Отваря главното меню

Алмати

бивша столица на Казахстан и най-големият град на страната

Алматѝ (на казахски: Алматы́, произнася се Алматъ̀; до 1921 г. Верний, на руски: Верный, до 1992 г. Алма̀ Ата̀, на руски Алма-Ата) е най-големият град в Казахстан. Населението на града през 2016 г. е 1 713 220 души.[1]

Алмати
Алматы
— Град —
Знаме
      
Герб
Almaty, Kok-tobe exposition 3.jpg
Relief Map of Kazakhstan.png
43.25° с. ш. 76.9° и. д.
Алмати
Страна Flag of Kazakhstan.svg Казахстан
Площ 682 km²
Надм. височина 850 m
Население (2016) Повишение 1 713 220 души
Кмет Бауържан Байбек
Основаване 1854
Пощенски код 050000 – 050063
Телефонен код +7 727
МПС код A
Алмати в Общомедия
Православна църква в Алмати.
Джамия в Алмати.

Съдържание

Произход на иметоРедактиране

Алмати означава място с ябълки. То се дължи на факта, че в покрайнините на града растат диворастящи ябълки. В тази част на страната ябълката е опитомена от диворастящия вид Malus sieversii.

ИсторияРедактиране

През 1854 г. отряд сибирски казаци от град Омск основава военния пост Заилийски. Година по-късно селището е преименувано на Верний, останало до 1921 г., когато е възприето името Алма-ата (Баща-ябълка), наложено от болшевиките.

През 1911 г. мощно земетресение унищожава почти целия град. Оцелява единствено руската православна катедрала. През 1920-те години със завършването на Туркестано-Сибирската железопътна линия Алмати става важна възлова гара по трасето.

През 1929 г. градът става столица на Казахската ССР. През 1991 г. в града е обявена независимостта на Република Казахстан от СССР. Остава столица до 1998 г., когато президентът Нурсултан Назърбаев взема решение да премести столицата в Астана.

Понастоящем градът остава най-важният икономически, културен, научен център на средноазиатската република.

ГеографияРедактиране

Градът е разположен в югоизточните части на Казахстан. От трите си страни е заобиколен с планини, разположен в подножието на северните склонове на Заилийския Алатау, най-северния хребет на Тян Шан.[2]

В северната част на града надморската височина е 500 m, в южните жилищни комплекси на височината достига 1500 – 1700 m, в района Медео и Каменското плато, където се усеща влиянието на ледниците.[2]

КлиматРедактиране

Климатът в Алмати е умереноконтинентален, с много топло лято и студена зима. Средната годишна температура е 10 °C. Най-студеният месец е януари, със средна температура от -4,7 °C, а най-горещият е юли (23,8 °C). Образуването на слана обикновено започва в средата на октомври и може да се наблюдава до края на април. Температурите от декември до февруари могат да бъдат ниски. Средно годишно, дните с температура, надвишаваща 30 °C, са 36. Годишното количество на валежите е от 650 до 700 mm. Една трета от валежите падат през април и май. Ниски температури и снеговалежи не са необичайни и за месец май, а най-късното отбелязване на снеговалеж е през 17 юни 1987 г.

Климатични данни за Алмати
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 18,2 19,0 28,0 33,2 35,1 39,3 43,4 40,5 38,1 31,1 25,4 19,2 43,4
Средни максимални температури (°C) 0,7 2,2 8,7 17,3 22,4 27,5 30,0 29,4 24,2 16,3 8,2 2,3 15,8
Средни температури (°C) −4,7 −3 3,4 11,5 16,6 21,6 23,8 23,0 17,6 9,9 2,7 −2,8 10,0
Средни минимални температури (°C) −8,4 −6,9 −1,1 5,9 11,0 15,8 18,0 16,9 11,5 4,6 −1,3 −6,4 5,0
Абсолютни минимални температури (°C) −30,1 −37,7 −24,8 −10,9 −7 2,0 7,3 4,7 −3 −11,9 −34,1 −31,8 −37,7
Средни месечни валежи (mm) 34 43 75 107 106 57 47 30 27 60 56 42 684
Брой на дните с валежи 5.8 6.1 9.5 9.6 9.9 7.3 5.3 3.5 3.6 6.5 6.5 5.7 79.3
Източник: Hong Kong Observatory [1]

НаселениеРедактиране

Население по години
1854[3] 1859[3] 1897[3] 1913[3] 1926[3] 1939[3] 1959[3]
470 5 000 18 423 40 000 45 400 222 000 456 000
1970[3] 1979[3] 1982[3] 1989[3] 1999[3] 2003[4] 2005[4]
665 000 899 700 1 000 000 1 071 900 1 129 400 1 149 641 1 209 485
2007[4] 2009[4] 2011[4] 2013 2015 2015 2016[1]
1 287 246 1 361 877 1 414 017 1 475 579 1 507 509 1 552 349 1 716 779

Етнически съставРедактиране

Към 2015 г. етническият състав на Алмати е както следва:[5]

  казахи (56.99%)  руснаци (28.47%)  уйгури (5.41%)  корейци (1.85%)  татари (1.41%)  азери (0.67%)  украинци (0.66%)  узбеки (0.60%)  други (3.94%)
 

ИкономикаРедактиране

 
Международно летище Алмати.
 
Станция в алматинското метро.

Аламати генерира близо 20% от БВП на Казахстан.[6] Градът е крупен финансов център в Централна Азия, като финансовите услуги представляват един от най-големите отрасли в града. Сектор на услугите заема 77% от икономиката на града, промишлеността заема 32,9%, а селското стопанство – едва 0,1%. Развити са хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, металургията, производството на хартия и строителни материали.

ТранспортРедактиране

Казахстанското железопътно дружество разполага с две жп гари в града. Въздушният транспорт е представен от международно летище Алмати, разположено на 15 km североизточно от града.

Градският транспорт е представен от множество автобусни, тролейбусни и трамвайни линии, а от 1 декември 2011 г. разполага и с метрополитен.

Олимпийска кандидатураРедактиране

През 2005 г. градът издига кандидатурата си за домакин на Олимпийски игри 2014. Кандидатурата на града отпада.

ЗабележителностиРедактиране

Околностите на Алмати са част от Иле Алатауския национален парк, разположени в подножието на планинската верига Заилийски Алатау. На юг от града се намира връх Коктюбе (1070 m), който е част от планинската верига Заилийски Алатау. До върха, където има наблюдателна площадка, се стига с лифт. Оттам се разкрива живописна панорама на „Южната столица“ на Казахстан. Любителите на активния отдих и приключенския туризъм могат да посетят околностите на Алмати. Екскурзиите пеш и изкачването в планината са край високопланинската пързалка „Медео“ и ски курорта „Шъмбулак“.[2]

Международни отношенияРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране