Никифор III Вотаниат

Никифор III Вотаниат (на гръцки: Νικηφόρος Γ' Βοτανειάτης) е византийски император от 1078 до 1081 година.

Никифор III Вотаниат
византийски император
Портрет на Никифор III (детайл от миниатюра)
Портрет на Никифор III (детайл от миниатюра)

Роден
около 1001 г.
Починал
Погребан Истанбул

Религия Православие
Управление
Период 7 януари 1078 – 1 април 1081
Предшественик Михаил VII Дука
Наследник Алексий I Комнин
Семейство
Съпруга Мария Аланска
Никифор III Вотаниат в Общомедия

Произход и военна кариераРедактиране

Представител на малоазийската военна аристокрация, Никифор Вотаниат принадлежал към семейство, претендиращо че произхожда от римските Фабии и византийски Фоки.

Той служи като генерал при Константин IX Мономах, Константин X Дука и Роман IV Диоген, а при Михаил VII Дука е назначен за управител на анатолска тема и командир на източните войски. Въпреки репутацията си на опитен военачалник Никифор Вотаниат търпи серия от неуспехи в кариерата си – в 1064 г. е победен от огузите (узите), нахлули на Балканите и попада в плен за известно време, а по-късно като стратег на тема Анатоликон е принуден да отстъпи пред настъплението на тюрките в Мала Азия.

Бунт и възкачванеРедактиране

В края на 1077 – началото на 1078 г. в западната тема Дирахий избухва бунта на Никифор Вриений Стари, който достига до столицата Константинопол и претендира за императорския трон. Въпреки че въстанието на Вриений обхваща Балканите, той не е популярен сред населението, поради своеволното поведение на армията му. По същото време Никифор Вотаниат също се вдига на бунт срещу слабия император Михаил VII Дука и неговия корумпиран финансов министър Никифорица. Метежът на Вотаниат скоро се разраства и получава подкрепата на селджукските турци, с чиято помощ Вотаниат тръгва на поход до град Никея, Витиния, където се провъзгласява за император. В лицето на другия разбунтувал се генерал Никифор Вриений Стари, избирането на Вотаниат бива одобрено от аристокрацията и духовенството, докато Михаил VII е заставен да абдикира и да се замонаши.

През март или юни 1078 г. Никифор Вотаниат влиза триумфално в Константинопол и бива коронясан от патриарх Козма. Но на Балканите продължава бунта на войските водени от Вриений, който все още издига претенции за императорска власт и отхвърля предложената му от Вотаниат титла кесар. С помощта на турски наемници, изпратеният от Вотаниат военачалник Алексий Комнин успява да се справи с претендента по-късно същата година.

УправлениеРедактиране

 
Номизма на Никифор III Вотаниат

Никифор III, който идва на власт вече в напреднала възраст, няма необходимата енергия и способности за да извади империята от тежкото положение, в което се намира. През неговото кратко и неефективно управление той е изправен едновременно пред два сериозни военни бунта, вътрешна опозиция в столицата и външен натиск по границите в Азия и на Балканите.

Администрацията на Никифор III не му спечелва много поддръжка, като неговите придворни се отчуждават от по-старата дворцова бюрокрация, която все още била сравнително силна. Реформите, които се опитва да въведе, биват блокирани, а и не успява да спре девалвацията на византийските финанси. Въпреки липсата на парични средства Никифор III се опитва да увеличи своята популярност, като демонстрира щедрост към народа и поддръжниците си.

За да затвърди позициите си Никифор III, решава да се ожени за Евдокия Макремволитиса, майка на Михаил VII, вдовица на Константин X Дука и Роман IV Диоген. Този план бива подронен от съветника му Йоан Дука, чичо на Михаил VII, и Никифор вместо това се оженва за бившата съпруга на абдикиралия Михаил VII, Мария Аланска, която била известна с красотата си. Тази постъпка е в нарушение на църковните канони и след това щяла да бъде една от причините за падението на Никифор III от власт. Въпреки че се оженва за Мария, Никифор не признава наследствените права на сина ѝ, Константин Дука, с което се изложил на подозрение и заговори от страна на останалите хора от фракцията на Дука в двора.

Бунтове и свалянеРедактиране

През 1079 г. балканските провинции са обхванати от въстанията на Лека и Добромир, ползващи се с помощта на кумани и печенеги. Въпреки първоначалният им размах и двата бунта затихват бързо и безкръвно, а водачите им са опростени от императора. Никифор III става все по-зависим от подкрепата на стратега Алексий Комнин, който успешно потушава въстанието на Никифор Василак на Балканите (1079 г.) и е натоварен със задържането на Никифор Мелисен, разбунтувал се в Анатолия (1080 г.). Докато в Мала Азия повечето територии са в ръцете на селджуците, Византийската империя е изправена пред още чуждестранни нападения, когато норманския херцог Робер Жискар от Апулия обявява война под претескт, че иска да защити правата на младия Константин Дука, който бил сгоден за дъщерята на Робер, Елена. На Алексий Комнин е поверено със силна армия да спре предстоящото норманско нападение в Гърция.

Партията на Дука, водена от деспот Йоан Дука, заговорничи да свали император Никифор и да го замени с Алексий Комнин. Не успял да си осигури подкрепата на селджукските турци или на Никифор Мелисен, които традиционно били негови врагове, Никифор III Вотаниат в крайна сметка е принуден да абдикира с безкръвен преврат на 4 април 1081 г., който довежда на трона Алексий I Комнин. Сваленият император се усамотява в манастир, който той дарил, и умира по-късно същата година.

ИзображенияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Михаил VII Дука Византийски император (1078 – 1081) Алексий I Комнин