Пьотър Дмитриевич Паренсов (на руски: Пётр Дмитриевич Паренсов) е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Пръв военен министър на Княжество България.

Пьотър Паренсов
Руски офицер и политик
генерал П. Д. Паренсов,
генерал П. Д. Паренсов,
Роден
Пётр Паренсов
село Ивашево, Руска империя
Починал
26 август 1914 г. (на 71 г.)
Петроград, Руска империя
Учил вПажески корпус
Работилофицер • политик
Военна служба
Званиегенерал от пехотата
Години1860 – 1878
Служил на Руска империя
Княжество България
Род войскипехотни войски
Родствагенерал-лейтенант Дмитрий Паренсов
Пьотър Паренсов в Общомедия

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Биография

редактиране

Пьотър Паренсов е роден на 5 юли 1843 г. в село Ивашево, Вологодска губерния, в семейството на потомствения дворянин генерал-лейтенант Дмитрий Паренсов. Ориентира се към военното поприще и завършва Пажеския корпус. Произведен е във военно звание прапоршчик с назначение в лейбгвардейския Гатчински полк (1860). Едновременно учи и завършва Инженерната академия (1861).

Служи в полевата конна артилерия, щаба на гвардейските части в Санктпетербургския военен окръг, адютант във 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия и помощник на старшия адютант на Гвардейските войски и Санктпетербургския военен окръг (1861 – 1870). Участва в усмиряването на безредиците в киргизките степи (1869). Преподавател е в Учебния кавалерийски ескадрон (1870 – 1873), щабен офицер за особени поръчения при главнокомандващия на Гвардейските части и Санктпетербургския военен окръг (1873 – 1877). Повишен е във военно звание полковник от 30 август 1874 г.

Участва Руско-турската война (1877 – 1878). През 1876 г. предприема по поръчение на Главната квартира на Дунавската руска армия разузнаване на турските военни сили в Северна България. Последователно е назначен за началник на щаба на Кавказката казашка дивизия и на 2-ра гвардейска пехотна дивизия (1877 – 1878). Командирован е в сборния отряд с командир полковник Алексей Жеребков, който овладява Ловеч на 5 юли 1877 г. Награден е със златно оръжие „За храброст“ на 11 август 1877 г. Началник на щаба на сборния отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински, който овладява Ловеч на 22 август 1877 г. Тежко контузен е при третата атака на Плевен. За отличие е награден с орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове (30 септември 1877). Участва в битката при село Правец. Отново е контузен и изтеглен за лечение в Русия. Повишен е за боево отличие във военно звание генерал-майор от 23 декември 1878 г.

Назначен е за началник на щаба на 12-и армейски корпус, с който остава в България след подписването на Санстефанския мирен договор.

След Освобождението генерал-майор Пьотър Паренсов е назначен с Указ № 1 от 5 юли 1879 г. за пръв военен министър на Княжество България в правителството на Тодор Бурмов. За втори път заема поста в правителството на митрополит Климент.

 
Първо правителство на Княжество България

Поставя основите на редовната Българска армия. Организира снабдяването с оръжие и боеприпаси от Русия, строителството на казарми, вещевото снабдяване, подготовката на български офицери в руски военни училища и академии. През март 1880 г. препоръчва на началниците на военните части при възможност да освобождават от наряд или други военни задължения войниците от различните етноси в техния почивен ден: мюсюлмани в петък, евреите в събота, християните (българи, арменци, гърци) в неделя. Генералът разрешава на войниците от ислямското и израилтянското изповедание, както православните, да празнуват основните си религиозни празници.[1]

Още с идването в България на новия княз Александър I отношенията му с генерал-майор Пьотър Паренсов са хладни, като с времето все повече се влошават. Причина за това става лобирането в полза на руски предприемачи, явните му симпатии към Либералната партия и докладите до руското правителство, според които князът планира да замени руските офицери в страната с немски. При посещението си в Санкт Петербург през март 1880 година княз Александър I иска от руското правителство отзоваването на генерал майор Пьотър Паренсов и за военен министър е назначен подполковник Павел Плеве.

След завръщането си в Русия последователно е командир на 6-а Кавказка дивизия, помощник на началника на щаба на Варшавския военен окръг, комендант на Петродворец. Последователно е повишен във военно звание генерал-лейтенант от 1890 г. и генерал от пехотата от 1901 г. Награден с Орден „Свети Александър Невски“ (1899).[2][3]

Автор на „От миналото. Спомени на офицера“ в 3 тома от 5 части, за която е награден от Императорската академия на науките с Макариевска премия за поощряване на отечествените таланти, посветили се на науката и общественополезните знания, и Ахматовска премия за най-добри научни трудове и произведения на изящната словесност. Описва личното си участие и впечатления от Руско-турската война (1877 – 1878). Неговият архив се съхранява в ръкописния отдел на Руската национална библиотека.[4]

През 1907 г. посещава Княжество България за тържествата по повод 30-годишнината от Освобождението на България. Провъзгласен е за почетен гражданин на Ловеч на 31 август 1907 г. „за заслуги при двукратното освобождение на Ловеч от турско иго“.

Семейството на Пьотър Паренсов след смъртта му се установява в София. Подпомагано е материално от Ловешката община и Ловешкото културно-благотворително дружество в София. Неговото име носят улици в Ловеч, София и Варна.[2][5][3]

Творчество

редактиране
  • Паренсов, П. Из прошлого. Воспоминания офицера Ген. штаба П. Паренсова (ч. 1 – 5). Издание В. Березовский, Санкт Петербург, 1901 – 1908.
  • Орден „Света Ана“ III степен (1870)
  • Орден „Свети Станислав“ II степен (1870)
  • Орден „Света Ана“ II степен (1876)
  • Златно оръжие „За храброст“ (1877)
  • Орден „Свети Владимир“ IV степен (1877)
  • Орден „Свети Владимир“ III степен (1877)
  • Орден „Свети Станислав“ I степен (1880)
  • Орден „Света Ана“ I степен (1883)
  • Орден „Бял орел“ (1893)
  • Орден „Свети Александър Невски“ (1899)
  • Почетен гражданин на Ловеч (1907)

Източници

редактиране
  1. Бета Хараланова, Участието на евреите от Шумен в Балканските войни // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017 / стр.282 // Архивиран от оригинала на 2021-08-31. Посетен на 2021-05-11.
  2. а б Цураков 2008, с. 9.
  3. а б Ташев 1999, с. 349 – 350.
  4. Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877 – 1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с. 305 – 396.
  5. Кузманова 2009, с. 19 – 22.
  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
  • Почетните граждани на Ловеч. Вт., Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, 2009. ISBN 978-954-8259-84-2.
  • Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877 – 1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с. 305 – 396.
  • ((ru)) Волков С. В. Генералитет Российской империи. Энциклопедический словарь генералов и адмиралов от Петра I до Николая II. – Т. II. Л—Я. –, 2009.
  • ((ru)) Глиноецкий Н. П. Исторический очерк Николаевской академии Генерального штаба. 1882.
  • ((ru)) Исмаилов Э. Э. Золотое оружие с надписью „За храбрость“. Списки кавалеров 1788 – 1913. 2007.
  • ((ru)) Некролог // „Наша старина“. – 1914. – № 9 – 10. – С. 891 – 898.
  • ((ru)) Список генералам по старшинству. Составлен по 1 июля 1906 года. 1906
  • ((ru)) Старчевский А. А. Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг. 1878.
  • ((ru)) Фрейман О. Р. Пажи за 183 года (1711 – 1984). Биографии бывших пажей с портретами. – Фридрихсгамн, 1894.