на гръцки: πρόεδρος, председател) е византийска дворцова и църковна титла, използвана активно от втората половина на X век до средата на XII век. Женският вариант на титлата е проедриса.

Никифор III Вотаниат в обкръжението на висши длъжностни лица, всички те – проедри. От ляво надясно: проедърът и каниклий, протопроедърът и протовестиарий (евнух поради липсата на брада), на преден план в центъра – императорът в цял ръст с две алегорични изображения на Истината (Ἀλήθεια) и Справедливостта (Δικαιοσύνη) от двете страни край главата, проедърът и декан, и проедърът и велик примикюр. Миниатюра от Codex Coislin 79, лист 2, 70-те години на XI в. Ръкописна сбирка Fonds Coislin, Парижка национална библиотека.[1][2]

ИсторияРедактиране

Титлата проедър е създадена от император Никифор II Фока през 963 г.,[3] а първият, който е удостоен с нея, е паракимоменът Василий Лакапин. Първоначално титлата е една от най-престижните почетни титли в двора и с нея са били удостоявани само евнуси. Носителите на тази титла са били и председатели на ромейския сенат. Постепенно тя започва да се използва и за отличаване на старшинство по ранг сред останалите дворцови длъжности: така например се появява проедър на нотария, или протонотарий. От 1025 г. нататък титлата започва да се раздава по-щедро и постепенно загубва първоначалния си престиж.[3] От средата на XI век проедърската титла става достъпна и за по-широк кръг от лица освен евнусите,[4] като прецедентът в това отношение е поставен от император Михаил IV Пафлагон, който удостоява с тази титла брат си Никита.[5] Появява се и новата титла протопроедър, която отличавала най-старшите сред носителите на проедърското достойнство. В „За церемониите“ на Константин Багренородни са описани облеклото и инсигниите на проедърската титла – червена туника със златна бродерия, колан, инкрустиран със скъпоценни камъни, бяла хламида със златни кантове и два златни таблия (квадратни кръпки), и декорация от бръшлянови листа.

Титлата проедър, както и по-голямата част от дворцовата номенклатура от средновизантийския период, започва да излиза от употреба през управлението на Комнините и изчезва напълно през късния XII век.[4]

В църковната йерархияРедактиране

В църковната номенклатура санът проедър е бил използван и като название на епископите, които изначално са председатели на местното духовенство в дадена епархия. В редки случаи с него са били наричани и митрополитите. През XIII век значението проедър в църковната сфера се стеснява до това на епископ, който упражнява юрисдикция върху овакантена епархия. Като проедър на епархията този епископ е упражнявал административното ѝ ръководство, но е бил разграничаван от титулярния епископ на въпросната епархия, тъй като не е бил ръкополаган официално за неин ръководител.

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Spatharakis, 1976, p. 110
  2. Дуйчев, 1972, с. 529
  3. а б ГИБИ (VIII), 1972, с. 26, бележка под линия
  4. а б ODB, "Proedros. Proedros as a Civilian Dignity" (A. Kazhdan, A. Cutler), p. 1727
  5. Кънев, 2013, p. 98, no. 37
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Proedros“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.