Първо съборно послание на свети апостол Иоана Богослова

(пренасочване от Първо послание на Йоан)

Първото съборно послание на свети апостол Иоана Богослова (на гръцки: Α΄ Ἐπιστολὴ Ἰωάννου) е библейска книга, деветата в Новия завет.[1] Тя е четвъртата от седемте съборни послания, отправени към Църквата като цяло, а не към отделни общности. Традиционно за неин автор се смята апостол Иоан Богослов, но съвременните изследователи отхвърлят тази възможност, като най-често приемат за автор друг негов съвременник, наричан Иоан Евангелист.

Първо съборно послание на свети апостол Иоана Богослова
Α΄ Επιστολή Ἰωάννου
P46.jpg
ЖанрЕпистоларност
ПоредицаНов Завет
ПредходнаВторо съборно послание на свети апостол Петра
СледващаВторо съборно послание на свети апостол Иоана Богослова
Първо съборно послание на свети апостол Иоана Богослова в Общомедия

Второто послание на Иоан вероятно е съставено в Ефес между 95 и 110 година[2] и е написано на койне. Авторът съветва християните как да разпознават истинските учители – по техния морал, по признаването на въплъщението на Иисус Христос и по тяхната любов.[2]

Съдържание и стилРедактиране

Първото послание на Иоан е разделено на 5 глави. Главните му теми са любовта и общението с Бог.[3][4] Авторът описва различни проверки, чрез които читателите могат да проверят дали общението им с Бог е истинно и ги поучава, че доказателството за духовно възраждане е живот на активна праведност.[5] Освен това той разграничава света, който е изпълнен със зло и под властта на Сатаната, от децата на Бог, които разграничава от света.[6]

В стилистично отношиние Първото послание на Иоан се различава от другите новозаветни послания по това, че няма обособоени въведение и заключение.[7] Стилът му е прост, без синтактични орнаменти,[7] и се отличава с честото използване на асиндетони, при които свързани мисли са поставени една до друга без свързване със съюзи.[8] За разлика от линейния стил на посланията на Павел, според библеиста Ърнест Деуит Бъртън мисълта на Иоан се „движи в кръгове“, изграждайки постепенно напредваща поредица от разсъждения.[6] Този подход е подобен на структура в еврейската поезия, при която вторият стих на даден куплет често има същото значение като първия, макар че в посланието честите рекапитулации на вече изразени мисли служат и за тяхното разширение.[9]

БележкиРедактиране

  1. Новий завет. // bg-patriarshia.bg. Посетен на 8 юни 2022.
  2. а б Harris, Stephen L. Understanding the Bible. Palo Alto, Mayfield, 1985. p. 355 – 356. (на английски)
  3. Wilder 1957, с. 214.
  4. Barbour 1896, с. 346.
  5. Barbour 1896, с. 348.
  6. а б Barbour 1896, с. 368.
  7. а б Wilder 1957, с. 211.
  8. Barbour 1896, с. 343.
  9. Barbour 1896, с. 342.
Цитирани източници
  • Barbour, J. H. The Structure of the First Epistle of Saint John. // The Biblical World 9 (5). 1896. DOI:10.1086/472075. p. 341 – 348. (на английски)
  • Wilder, Amos. Introduction to the First, Second, and Third Epistles of John. // Harmon, Nolan (ed.). The Interpreter's Bible. Vol. 12. Abingdon Press, 1957. (на английски)