Протести в Ливан (2019)

Протестите в Ливан през 2019 са серия от общонационални протести, мотивирани от провала на ливанското правителство да намери решения за икономическата криза, която продължава повече от година.

Протести в Ливан (2019)
Протестиращи, блокирали моста „Пръстен“ в Бейрут. 26 октомври 2019 г.
Информация
Дата	17 октомври 2019- (2 месеца и 1 ден)
Местоположение	Ливан
Обявени смъртни случаи	Поне 7 убити и 359 ранени към 15 декември, 2019
Протести в Ливан (2019) в Общомедия

Основните фактори, допринесли за разразяването на кризата са корупция, похабяване на публични средства и кражби от държавни ведомства. Сред причините са и правителствения сектарианизъм, стагнацията в държавната икономика, безработицата, законодателство (като банковата тайна) за която се смята че служи за прикритие на управляващите при липса на отчетност, както и провала в осигуряването на основни ресурси като ток, вода и канализация. Моментната причина за избухването на протестите стават планираните от правителство данъци върху бензина, тютюна и онлайн обажданията чрез платформи като WhatsApp.

На 29 октомври, министър-председателя Саад Харири обявява оставката на кабинета си в отговор на събитията. Това не слага край на протестите, като исканията на протестиращите са да бъде съставено правителство от компетентни и независими специалисти и за оставките на цялата политическа класа, включително говорителя на парламента и президента на страната.

Политически причини за протестите

Според списание „Икономист“ дисфункцията и лошото управление в Ливан, причинило протестите води своето начало от сектарната политика на местното правителство, заложена в Таифското споразумение, състояло се през 1989, почти 30 години преди началото на протестите. Таифското споразумение установява сектарна политическа система, в която политическата власт се базира на религиозната принадлежност на държавния служител. Смята се че системата е експлоатирана от сегашната политическа класа, като множество от членовете ѝ са бивши военачалници от Ливанската гражданска война, които все още заемат властови постове и получават амнистия за действията си вместо да им бъдат разследвани. Ливан представлява смесица от религиозни фракции, като 18 са официално признати от правителството.

Разразяването на протестите е приписвано на няколкото кризи настъпили в страната в седмиците преди това. Първо избухват пожари в няколко града и много хора губят домовете си. Голяма част от растителността, аспект от Ливан с който населението се гордее изгаря в пожарите. Правителството се проваля в плановете си за гасене на пожарите и му се налага да разчита на помощ от Кипър. Повече влияние оказва повишението в цените на бензина и хляба сред нарастващата безработица и бедност в страната, като младежката безработица достига 37% а общата 25% към август, 2019 г. Тъй като всички тези фактори се дължат на лошото управление на страната, Ливанското население изразява недоволството си от лошата ситуация.

В Ливан няма стабилно 24-часово електричество от 1975 г., като често срещан из страната е 8-часов дневен режим на тока: осигуряването на 24-часово електричество в страната зависи от постигането на сделка с местната „генераторна мафия“, която оперира обръч от контрабандни бензинови генератори, които допринасят за високото ниво на замърсяване в Ливанските градове. Ливан няма достъп до небутилирана питейна вода от времето на гражданската война. Страната страда също така и от дефицит на канализационна инфраструктура, която води до „кризата с боклука“ от 2015 г., която става повод за Ливанските протести от 2015-16 г.

Малобройни протести започват да се провеждат около Бейрут към края на септември. Причината за роволюционното движение е очевидна години преди началото на протестите и се наблюдава в културните и арт общонстите на Ливан.

Икономически причини за протестите

От 1997, последователни правителства запазват системата за фиксиран валутен курс между ливанската лира и щатския долар. Прогнозите за ливанската икономика се влошават в 2010-те и страната достига най-ниските нива на БВП на глава от населението от 2008 г. и държавния дългъ достига 151% от БВП на страната. В резултат, международните кредитни агенции понижават оценката на държавните облигации. Комбинацията от икономически спад в зависимата от вносни стоки страна с продължаването на фиксирания курс с долара води до повишение на бюджетния дефицит и разчитане на резервите от чужда валута от централната банка на страната. Последвалият недостиг на долари в късната 2019 г. се отразява допълнително на икономиката и докато важни бизнеси и граждани не могат да се сдобият с долари по официалния курс в страната възникв черен пазар за валута.

Коалиционното правителство, оглавявано от Саад Харири, отговаря с политика на строги икономии на увеличение в данъците и намаляване на разходите, с цел да бъде намален правителствения дефицит като в същото време се поддържа фиксиран курс с долара. Намаляването на правителствения дълг е едно от условията по пакетно споразумение за 10,2$ милиарда заеми и 860$ милиона грантове със Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Саудитска Арабия.

На 1 октомври, Централната банка на Ливан обявява икономическа стратегия според която ще бъдат осигурени долари на всички компании, търгуващи със зърно, бензин и фармацевтични продукти, така че да могат да продължат вноса. Според икономическите анализатори това е само временно решение.

В сесия на кабинета на 17 октомври, правителството предлага стратегии за повишение на доходите за 2020 г. За обсъждане са предложена 36 точки, включително повишение на данък добавена стойност с 2% от 2021 г. и допълнителни 2% от 2022, като по този начин ддс в страната ще достигне 15%. Допълнителни планове за таксуване на интернет обаждания са обявени в медиите. Финалното заседание за определяне на бюджетната рамка е планирано за 19 октомври, но е отменено поради съгласието на премиера и президента на страната.

Протести

Начало на протестите

Протестиращи в късния 17 октомври

17 октомври: Приблизително сто цивилни активисти протестират срещу предложените нови данъци аколо центъра на Бейрут, блокирайки ключови улици. Докато министъра на висшето образование и конвоят му преминават през райна, протестиращите се скупчват около колата му. Един от охранителите му стреля във въздуха, което допълнително разгневява протестиращите; не е съобщено да има пострадали. Лидерът на Прогресивната Социалистическа партия, заявява че е говорил с министъра, който представлява партията в Ливанското правителство и е поискал охранителя да бъде предаден на полицията, тъй като всички са „подвастни на закона“. Голям брой протестиращи започва да се появява в множество региони около страната. Докато шествията нарастват, министър-председателя свиква незабавна среща по настояване на президента за средата на 18 октомври. Също така е направено изявление от страна на министъра на висшето образование, че всички училища и университети, публични или частни ще останат затворени през следващия ден. Министърът на телекомуникациите абявява, че идеята за облагане с данък на интернет обажданията е била отменена. За протестърите този данък е последната капка в социален, политически и икономически срещу политическата класа, която е смятана за корумпирана и нуждаеща се от незабавна смяна.