Психозата (от гръцки: ψυχή, психе – „ум“, „душа“ и -ωσις, -озис – „абнормално състояние“ или „умопомрачение“) е тежко психично разстройство, което се характеризира със загубване на контакт с реалността и дълбоко нарушаване на връзките с другите хора, което е причина за социалната дезадаптация на субекта.

Психоза
МКБ-9290 – 299
Психоза в Общомедия
Не бива да се бърка с психопатия.

Психозата също така може да бъде симптом на други заболявания, като например острата психоза може да е симптом на шизофренията[1].

В противоположност на неврозата, при която болният осъзнава своите лични трудности, при психозата заболяването не се осъзнава. Пациентите се изолират от външния свят и си създават собствен свят, който моделират по свой начин и където те се чувстват всемогъщи.[2]

Съществуват много видове психози, сред които шизофрения, манийно-депресивна психоза, параноя, хронична халюцинаторна психоза, парафрения и други.

Налудната активност, която се проявява в нагласите и поведението, явната липса на самокритичност и изкривените съждения и богата палитра от общи симптоми изразяват дълбоката умствена отчужденост на личността от семейството, приятелите и обществото и представлява най-характерната черта на психозите, които са относително чести (1% от градското население). Повечето от психозите днес са успешно лечими, ако липсват органични мозъчни изменения.

Психозите могат да бъдат провокирани и от инфекциозни заболявания, висока температура, тютюн, алкохол (алкохолна психоза [3]) и наркотици, особено т.нар. психоделици (LSD, псилоцибин, мескалин, някои антипаркинсонови лекарства и др.) и марихуана.[4]

Характеристики редактиране

Дезорганизирана реч и поведение, насилствени изблици и прояви, хомицидна идеация.

Шизоподобна психоза редактиране

За нея има много описания още от гръко-римско време[5].

Масова психоза редактиране

Макар че обикновено под термина се разбира „масова паника“ и по този начин е възприеман в социологията, военната наука и т.н., в действителност масовата психоза означава за определена група или общество превалентност на действителни психотични симптоми като халюцинации, суицидности и други.

Превенция редактиране

Доказателството за ефективността на навременните намеси за предотвратяване на психоза остават неопределени. Докато ранна интервенция при тези с психични кризи би могла да подобри краткотрайни резултати, малка полза бива наблюдавана от тези мерки след пет години. Все пак има доказателство, че когнитивно поведенческа терапия (CBT) може и да намали риска от психоза при хора, изложени на риск да развият болестта. През 2014 г. Британският национален здравен институт (NICE) препоръчва превантивна CBT за хора, склонни да развият състоянието.

Източници редактиране

  1. ((en)) Manu Mathews, Schizophrenia and Acute Psychosis, август 2013
  2. Психодинамични модели в психиатрията, Ставрос Менцос, ИК Стено 2002, ISBN 954-449-119-8
  3. Алкохолната психоза е особено разпространена и изследвана в Русия.
  4. THE HEALTH EFFECTS OF CANNABIS AND CANNABINOIDS (PDF) // National Academies of Sciences, Engineering, and Medicine. www.nationalacademies.org. с. 5. Посетен на 12 декември 2019.
  5. ((en)) Daniel R. Weinberger, Paul Harrison, Schizophrenia, John Wiley & Sons, Jul 13, 2011, стр. 1906