Проективния тест в психологията е личностен тест, направен, за да накара личността да отговори на двусмислени стимули, вероятно разкриващи скритите ѝ емоции и вътрешни конфликти. Това е различно от „обективния тест“, в който отговорите се анализират според универсални стандарти.

Маслено петно от теста на Роршах, най-известният от проективните тестове

Отговорите на проективните тестове по-скоро се анализират чрез контент анализ, отколкото да се основават на предположения за значението им, какъвто е случаят с обективните тестове. Проективните тестове основно се облягат на клинични възгледи, липса на сигурност и валидност и може да нямат стандартизиран критерий, с който да се сравняват резултатите. Тези тестове все още се използват често въпреки липсата на научно доказателство в тяхна подкрепа и тяхната продължителна популярност се свързва с „проективния парадокс“.[1] Проективните тестове имат произхода си в психоаналитичната психология, която смята, че човекът има съзнателни и несъзнателни нагласи и мотивации, които са отвъд или скрити от съзнателното мислене.

Източници редактиране

  1. Cordón, Luis A. Popular psychology: an encyclopedia. Westport, Conn, Greenwood Press, 2005. ISBN 0-313-32457-3. с. 201 – 204.
  • Theodor W. Adorno, et al. (1964). The Authoritarian Personality. New York: John Wiley & Sons.
  • Lawrence Soley & Aaron Lee Smith (2008). Projective Techniques for Social Science and Business Research. Milwaukee: The Southshore Press.

Вижте също редактиране