Отваря главното меню

Прокоптодони

род бозайници

Прокоптодоните (Procoptodon) са род гигантски късомуцунести кенгурута, обитавали Австралия през епохата на плейстоцена. Procoptodon goliah е най-големият известен вид кенгуру, съществувало някога. Достигало е височина 2 метра и е тежало около 230 кг. Най-малкият член на род Procoptodon е P.Gilli достигащ едва 1 метър височина.

Прокоптодони
Procoptodon BW.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
подклас: Marsupialia Двуутробни
разред: Diprotodontia Двурезцови торбести
подразред: Macropodiformes Кенгуроподобни
семейство: Macropodidae Кенгурови
подсемейство: Sthenurinae
род: Procoptodon Прокоптодони
Научно наименование
Уикивидове Procoptodon
Видове
  • P. browneorum (Merrilees, 1968)
  • P. cegsai (Pledge, 1992)
  • P. gilli (Merrilees, 1968)
  • P. goliah (Owen, 1845)
  • P. maddocki (Flannery & Hope, 1984)
  • P. mccoyi (Turnbull, Lundelius & Tedford, 1992)
  • P. oreas (De Vis, 1895)
  • P. otuel Owen, 1874
  • P. pusio Owen, 1874
  • P. rapha Owen, 1874
  • P. texasensis Archer, 1978
  • P. williamsi Prideaux, 2004
Обхват на вкаменелости
Прокоптодони в Общомедия

Гигантското късомуцунесто кенгуру е с плоска муцуна и очи разположени в предната част на лицето. Краката им били съставени само един голям пръст наподобяващ конско копито. На тези необичайни крака те се придвижвали много бързо както в горите така и по саваните на Австралия.

Горните им крайници са не по-малко интересни. Всеки от тях имал по два дълги пръста с големи нокти. Предполагаемото им използване е за захващане на клонки и листа при хранене.

Видът притежава много здрава черепно костна структура, която заедно със късата муцуна е предпоставка за развитие на много големи и изключително силни дъвкателни мускули, които са използвани за при смилане на твърдите треви и листа, които съставят основната диета на вида.

Денталните микро изследвания, показват много разнообразна диета. Изотопните данни сочат, че е използвал основно растения със С4 тип фотосинтеза. Този тип фотосинтеза се среща предимно при тревната растителност. В този случай ценоподни солени храсти се намират по цялата територия на полупостинните области на Австралия се смятат за най-вероятния източник на С4 тип фотосинтеза.

Родът ш съществувал до преди 50 000 г. има обаче някой доказателства, че видът е оцелял и до преди 18 000 г. Най-вероятното време на изчезване е през Плейстоцена.

Фосили от гигантското късомуцунесто кенгуру са открити при Naracoorte, местност в Южна Австралия, част от световното наследство от изкопаеми залежи. Възстановка в реален размер на вида може да се види в колекцията на Australian Museum.