Петнадесети пехотен ломски полк

Петнадесети пехотен ломски полк е български полк.

Петнадесети пехотен ломски полк
Печат на III дружина на XV пехотен ломски полк
Печат на III дружина на XV пехотен ломски полк
Информация
Активна19 януари 1889 – 17 декември 1920
15 август 1938 – февруари 1946
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Гарнизон/щабБелоградчик
МаршЛомци на Чеган
Битки/войниЧервената стена, Чеганска операция, Лажец
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Константин Каварналиев
Лагера на Петнадесети пехотен ломски полк край Белоградчик, 1913 г.

Формиране

редактиране

Петнадесети пехотен ломски полк е формиран във Видин под името Петнадесети пеши ломски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. В състава му влизат 2-ра и 3-та дружини на Трети пеши бдински полк.[1] Приема знамето на 9-а Берковска пехотна дружина [2] и е част от 1-ва пеша бригада (заедно със Трети пехотен бдински полк) в състава на Шеста пехотна бдинска дивизия. За дата на сформирането се приема 13 март 1889, когато е назначен и първият командир майор Никола Фурнаджиев. На 16 октомври 1891 г. подполковник Фурнаджиев е назначен за командир на 22-ри пехотен тракийски полк, а на негово място за командир на полка е назначен командира на дружина от 9-и пеши пловдивски на Нейно Царско Височество Принцеса Клементина Сакс-Кобург Готска полк подполковник Ангел Панев.[3] На 24 ноември 1896 г. полкът е преместен в Белоградчик.[4]

Балкански войни (1912 – 1913)

редактиране

Боен състав на 15-и пехотен ломски полк към 23 септември 1912 г.: 95 офицери, 6 лекари, 5 чиновници, 8319 долни чинове, 825 коне[5]

Боен състав на 15-и пехотен ломски полк към 2 октомври 1912 г. (след отделянето на 47-и пехотен полк):

  • 58 офицери, 4 лекари, 5 чиновници, 347 подофицери, 4557 ефрейтори и редници и 247 коне
  • командир на 15-и пехотен Ломски полк – полковник Хранов
  • адютант на полка – капитан Константинов
командир на 1-ва дружина – майор Асенов
командир на 2-ра дружина – майор Тодоров
командир на 3-та дружина – подполковник Мандов
командир на 4-та дружина – майор Стефан Илиев

Полкът участва в боевете при Люлебургаз, Тюркбей, Кумбургаз и при атаката на чатал­джанската позиция, Айвали, Долна махала.

Полкът се завръща в Белоградчик на 26 август 1913 г.

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

През септември 1915 г. полкът е мобилизиран и взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 1-ва бригада от 6 пехотна бдинска дивизия.[6] Боен състав на 15-и пехотен Ломски полк към 1 октомври 1915 г.: 57 офицери, 419 подофицери и 4660 войници [7]

Командир – подполковник Атанас Вапцаров
Командир на 1-ва дружина – майор Христо Младенов
Командир на 2-ра дружина – майор Шишков
Командир на 3-та дружина – майор Коста Цонков
Командир на 4-та дружина – подполковник Стефан Илиев, по-късно става командир и загива при Червената стена

Полкът е в състава на Шеста пехотна бдинска дивизия в боевете при Стойково Бърдо и завладяването на Зайчар, Чеганската операция и Червената стена. Съгласно сключената конвенция през септември 1918 година полкът остава в заложничество.[4]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[6]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 49
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 4940
Коне: 471
Волове: 6
Обикновени коли: 71
Товарни коли: 217
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 3923
Картечници: 4

Демобилизиран е на 25 октомври 1918 г.

Между двете световни войни

редактиране

Със заповед №99 от 15 август 1938 година полкът е отново формиран от 2-ра дружина на 3-ти пехотен бдински полк.[1][4]

Втора световна война (1941 – 1945)

редактиране

По време на Втората световна война (1941 – 1945), полкът е на гарнизон в Битоля, Крушевац и Бела паланка (1941 – 1942 и 1944). Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 6 пехотна дивизия. Води военни действия при Стражевац, Бяла вода и Куршумли.[1] В началото на октомври 1944 г. получава задача да настъпи в района на Сливовик, к. 822, Коритници. На 14 октомври ломци участват в освобождението на Ниш, а след това в Косовската операция и завладяаването на Подуевското поле, освобождението на Подуево, настъпва през Копаоник планина и на 25 ноември достига линията Маджари-Майдан, където завършва бойният му път и дава 103 убити.

