Проповед на планината

Проповедта на планината е епизод от Новия Завет, описан в глави 5, 6 и 7 на Евангелие от Матей.[1][2] Тя представлява най-дългият непрекъснат текст в Новия Завет, излагащ учението на Иисус Христос с фокус върху етичната му страна.[3] Включва някои от най-известните части на учението му, сред които деветте блаженствата и молитвата „Отче наш“. Проповедта е произнесена Галилея в началото на проповедническата мисия на Христос, малко след кръщаването му от Йоан Предтеча.

Проповедта на планината, картина от Карл Блох, 1890 г.

Източници

редактиране
  1. „Sermon on the Mount.“ Cross, F. L., ed. The Oxford dictionary of The Christian church. New York: Oxford University Press. 2005
  2. Baasland, Ernst (2015). Parables and Rhetoric in the Sermon on the Mount: New Approaches to a Classic Text. Mohr Siebeck, Tubingen, Germany.
  3. The Sermon on the mount: a theological investigation by Carl G. Vaught 2001 ISBN 978-0-918954-76-3 pages xi–xiv

Външни препратки

редактиране