Първо причастие

Първотото причастие е церемония в някои християнски традиции, по време на която човек за първи път приема Евхаристията.[1] То е най-често срещано сред латинската църковна традиция на католическата църква, лутеранската църква и англиканското съобщество (други църковни провинции от тези деноминации администрират Първото причастие на конгреганта, след като той / тя получи потвърждение).[2][3]

Католическо момиче получава първо причастие в Унгария, 1989 г.
Първо причастие на момиче в Аржентина, 1923 г.

В църквите, които празнуват Първо причастие, това обикновено се случва на възраст между 7 и 13 години, като често действа като обред при който индивида напуска една група и преминава към друга, в случая религиозна.

В други деноминации, като Методистката църква в Индия, първото причастие обикновено следва приемането на потвърждение, което се случва след 10-годишна възраст; Източноправославните и ортодоксални православни християни за първи път получават тайнството Свето причастие в ранна детска възраст, заедно със Светото кръщение и миропомазване.

Характеристики в различните религииРедактиране

Католиците смятат, че това събитие е много важно, тъй като Евхаристията заема централна роля в католическата теология и практика.

Първо причастие не се празнува в православната църкви, Нехалкедонските църкви или Асирийската източна църква, тъй като те практикуват детско причастие (което често се извършва едновременно с кръщението и „потвърждението“ на бебето).

Честването на тази церемония обикновено е по-малко сложно в много протестантски църкви. Католици и някои протестанти вярват, че Христос наистина присъства в Евхаристията; Римокатолиците вярват, че това е чрез транссубстанциация, лутерани вярват, че това е чрез сакраментален съюз, методистите вярват, че начинът, по който Христос се проявява в евхаристийните елементи, е Света Мистерия, докато Реформаторите твърдят невидимо присъствие.[4][5][6]

Други деноминации имат различно разбиране, като Евхаристията е символична трапеза и средство за спомен от последната вечеря на Христос.

ИзточнициРедактиране

  1. Jethro Higgins (2018). Holy Communion: What is the Eucharist? Oregon Catholic Press, https://www.ocp.org/en-us/blog/entry/music/holy-communion-eucharist 
  2. Ordinariate Becomes 14th U.S. ‘Restored Order’ Diocese. // National Catholic Register, 21 March 2020. Посетен на 22 March 2020. With the recent pastoral letter „Come, Holy Ghost“, Bishop Steven Lopes revealed the Ordinariate of the Chair of St. Peter would now become the 14th Latin-Rite diocese to make the reception of Holy Eucharist normally follow Confirmation, something commonly called „restored order“ of the sacraments, with a focus on involving the child’s family in sacramental preparation. ... The following U.S. Latin-Rite dioceses have currently embraced a restored order for the Sacraments of Initiation: Saginaw, Michigan (1995); Great Falls-Billings, Montana (1996); Portland, Maine (1997); Spokane, Washington (1998); Fargo, North Dakota (2002); Gaylord, Michigan (2003); Tyler, Texas (2005); Phoenix, Arizona (2005); Honolulu, Hawaii (2015); Denver, Colorado (2015); Manchester, New Hampshire (2017); Springfield, Illinois (2017); Gallup, New Mexico (2019); and the Ordinariate of the Chair of St. Peter (2020).
  3. At what age do congregation members receive communion?. // Evangelical Lutheran Church in America, 2013. с. 1. Посетен на 15 March 2020. Some congregations follow a pattern familiar to older generations of Lutherans: first communion is received at the time of confirmation. A generation ago, many of our congregations began preparing catechetical material for children to receive their first communion when they reached fifth grade.
  4. McKim, Donald K.. Major Themes in the Reformed Tradition. Wipf and Stock Publishers, 1998. ISBN 978-1-57910-104-6. The Westminster Confession emphatically declares that Christ is truly present in the elements and is truly received by those partaking, „yet not carnally and corporally, but spiritually“ (chap. 31, par. 7). The insistence is that while Christ's presence is not physical in nature it is no less a real and vital presence, as if it were a physical presence. ... Those of us in the Reformed tradition are under strong obligation to honour the notion of the real presence of Christ in the Lord's Supper.
  5. Losch, Richard R.. A Guide to World Religions and Christian Traditions. Wm. B. Eerdmans Publishing, 1 May 2002. ISBN 9780802805218. с. 90. In the Roman Catholic Church the official explanation of how Christ is present is called transubstantiation. This is simply an explanation of how, not a statement that, he is present. Anglicans and Orthodox do not attempt to define how, but simply accept the mystery of his presence.
  6. Neal, Gregory S.. Sacramental Theology and the Christian Life. WestBow Press, 19 December 2014. ISBN 9781490860077. с. 111. For Anglicans and Methodists the reality of the presence of Jesus as received through the sacramental elements is not in question. Real presence is simply accepted as being true, its mysterious nature being affirmed and even lauded in official statements like This Holy Mystery: A United Methodist Understanding of Holy Communion.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „First Communion“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​