По времето когато полкът е на фронта в мирновременния му гарнизон се формира допълваща дружина. Към полка се числят 1-ви и 23-ти граничен участък и ловна рота.[1]

Наименования

редактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Петнадесети пеши ломски полк (19 януари 1889 – 1892)
  • Петнадесети пехотен ломски полк (1893 – 17 декември 1920)
  • Петнадесети пехотен ломски полк (15 август 1938 – февруари 1946)

Командири

редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор (подполк. от 02.08.1891) Никола Фурнаджиев 13 март 1889 – 16 октомври 1891
2. Подполковник Ангел Панев 16 октомври 1891 – 23 март 1894
3. Подполковник Стоян Георгиев 24 март 1894 – 15 ноември 1894
4. Подполковник Васил Айранов 15 ноември 1894 – 1896
5. Подполковник Георги Паничерски 1896 – 1897
6. Подполковник Иван Попов 29 януари 1897 – 15 януари 1900
7. Подполковник Иван Радионов 15 януари 1900 – 21 ноември 1902
8. Полковник Гиню Кърджиев 21 ноември 1902 – 31 декември 1904
9. Полковник Михаил Попов 31 декември 1904 – 12 януари 1906
10. Подполковник Стоян Абрашев 12 януари 1906 – 25 януари 1907
11. Подполковник Константин Каварналиев 25 януари 1907 – 10 януари 1908
12. Подполковник Тодор Попов 10 януари 1908 – 16 декември 1909
13. Полковник Теофан Хранов 16 декември 1909 – 1 ноември 1913
14. Полковник Никола Дръжков 1 ноември 1913 – 11 август 1914
15. Подполковник Атанас Вапцаров 11 август 1914 – 25 октомври 1915
15. Подполковник Иван Жабински 26 октомври 1915 – 27 февруари 1916
16. Полковник Стефан Илиев 28 февруари 1916 – 26 март 1917 (убит)
17. Полковник Васил Шишков 27 март 1917 – 17 декември 1920
18. Полковник Христо Гагов 15 август 1938 – средата на 1940 (преминава в запаса)
19. Полковник Михаил Михайлов 1940 – средата на март 1941
20. Подполковник Иван Кехайов средата на март 1941 – 14 септември 1944
21. Подполковник Найден Шушулов 14 септември 1944 – 28 ноември 1944
22. Подполковник Иван Кехайов 28 ноември 1944 – 26 януари 1945
23. Полковник Неделчо Гетов 1 март 1945 – февруари 1946

Други командири: Младен Чукурски

Ломци на Чеган[8]

Всред адски огън, в боен ред,
вървяхме Ломци все напред.
От стария ни горд Балкан
с ура стигнахме на Чеган.
Чеган, Чеган, ти помниш ощ
урата страшни в тая нощ,
кога дружина сал една
със кървав нож до теб стигна.
И Лерин, и Арменохор
стреснаха се от страшни мор.
Тук руси и французи в бой
намериха те гроба свой.
А що ли търсят в наший край,
Нима туй русин ли не знай?
Пред Лажец те на явна сеч,
да паднат вси под наший меч.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
  1. а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 37
  2. НВИМ, V-А-108; 2 НВИМ, V-А-108, Знаменна книжка № 42, рапорт № 2/24 юни 1923 г.
  3. Държавен вестник, бр. 237 от 1891 г., с. 1
  4. а б в ДВИА, ф. 77, История на фондообразувателя
  5. www.vidinistoria.com, архив на оригинала от 20 ноември 2008, https://web.archive.org/web/20081120222353/http://www.vidinistoria.com/15lp1912.php, посетен на 18 януари 2009 
  6. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  7. www.vidinistoria.com, архив на оригинала от 20 ноември 2008, https://web.archive.org/web/20081120215949/http://www.vidinistoria.com/15lp1915.php, посетен на 18 януари 2009 
  8. www.vidinistoria.com, архив на оригинала от 6 януари 2009, https://web.archive.org/web/20090106124019/http://www.vidinistoria.com/marsh15lomskipolk.php, посетен на 18 януари 2009