Никифор III Вотаниат (на гръцки: Νικηφόρος Γ' Βοτανειάτης) е византийски император от 1078 до 1081 година.

Никифор III Вотаниат
византийски император
Портрет на Никифор III (детайл от миниатюра)
Портрет на Никифор III (детайл от миниатюра)
Роден
около 1001 г.
Починал
ПогребанИстанбул, Турция
Религияправославие
Управление
Период7 януари 1078 – 1 април 1081
ПредшественикМихаил VII Дука
НаследникАлексий I Комнин
Семейство
БащаМихаил Вотаниат
Братя/сестринеизвестна по име Вотаниатиса
СъпругаМария Аланска
Никифор III Вотаниат в Общомедия

Произход и военна кариера

редактиране

Представител на малоазийската военна аристокрация, Никифор Вотаниат принадлежал към семейство, претендиращо че произхожда от римските Фабии и византийски Фоки.

Той служи като генерал при Константин IX Мономах, Константин X Дука и Роман IV Диоген, а при Михаил VII Дука е назначен за управител на тема Анатоликон и командир на източните войски. Въпреки репутацията си на опитен военачалник, Никифор Вотаниат търпи серия от неуспехи в кариерата си – в 1064 г. е победен от огузите (узите), нахлули на Балканите и попада в плен за известно време, впоследствие е принуден да отстъпи пред настъплението на тюрките в Мала Азия.

Бунт и възкачване

редактиране

В края на 1077 – началото на 1078 г. в западната тема Дирахий избухва бунта на Никифор Вриений Стари, който достига до столицата Константинопол и претендира за императорския трон. Въпреки че въстанието на Вриений обхваща Балканите, той не е популярен сред населението, поради своеволното поведение на армията му. По същото време Никифор Вотаниат също се вдига на бунт срещу слабия император Михаил VII Дука и неговия корумпиран финансов министър Никифорица. Метежът на Вотаниат скоро се разраства и получава подкрепата на селджукските турци, с чиято помощ Вотаниат тръгва на поход до град Никея, Витиния, където се провъзгласява за император. В лицето на другия разбунтувал се генерал Никифор Вриений Стари, избирането на Вотаниат бива одобрено от аристокрацията и духовенството, докато Михаил VII е заставен да абдикира и да се замонаши.

През март или юни 1078 г. Никифор Вотаниат влиза триумфално в Константинопол и бива коронясан от патриарх Козма. Но на Балканите продължава бунтът на войските водени от Вриений, който отново издига претенции за върховната императорска власт и отхвърля предложената му от Вотаниат титла кесар. С помощта на турски наемници, изпратеният от Вотаниат военачалник Алексий Комнин успява да се справи с претендента по-късно същата година.

Управление

редактиране
 
Номизма на Никифор III Вотаниат

Никифор III, който идва на власт вече в напреднала възраст, няма необходимата енергия и способности за да извади империята от тежкото положение, в което се намира, изживявайки поредица от бунтове и нашествия.Администрацията на Никифор III не му спечелва много поддръжка и той среща сериозна опозиция на старата дворцова бюрокрация, която опитва да замени със свои хора. Реформите му биват блокирани, а и не успява да спре девалвацията на византийските финанси, въпреки че липсата на парични средства не му пречи да демонстрира щедрост към народа и поддръжниците си.

За да затвърди позициите си Никифор III, решава да се ожени за Евдокия Макремволитиса, майка на Михаил VII, вдовица на Константин X Дука и Роман IV Диоген. Този план бива подронен от съветника му Йоан Дука, чичо на Михаил VII, и Никифор вместо това се оженва за бившата съпруга на абдикиралия Михаил VII, Мария Аланска, прочута красавица, която убеждава да сключи брак с него с обещания да обяви сина й Константин Дука за законен наследник. По-късно той отказва да ги изпълни и така предизвиква последвалия преврат срещу себе си.

Бунтове и сваляне

редактиране

През 1079 г. балканските провинции са обхванати от въстанията на Лека и Добромир, ползващи се с помощта на кумани и печенеги. Въпреки първоначалният размах и двата бунта затихват бързо и без масови кръвпопролития, а водачите им са опростени от императора и получават различни материални компенсации за отказа от претенциите си. Други два бунта - на Никифор Василак на Балканите (1079 г.) и на Никифор Мелисен, разбунтувал се в Анатолия (1080 г.) са също парирани, с помощта на военачалника Алексий Комнин.

Междувременно в Мала Азия повечето територии, обичайно владяни от ромеите, попадат под властта на селджуците, Византийската империя е изправена пред още чуждестранни нападения, когато херцог Робер Гискар от Апулия, вожд на заселилите се в тези земи нормани, им обявява война под претекст, че иска да защити правата на младия Константин Дука, годеник на дъщеря му Елена. За възпирането на похода им в Гърция, императорът отново разчита на Алексий, но той се явява и кандидатът за властта на партията на Дука, водена от деспот Йоан Дука - след като заставят Никифор да абдикира (с безкръвен преврат на 4 април 1081 г.), те го поставят на трона, под името Алексий I Комнин. Сваленият император се усамотява в манастир, който той дарил, и умира по-късно същата година.

Изображения

редактиране

Външни препратки

редактиране
Михаил VII Дука Византийски император (1078 – 1081) Алексий I Комнин