Пьотър Лавров (народник)
Тази статия е за философа. За слависта вижте Пьотър Лавров (славист).
Пьотър Лаврович Лавров (14 юни, 1823 - 6 февруари, 1900) - руски социолог, философ, публицист. Идеолог на революционното народничество. Привърженик на субективно-идеалестическия метод в социологията.
| Пьотър Лавров | |
| руски социолог, философ, публицист и революционер | |
 Полковник Пьотър Лавров | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 6 февруари 1900 г.
|
| Погребан | Монпарнаско гробище, Париж, Франция |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XIX век |
| Школа | Народничество |
| Пьотър Лавров в Общомедия | |
Биография редактиране
По произход Пьотър Лавров е дворянин. Получил образование в артилерийското училище в Санкт Петербург. През 1860 г. участва активно в литературни и обществени дейности и в студентското движение. Става близък приятел с Николай Чернишевски. Член е на организацията „Земля и воля“ от 1862 г., а след това и на партията „Народна воля“. След покушение на Дмитрий Каракозов бил арестуван и изпратен в изгнание. Там той пише най-известното си произведение „Исторически писма“ (1868-69). През 1870 г. с помощта на Герман Лопатин той избягва в Париж. Участва в Парижката комуна 1871 г. След това отива в Лондон, където се запознава с Карл Маркс и Фридрих Енгелс. От 1873 до 1877 г. е редактор на списание „Напред“.
Умира на 6 февруари, 1900 г. в Париж, където е и погребан.
Външни препратки редактиране
- О революционерах как „критически мыслящих личностях“ (из „исторических писем“) Архив на оригинала от 2007-01-25 в Wayback Machine. ((ru))
- Исторические письма Архив на оригинала от 2008-12-27 в Wayback Machine. ((ru))
- П. Л. Лавров, Стихотворения. / Поэты-демократы 1870—1880-х годов. Л.: „Советский писатель“, 1968 ((ru))
- Доклад П. Л. Лаврова на Парижском конгрессе II Интернационала ((ru))
- Рабочая Марсельеза на стихи Лаврова ((ru))
- Парижская коммуна 18 марта 1871 г. (Л.: Прибой. 1925)[неработеща препратка] ((ru))
- Тхоржевский С., Испытание воли Повесть о Петре Лаврове М.: Политиздат, 1985. — (Пламенные революционеры.) ((ru))
- Лавров в воспоминаниях современников ((ru))