Пьотър Лавров (славист)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Пьотър Лавров.
Пьотър Алексеевич Лавров (на руски: Пётр Алексеевич Лавров) е виден руски и съветски славист и филолог.
| Пьотър Лавров Пётр Лавров | |
|---|---|
| руски славист | |
 | |
| Роден |
6 септември 1856 г. (стар стил)
|
| Починал | 24 ноември 1929 г.
|
| Погребан | Смоленско православно гробище, Санкт Петербург, Русия |
| Учил в | Историко-филологически факултет на Московския университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работил в | Новорусийски университет, Санктпетербургски университет, Пермски университет |
БиографияРедактиране
Роден е на 18 септември 1856 година в Ярославъл,[1] в семейство на свещеник. Учи в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Магистърската му теза е „Петър II Петрович Негош, владика черногорски и неговата литературна дейност“ (Пётр II Петрович Негош, владыка Черногорский и его литературная деятельность, Москва, 1887), а докторската му дисертация — „Обзор на звуковите и формалните особености на българския език“ (Обзор звуковых и формальных особенностей болгарского языка, Москва, 1893). В този си труд Лавров обогатява историята на българския език с обилни материали извлечени от ръкописи и установява нови допирни точки между българските наречия (съвременни и стари) и езика на най-старите старославянски памятници.[2][3]
От 1898 година преподава в Новороссийския университет, от 1900 година – в Петербургския, от 1916 година – в Пермския.
Умира в Ленинград на 24 ноември 1929 година.[1]
Основни трудовеРедактиране
- Жизнь и учёная деятельность П. И. Шафарика. – Москва, 1897.
- Апокрифические тексты. – Санкт-Петербург, 1899.
- Дамаскин Студит и сборники его имени („Дамаскины“) в юго-славянской письменности. – Одесса, 1899.
- К вопросу о Синодике царя Борила. – Одесса, 1899.
- Аннексия Боснии и Герцеговины и отношение к ней славянства. – Санкт-Петербург, 1909.
- Балканский союз и переживаемый им кризис. – Петрозаводск, 1914.
- Палеографическое обозрение кирилловского письма. – Петроград, 1915.
- Культурно-национальное единство сербов и хорватов. – Петроград, 1917.
- Кирило та Методiй в давньо-слов’янському письменствi (Розвiдка). – Київ, 1928.
- Материалы по истории возникновения древнейшей славянской письменности. – Ленинград, 1930 (посмъртно издание).
БележкиРедактиране
- ↑ а б Лавров Петр Алексеевич. // Информационная система „Архивы РАН“. Посетен на 19 май 2016.
- ↑ Брокгаузъ, Ф. А., И. А. Ефронъ. Энциклопедический словарь, томъ XVII Култагой - Ледъ. С.-Петербургъ, Типо-Литографія И. А. Ефрона, 1896. с. 215 - 216.
- ↑ Лавров Петр Алексеевич. // Санкт-Петербургский государственный университет. Биографика СПбГУ. Посетен на 19 май 2016.