П-5
П-5 (Индекс на УРАВ на ВМФ – 4К34, Класификацията на НАТО: SS-N-3c Shaddock; на български: Помело) е съветска крилата противокорабна ракета за подводници. Комплексът е приет на въоръжение през 1959 г. Разработката му се води от ОКБ-52. Разработката и създаването на комплекса са наградени с Ленинска премия, предприятието е наградено с ордена Ленин.
| П-5 Класификацията на НАТО: SS-N-3c Shaddock | |
 ПКР П-5 в експозицията на Централния музей на Въоръжените сили, Москва. | |
| Обща информация | |
|---|---|
| Вид | Противокорабна ракета |
| История на производство и служба | |
| Изобретател | Челомей, Владимир Николаевич |
| Създаване | август 1957 г. – януари 1959 г. |
| Производител | разработена от: ОКБ-52,  СССР |
| На въоръжение | 19 юни 1959 г. – свалена от въоръжение |
| На служба при |  СССР |
| Варианти | П-5Д |
| Габаритни характеристики | |
| Маса | 4300 кг |
| Технически характеристики | |
| Бойна глава | Фугасна или Ядрена |
| Взривна мощност | 800 – 1000 кг ВВ или 200 кт (впоследствие 650 кт) |
| Брой бойни глави | 1 |
| Обсег | 500 км |
| Скорост | 1250 км/ч |
| Платформа | Подводници |
| П-5 в Общомедия | |
Първата в света ракета с автоматично разгъващи се в полета крила, стартираща от херметичен контейнер, имащ минимални габарити. Тези решения за приети за класически в съветско/руското и световното ракетостроене и се използват практически във всички последващи разработки в тази област. Стартът на ракетата се провежда от надводно положение на подводната лодка.
Комплексът е предназначен за поразяване на административни, промишлени, военни обекти и военноморски бази, разположени както на брега, така и в дълбочина на територията на противника.
История
редактиранеНа 17 август 1955 г. е издадена заповед към щаба на съветската атомна промишленост, към министерството на средното машиностроене на СССР.[1] Документът, подписан от заместник министъра на Минсредмаша Борис Ванников, задължава Опитното конструкторско бюро № 52 към министерството на авиационната промишленост да създаде по поръчка на Министерството на отбраната, в количество 40 броя, „експерименталните самолети-снаряди“ от системата П-5 за като оръжие на подводница. Със същата заповед ръководството на Минсредмаш и неговите организации определят към ОКБ-52 техническите изисквания за бойната част (т.е. ядрената бойна глава) на този самолет-снаряд и нейното използване, а също така да съгласува с конструкторите на системата П-5 техните насрещни предложения за бойната част.[2]
Модификации
редактиранеП-5Д
редактиране
Ракетата П-5Д (индекс на УРАВ на ВМФ – 4Д95) е модификация на ракетата П-5 за сметка на включването в състава на системите за управление на крилатата ракета на доплеров измервател на скорост и отклонение, а също и с въвеждането на по-точни курсови жироскопи, с което се осигурява повишена точност. На базата на П-5Д са разработени комплексите с морско и наземно базиране (С-5).
Източници
редактиране- ↑ Российской атомной отрасли — 75 лет : Архивные документы — История Росатома // www.biblioatom.ru. Архивиран от оригинала на 2019-11-16. Посетен на 2019-11-16.
- ↑ Росатом рассекретил приказ о создании первой крылатой ракеты // РИА Новости, 2019-11-16. Архивиран от оригинала на 2019-11-16. Посетен на 2019-11-16. (на руски)
Литература
редактиране- Поляченко В. За явным преимуществом. М., Крылья Родины, 1993. с. 11 – 12. (на руски)
- Широкорад А. Б. Оружие отечественного флота. 1945 – 2000. Мн., Харвест, 2001, 656 с. ISBN 985-13-0183-3.
Външни препратки
редактиране- Anti-Ship Missiles ((en))
- MARITIME STRIKE The Soviet Perspective ((en))
- SSC-1a Shaddock and SS-N-3 Sepal at Federation of American Scientists ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно П-5
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „П-5“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |