Алмати

Алмати
Алматы
	Алмати Алматы
	Алмати
Страна	Казахстан
Област	Алматинска област
Площ	682 km²
Надм. височина	785 m
Население	2 147 113 души (2022); 3148 души/km²
Кмет	Ерболат Досаев
Основаване	1854 г.
Пощенски код	050000, 050063
Телефонен код	727
МПС код	02, A
Официален сайт	www.almaty.gov.kz
	Алмати в Общомедия

Алматѝ (на казахски: Алматы́, произнася се Алматъ̀; до 1921 г. Верний, на руски: Верный, до 1992 г. Алма̀ Ата̀, на руски Алма-Ата) е най-големият град в Казахстан. Населението на града през 2016 г. е 1 713 220 души.^[1]

Към 2022 г. в града живеят 2,1 млн. души, също така е център на агломерация с население от 2,5 млн. души.

Произход на името

Алмати означава място с ябълки. То се дължи на факта, че в покрайнините на града растат диворастящи ябълки. В тази част на страната ябълката е опитомена от диворастящия вид Malus sieversii.

История

През 1854 г. отряд сибирски казаци от град Омск основава военния пост Заилийски. Година по-късно селището е преименувано на Верний, останало до 1921 г., когато е възприето името Алма-ата (Баща-ябълка), наложено от болшевиките.

През 1911 г. мощно земетресение унищожава почти целия град. Оцелява единствено руската православна катедрала. През 1920-те години със завършването на Туркестано-Сибирската железопътна линия Алмати става важна възлова гара по трасето.

През 1929 г. градът става столица на Казахската ССР. През 1991 г. в града е обявена независимостта на Република Казахстан от СССР. Остава столица до 1998 г., когато президентът Нурсултан Назарбаев взема решение да премести столицата в Астана.

Понастоящем градът остава най-важният икономически, културен, научен център на средноазиатската република.

География

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Градът е разположен в югоизточните части на Казахстан. От трите си страни е заобиколен с планини, разположен в подножието на северните склонове на Заилийския Алатау, най-северния хребет на Тян Шан.^[2]

В северната част на града надморската височина е 500 m, в южните жилищни комплекси на височината достига 1500 – 1700 m, в района Медео и Каменското плато, където се усеща влиянието на ледниците.^[2]

Климат

Климатът в Алмати е умереноконтинентален, с много топло лято и студена зима. Средната годишна температура е 10 °C. Най-студеният месец е януари, със средна температура от -4,7 °C, а най-горещият е юли (23,8 °C). Образуването на слана обикновено започва в средата на октомври и може да се наблюдава до края на април. Температурите от декември до февруари могат да бъдат ниски. Средно годишно, дните с температура, надвишаваща 30 °C, са 36. Годишното количество на валежите е от 650 до 700 mm. Една трета от валежите падат през април и май. Ниски температури и снеговалежи не са необичайни и за месец май, а най-късното отбелязване на снеговалеж е през 17 юни 1987 г.

Климатични данни за Алмати
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	18,2	19,0	28,0	33,2	35,1	39,3	43,4	40,5	38,1	31,1	25,4	19,2	43,4
Средни максимални температури (°C)	0,7	2,2	8,7	17,3	22,4	27,5	30,0	29,4	24,2	16,3	8,2	2,3	15,8
Средни температури (°C)	−4,7	−3	3,4	11,5	16,6	21,6	23,8	23,0	17,6	9,9	2,7	−2,8	10,0
Средни минимални температури (°C)	−8,4	−6,9	−1,1	5,9	11,0	15,8	18,0	16,9	11,5	4,6	−1,3	−6,4	5,0
Абсолютни минимални температури (°C)	−30,1	−37,7	−24,8	−10,9	−7	2,0	7,3	4,7	−3	−11,9	−34,1	−31,8	−37,7
Средни месечни валежи (mm)	34	43	75	107	106	57	47	30	27	60	56	42	684
Брой на дните с валежи	5.8	6.1	9.5	9.6	9.9	7.3	5.3	3.5	3.6	6.5	6.5	5.7	79.3
Източник: Hong Kong Observatory [1]

Население

Население по години
1854^[3]	1859^[3]	1897^[3]	1913^[3]	1926^[3]	1939^[3]	1959^[3]
470	5000	18 423	40 000	45 400	222 000	456 000
1970^[3]	1979^[3]	1982^[3]	1989^[3]	1999^[3]	2003^[4]	2005^[4]
665 000	899 700	1 000 000	1 071 900	1 129 400	1 149 641	1 209 485
2007^[4]	2009^[4]	2011^[4]	2013	2015	2015	2016^[1]
1 287 246	1 361 877	1 414 017	1 475 579	1 507 509	1 552 349	1 716 779

Етнически състав

Към 2015 г. етническият състав на Алмати е както следва:^[5]

казахи (56.99%)

руснаци (28.47%)

уйгури (5.41%)

корейци (1.85%)

татари (1.41%)

азери (0.67%)

украинци (0.66%)

узбеки (0.60%)

други (3.94%)

Икономика

Международно летище Алмати.

Станция в алматинското метро.

Аламати генерира близо 20% от БВП на Казахстан.^[6] Градът е крупен финансов център в Централна Азия, като финансовите услуги представляват един от най-големите отрасли в града. Сектор на услугите заема 77% от икономиката на града, промишлеността заема 32,9%, а селското стопанство – едва 0,1%. Развити са хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, металургията, производството на хартия и строителни материали.

Транспорт

Казахстанското железопътно дружество разполага с две жп гари в града. Въздушният транспорт е представен от международно летище Алмати, разположено на 15 km североизточно от града.

Градският транспорт е представен от множество автобусни и тролейбусни линии, а от 1 декември 2011 г. разполага и с метрополитен. До 2015 г. в Алмати са се движили и трамваи, но след това са спряни от опериране. През 2016 г. е премахната и контактната мрежа на трамваите в града, но има план за неговото възстановяване.

Олимпийска кандидатура

През 2005 г. градът издига кандидатурата си за домакин на Олимпийски игри 2014. Кандидатурата на града отпада.

Забележителности

Православна църква в Алмати

Околностите на Алмати са част от Иле Алатауския национален парк, разположени в подножието на планинската верига Заилийски Алатау. На юг от града се намира връх Коктюбе (1070 m), който е част от планинската верига Заилийски Алатау. До върха, където има наблюдателна площадка, се стига с лифт. Оттам се разкрива живописна панорама на „Южната столица“ на Казахстан. Любителите на активния отдих и приключенския туризъм могат да посетят околностите на Алмати. Екскурзиите пеш и изкачването в планината са край високопланинската пързалка „Медео“ и ски курорта „Шъмбулак“.^[2]