Протести в Казахстан (2022)
Протестите в Казахстан (на казахски: Қазақстандағы наразылық шаралары; Qazaqstandağy narazylyq şaralary) започват на 2 януари 2022 г. след внезапно рязко увеличение на цените на втечнения газ, което според президента на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев е причинено от прехода от 1 януари 2022 г. към изцяло пазарно ценообразуване на втечнен газ чрез електронни търговски платформи и борси, в същото време основен обвиняем е Министерството на енергетиката на Казахстан, както и най-големите компании за доставка на газ – „Казмунайгаз“ и „Казахгаз“.[1]
| Протести в Казахстан през 2022 г. | |
.jpg) Протестиращи на централния площад в Актобе на 4 януари 2022 г. | |
 Обозначените в червено и звездичките са областите и градове с национално значение, в които е обявено извънредно положение на 5 януари 2022 г. | |
| Време | 2 януари 2022 – 11 януари 2022 |
|---|---|
| Причини | • Внезапно рязко увеличение на цената на втечнения газ; • Неравенство в доходите и социално неравенство на населението; • Обвинения на управляващия елит и чиновниците в корупция и непотизъм; • Бруталност на правоприлагащите органи; • Стагнация на икономиката на страната, покачване на цените, икономически проблеми сред населението; • Запазване на авторитарното и автократично дългосрочно управление на Нурсултан Назарбаев в страната, ограничения на свободата на словото и медиите, нарушаване на правата и свободите на човека |
| Начини за протест | демонстрации, шествия, масови безредици, интернет активизъм |
| Резултат | • Намаляване на цените на природния газ за определен период; • Оставка на правителството на Аскар Мамин; • Отстраняване на Нурсултан Назарбаев от поста ръководител на Съвета за сигурност на Казахстан |
| Протести в Казахстан през 2022 г. в Общомедия | |
Протестите започват в петролния град Жанаозен, но бързо се разпространяват и в други градове: Алмати, Актау, Актобе, Караганда, Нур Султан, Шимкент, Кокшетау и Уралск.[2][3][4] В някои градове протестите се превръщат в масови безредици. Протестиращите преминават от икономически към политически искания – за оставката на правителството, оставката на президента Токаев, свалянето на имунитета и премахване от политиката на 81-годишния първи президент на страната Нурсултан Назарбаев, който към този момент от на началото на протестите заема постовете на председател на Съвета за сигурност на Казахстан и член на Конституционния съвет на Казахстан.
По време на протестите загиват 206 души, а 9900 са арестувани.[5]
Източници редактиране
- ↑ Глава государства Касым-Жомарт Токаев провел совещание по вопросам социально-экономической ситуации в стране
- ↑ Силовики применили в отношении протестующих в Алматы светошумовые гранаты - Аналитический интернет-журнал Vласть // Посетен на 2022-01-04. (на руски)
- ↑ Kazakhstan: Gas price hike fuels Zhanaozen protests | Eurasianet // Посетен на 2022-01-04. (на английски)
- ↑ Sharp Energy Price Hike Triggers Protests In Kazakhstan // Посетен на 2022-01-04. (на английски)
- ↑ Nearly 8,000 detained in Kazakhstan amid unrest // 2022-01-10. Посетен на 2022-01-10.
