Противодесантна отбрана

Противодесантна отбрана (ПДО) на крайбрежието[1] – комплекс от мероприятия, насочени за отбрана на крайбрежна зона (крайбрежие) от бреговите войски (Бреговите ракетно-артилерийски войски) или сухопътните войски във взаимодействие с военноморския флот и авиацията (ВВС) с цел предотвратяване на морски и въздушни десанти на противника.

Немеските противодесантни съоръжения на северното крайбрежие на Франция.
Десанта на американските войски в Нормандия.

Води се обикновено с част от силите при провеждане на настъпателни или отбранителни операции на приморското направление.

Съдържание на противодесантната отбранаРедактиране

В противодесантната отбрана се включва:

  • създаване на отбранителна групировка войски или сили;
  • организация на система на огъня на сухопътните войски и бреговите ракетно-артилерийски войски, инженерното оборудване на местността и управление;
  • провеждането на мероприя по всестранно обезпечение на бойните действия на всички сили и средства, привлечени към отбраната.

Противодесантната отбрана се организира от командващия на обединението или от командира на съединението на сухопътните войски при участие ма командованията на формированията на военноморския флот. В основата на организацията са същите изисквания, които има и към обикновената отбрана.

Противодесантната отбрана трябва да противостои на удари с оръжията за масово поражение, да е дълбоко ешелонирана, активна и устойчива, способна да унищожи десантите на противника.

Войсковата групировка в противодесантната отбрана се създава с учет на най-вероятните направления на десанта на противника и действията на десантните му сили. Основните сили обикновено се разполагат в дълбочина на отбраната с такъв разчет, че да осигурят бърза реакция към необходимите направления.

Бойния ред включва: първи ешелон, втори ешелон или общевойскови резерв, групировки на ракетните войски и артилерия, средства на ПВО, резерви с различно преназначение.

Бойните задачи на съединенията или частите на различните видове въоръжени сили се поставят с учитане на бойните им възможности, окавания състав на десантите на противника и условията, в които се предполага да се води борбата с тях. На сухопътните войски се възлагат борбата с авиацията на противника, унищожаването на неговия десант при слизането му и удържане на заеманите участъци от крайбрежието и островите. Силите на флота се привличат за водене на разузнаване на силите на противника, унищожаването на неговия флот, стоящ в базата и на рейд, а също намиращ се в морето, нанасянето на удари по морския десант, при транспортирането му в морето, и в района на десанта, поставяне на минни заграждения на подходите към най-достъпните участъци на брега и съдействие на сухопътните войски в унищожаването на десантите, слезли на брега, а също така за блокада на участъка от брега, превзет от противника, и недопускането на евакуация на неговите войски.

Основните усилия на противодесантната отбрана са съсредоточени на зоните на брега, които са най-достъпни за слизането на десанта на противника, на удържане на най-важните райони, командни височини, кръстопътища и други обекти, които да помогнат за раздробяване на силите на десанта и унищожаването му по части.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Советская военная энциклопедия. Т. 6.

ЛитератураРедактиране

  • Советская военная энциклопедия. Т. 6.
  • Тарасов О.. Противодесантная оборона. журнал „Армейский сборник“.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Противодесантная оборона“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.