Отваря главното меню

Първи армейски пехотен попълващ полк

Първи армейски пехотен попълващ полк е български пехотен полк, формиран през 1941 г. и взел участие във Втората световна война (1941 – 1945).

Първи армейски пехотен попълващ полк
Информация
Активна 8 април 1941 – 10 декември 1944
Държава България
Тип Пехотен полк

ИсторияРедактиране

Първи армейски пехотен попълващ полк е формиран на 8 април 1941 г. в Дупница. Два дена по-късно заминава за южната граница на България. През юни същата година се завръща в Дупница и е демобилизиран. На 8 юли 1943 г., съгласно служебно писмо № 04-М-396 от 24 юни 1943 г. полкът е отново формиран в Дупница, под името Първи армейски попълващ пол. На 26 юни 1944 г. е демобилизиран.[1]

На 22 септември 1944 г. е формиран отново и взема участие в първата фаза на войната срещу Третия райх. За командир на полка е назначен полковник Асен Руменов.[2] Бойният път на полка преминава през Остри връх, Равно буче, Ново село, Бела паланка, Нишка баня, след това взема участие в Косовската операция при Доня река, Турски Тачевиц и Копаоник планина – отм. 1442 и отм. 1351.[3]

Нишка настъпателна операция (8 – 14 октомври 1944 г.)Редактиране

В началото на октомври 1944 г. полкът пристига в района на съсредоточаване. Към тази дата е в подчинение на 11 пехотна дивизия.[4] След като е разтоварен на гара Пирот, на 7 ноември се изнася в района на с. Понор и влиза в състава на 6 пехотна бдинска дивизия.[5]

В периода 8 – 10 октомври в рамките на Нишката настъпателна операция (8 – 14 октомври 1944 г.) по време на артилерийската подготовка 6 дивизия нанася огневи удари по опорните пунктове на предния край и в дълбочина на немската отбрана. Настъплението започва в 8:30 ч. с главен удар в направление на с. Понор, Бела паланка, а бойният ред на дивизията е в два ешалона, като Първи армейски пехотен попълващ полк без 1-ва дружина представлява целия 2-ри ешалон. Първа дружина от полка, заедно с 35 гвардейска рота атакуват вр. Остри връх, вр. Сливовачки връх и вр. Равно буче (северно от Сливовачки връх) и още първия ден ги овладяват. Опорните пунктове на вр. Остри връх и северно от него заемат важно място в общата система на отбраната, поради което германските войски още на следващият ден извършва контраатака и възстановява предния край на отбраната си. Силите на 1-ва дружина от полка са изчерпани, поради което тя е сменена от 3-та дружина на полка, която атакува и отново овладява вр. Равно буче.[6]

На 11 октомври 15 пехотен ломски полк настъпва, без да срещне съпротива и в 12:50 влиза в Бяла паланка, напусната от германската войска. До вечерта 15-и полк с 1-ва дружина от 1-ви армейски попълващ полк излиза на линията селата Шпай, Попов хан и Топоница.[7] До 24 ч. 1-ви армейски попълващ полк заема района на с. Ново село. На 12 октомври полкът настъпва по шосето Бела паланка, Ниш и без да застигне германските войски до вечерта излиза на линията с. Ланище, с. Куновица.[8] На 13 октомври полкът следва шурмовото отделение, като за обхождане на противника от север изпраща изостаналата в с. Ланище 1-ва дружина. Към 14 ч. полкът достига до източния край на с. Нишка баня. Населението на с. Йелашница посреща полка с хляб, сол, цветя и подаръци, и дава сведения за противника в района на Ниш.С приближаването до Ниш германските войски усилват съпротивата си, като с привлечени от дълбочината една-две пехотни роти и две-три батареи предприемат контраатака в направление на с. Коритник, с. Йелашница. Полкът отразява контраатаката и към 20:30 ч. излиза на линията р. Нишава, гара Нишка баня, изключено с. Нишка баня и южно от нея.[9]

На 14 октомври в 8 ч. 6 дивизия започва настъпление за овладяването на Ниш. Подразделенията на 1-ви армейски попълващ полк настъпват от изток. По-късно подразделения на полка, както и такива от 35 пехотен врачански полк навлизат в града от севршизточните квартали. Ниш е освободен същия ден от 6 пехотна дивизия с участието на част от силите на съветския 1-ви гвардейски укрепен район и на 22-ра югославска дивизия.

Косовска настъпателна операция (21 октомври – 22 ноември 1944 г.)Редактиране

След края на Косовската операция, на 28 ноември 1944 командването на полка поема полковник Георги Консулов.[10]

Първи армейски попълващ полк е демобилизиран на 10 декември 1944 година.

НаименованияРедактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:[11]

  • Първи армейски пехотен попълващ полк (8 април 1941 – 24 юни 1943)
  • Първи армейски попълващ полк (24 юни 1943 – 10 декември 1944)

КомандириРедактиране

Помощник-командириРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ДВИА, ф. 98, История на фондообразувателя
  2. Ташев, с. 123
  3. Ташев, 314
  4. Семерджиев, с. 104
  5. Семерджиев, с. 102
  6. Семерджиев, с. 140, 141
  7. Семерджиев, с. 145
  8. Семерджиев, с. 146
  9. Семерджиев, с. 151
  10. Ташев, с. 80
  11. ДВИА, ф. 98, Промяна в наименованието на фондообразувателя

ИзточнициРедактиране

  • Ташев, Ташо. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. „Военно издателство“ ЕООД. ISBN 978-954-509-407-1.
  • Семерджиев, Атанас. История на Отечествената война на България 1944 – 1945. Т. 2. София, Военно издателство, 1982.