Йоан Богослов

Йоан Богослов
	Свети Йоан от Диего Веласкес
Апостол, Евангелист и Теолог
Роден	ок.6 Галилея
Починал	100 Ефес, Анатолия
Почитан в	Цялото християнство
Главно светилище	Базилика на Свети Йоан в Ефес
Празник	26 септември и 8 май (Православие);; 27 декември (Католицизъм)
	Йоан Богослов в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Йоан Богослов.

Йоан Богослов, според повечето християнски деноминации – „Свети Йоан Богослов“, е един от 12-те апостоли на Иисус Христос, а както може да се съди според евангелския разказ – един от най-приближените му ученици.

Евангелски разказРедактиране

Според Новия завет, Св. Йоан Богослов е един от първите апостоли, призовани от Христос за негови ученици. По-късно самият Иисус често повиква при различни знаменателни събития (Преображение) само трима от своите ученици – Йоан, брат му Иаков (Заведеев) и Петър (Мат. 17 гл.). Именно Йоан е ученикът, на когото разпнатият Исус поверява грижите за своята майка (Йоан 19:22 и сл.). Според ортодоксалното тълкуване, Йоан е и любимият ученик, който обляга главата си на гърдите на Христос по време на Тайната вечеря (Йоан 13 гл.).

Църковно преданиеРедактиране

Извън записаното в книгите на Новия завет, преданието на християнската църква сочи, че Йоан е доживял до дълбока старост, като се е грижел за Богородица до самото ѝ Успение. След евангелските събития живее основно в Смирна и Ефес, а в края на живота си е заточен на остров Патмос, където пише знаменитото си „Откровение“.

Творби под негово имеРедактиране

Тъй като Св. Йоан Богослов е един от най-изявените христови апостоли, под негово име съществуват множество творби, като именуването им идва за да бъде доказана една или друга теза по време на ранните християнски спорове, т.е. неговото име е привеждано за авторитет. Тези писмени източници могат да бъдат разделени основно на две групи:

КаноничниРедактиране

В канона на Новия завет са включени пет книги, чието авторство се приписва на Йоан – Евангелие от Йоан, три послания и апокалипсис. Съществуват различни датировки – например евангелието бива датирано между 63 и 98 г. сл. Хр. и според някои изследователи представлява т. нар. евангелие Q (quelle – на бълг. извор), на което се базират останалите. Според други апокалипсисът е не само най-ранната книга на Йоан, но и първата автентична книга на християнството (Шелинг, Енгелс, по-късните материалисти). Авторството на посланията не е оспорвано от никого, т.е. към тях почти не е прилаган критическият метод на модерната наука.

НеканоничниРедактиране

Различни християнски по произход религиозни групи предлагат текстове – послания, апокалипсиси, „Тайните думи на Йоан“ и т.н., които са приписвани на този апостол предимно за да бъде затвърдена нечия докрина с авторитет. Повечето от апокрифите имат по-късен произход и са свързани с различни паралелни на християнстото учения – гностицизъм, богомилство и др.

АвтентичностРедактиране

Древните източници, описващи новозаветния канон, не са еднозначни. В много от тях апокалипсисът не присъства, някои отричат автентичността и на евангелието. На базата на съвременните технологии, науката категорично е доказала автентичността именно на апокалипсиса и евангелието (при оспорвано авторство), въпреки че дискусиите около тяхното датиране продължават.

Религия и етикаРедактиране

Евангелието от Йоан се отличава от останалите три канонични евангелия, тъй като се спира не толкова на живота на историческия Иисус, колкото на неговото учение. Самото встъпление към текста е повече философско, отколкото историческо – „В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Бог бе Слово“ (Йоан 1:1). В Апокалипсиса се развиват предимно есхатологични мотиви. Основен момент в етическото учение е темата за любовта. „Бог е любов“; "Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?" (1 Йоан 4 гл).

Основните християнски деноминации разглеждат тезите, изложени в Йоановите произведения като част от учението на Христос. В същото време доминиращият в днешно време в науката агностизъм и атеизъм твърди, че това е съвсем оригинално нравствено-религиозно учение, което, макар и възникнало на основата на учението на Иисус, се отличава от него.

Йоан Богослов в иконографиятаРедактиране

В иконографията светецът се изобразява като млад мъж, без брада, т.е. младеж (при сцени като Тайната вечеря, Преображение, Разпятие и др.). Православната иконопис утвърждава и самостоятелното му изображение в т. нар. „апостолски ред“ на иконостаса или при съответната храмова икона, където той е с епископски атрибути, стар, с дълга бяла брада. Съществуват обаче и многобройни изключения, както в църковната, така и в светската живопис. Художникът Йеронимус Бош, например, изобразявайки Йоан по време на заточението му на остров Патмос, го рисува като младеж, въпреки че според житието му по време на това изгнание Йоан вече е на преклонна възраст. Най-ярка обаче е интерпретацията на средновековния български зограф, който на двустранната икона (1396) от Погановския манастир изобразява Йоан като старец, докато Богородица (Катафиги) е изобразена като млада жена.