Кръщение Господне

Кръщение Господне (също Богоявление, Водици, Йордановден или Попова коледа^[1]) е християнски празник, отбелязващ кръщението на Иисус Христос в река Йордан, който се чества на 6 януари по Грегорианския календар.

Кръщение Господне – стенопис от Кремиковски манастир

Възникване и развитиеРедактиране

Кръщение Господне

Свидетелства за честването на този най-древен Господски празник съществуват още от II век. Корените на празника водят в Египет. Климент Александрийски съобщава за гностическа общност, която е отбелязала с нощно бдение кръщението на Иисус Христос. Според гностическото схващане по време на Кръщението Логосът се е въплътил в човека Иисус и така се е явил на Земята. Това води до твърдението, че църковният празник Богоявление се е появил като контрареакция на честването на гностическата общност от това време.

Още два мотива се крият зад определянето на датата за този празник. В нощта на 5 срещу 6 януари в Египет се е празнувало раждането на бога на Слънцето Аион от девицата Кора. На 6 януари е бил отбелязван и култа към Нил, при който е играла роля представата, че през вечерта от някои извори е извирала кръв вместо вода.

Епифаний от Саламин съобщава, че 375 година на този ден египетската църква празнува Рождението на Иисус, както и първото чудо в Кана.

С разпространението на празника се наслагват и допълнителни елементи в неговото съдържание, като се стига дотам, че на 6 януари освен Рождението във Витлеем и чудото с виното в Кана се отбелязват и преклонението на тримата влъхви и кръщението в река Йордан. Този процес на натрупване престава с преместването на Рождество Христово на 25 декември и така на Изток главен празник остава кръщението на Иисус в Йордан, докато на Запад продължава да се честват и чудото с виното и преклонението на мъдреците.

Празникът носи името „Богоявление“, защото при кръщението си във водите на река Йордан Иисус Христос се явил на света за обществено служение, провъзгласен от Бог Отец като Негов Син. На Богоявление Бог се явил за първи път като Божествена Троица. Богоявление също възниква, когато някои църкви си спомнят, че Исус е бил кръстен, когато е бил на около 30 години и е започнал да учи хората за Бога. Кръщението означава „откровение“, а посещението на мъдреците и неговото кръщение са важни моменти, когато Иисус е „разкрит“ като много важен за света.^[2]

ИсторияРедактиране

Твърде малко са подробностите за земния живот на Иисус Христос преди Неговото кръщение. Спасителят, който наистина се постарал „да изпълни всяка правда“ (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на своя Предтеча.

Преди това св. Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и на Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед във Витавара отвъд Йордан. Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа. Неговият зов: „Покайте се, защото се приближи царството небесно!“ привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. С тревога и упование пристъпвали към него люде от всички слоеве на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: „Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?“, а Йоан им отговорил: „Аз кръщавам с вода, но посред вас стои един, когото вие не познавате. Той е идещият след мене, който ме изпревари, и комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата му“. Когато Иисус се приближил до Йоан, за да се кръсти от него, Кръстителят го възпрял с думите: „Аз имам нужда да се кръстя от тебе, а ти ли идваш при мене?“. Иисус му отговорил: „Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда.“ Тогава Дух Свети слязъл върху него във вид на гълъб, а от небето се чул глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение.“

Православната традиция e запазила празника Кръщение Господне инкорпориран с празника Богоявление, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Свети дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос, и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син ^[3]

Обратно, западната християнска традиция посвещава празника Богоявление на събитията, свързани с раждането на Исус Христос: Рождество Христово и съпътстващите го събития: Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите.

СимволикаРедактиране

Кръщението в Светия Дух може да бъде определено като работа, чрез която Божият Дух поставя вярващия в съюз с Христос и в съюз с другите вярващи в тялото Христово в момента на спасение. 1 Коринтяни 12:12 – 13 и Римляни 6:1 – 4 са главните пасажи в Библията, в които откриваме тази доктрина. 1 Коринтяни 12:13 казва, „Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.“ Римляни 6:1 – 4 казва, „Тогава какво? Например ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него? Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Иисуса Христа, кръстихме се да участваме в смъртта Му? Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.“ Въпреки че Римляни 6 не споменава конкретно Божия Дух, описва вярващите, поставени пред Бога и 1 Коринтяни 12 ни казва как се случва това.

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие показва Бога в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки човек чрез Светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак: „Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно Те възпяваме: дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна.“

Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух овехтяла от греха човешка природа.

ОбичаиРедактиране

Велик Водосвет в центъра на Габрово, 6 януари 2009

На Богоявление се практикува обичаят да се скача в река, за да се извади хвърления от свещеника кръст. Противно на общоприетото мнение, Православната църква не забранява изрично жени да участват в ритуала.^[4]

С този празник завършват т.нар. Мръсни дни. В навечерието на Йордановден се приготвя третата (последна) Коледна Вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия: боб, варено зеле или сарми, орехи, хляб, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено, в чест на просото (някъде вместо просо слагат царевично брашно). На трапезата се запалва и недогорялата от втората коледна вечер свещ.

Според народното вярване през нощта срещу Йордановден „небето се отваря“. Който види това, всичко, което си пожелае се сбъдва. Затова някога хората не са спели през тази нощ. На този ден се извършва освещаване на водата. След водосвета свещеникът хвърля кръста във водата, а мъжете го изваждат. Този, който пръв стигне до кръста и го извади, ще бъде здрав и щастлив. Вярва се, че ако кръстът замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. Там, където е хвърлен кръстът, болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Също така и всички останали си измиват лицето и ръцете си „за здраве“. Рано сутринта момите измиват домашната икона и палешника от каденето на реката или чешмата. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди.

Името на празника – Мъжки Водици – идва от обичая да се къпят само младоженците и момченцата до едногодишна възраст. На места извършват и т.нар. „хаскане“, при което 5 – 6 мъже обикалят къщите и къпят пеленачетата, младоженците и годениците. Ако този, когото ще къпят, е мъж – подхвърлят го три пъти и викат: „Хааа-са!“, оттук – и името на обичая. Подобно къпане се извършва и на Ивановден. На този ден в някои райони обикалят и моми-водичарки. Те ходят по къщите и пеят песни за всеки член от семейството. Тези песни са подобни на коледните и лазарските.

Църковен празник: на този ден Православната църква отбелязва кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. По време на кръщенето небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се чува глас: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Това символизира тайнството на смъртта и възкресението: умира земният човек, умира грехът му и се ражда, възкръсва одухотвореният човек.

Обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, боб, орехи, вино.