Отваря главното меню

Противокорабна ракета

Една от първите съветски ПКР – „Термит“. Състои на въоръжение на корабни ПКРК и в състава на бреговия мобилен комплекс „Рубеж

Противокорабна ракета – ракета, предназначена за поразяване на надводни цели (кораби).

Влиза в състава на противокорабните ракетни комплекси (ПКРК), където, освен самите ракети, влизат също носителя (кораб, подводни лодки, самолет, вертолет, мобилна брегова установка), пусковата установка, комплекса за управление, понякога и носителя на системата за насочване. В зависимост от типа носител ПКР и ПКРК се биват следните типове – кораб-кораб, въздух-кораб и т.н.

Първите образци управляемо специфично противокорабно въоръжение се появяват през Втората световна война – германската Henschel Hs 293, американската ASM-N-2 Bat, японската MXY7 Ohka Цветче сакура.

Като клас въоръжение ПКР получават развитие след Втората световна война заедно с общото развитие на ракетната техника.

Пуск на ПКР RGM-84A „Харпун“ производство на САЩ

ИсторияРедактиране

Първи образциРедактиране

Идеята за създаване на безпилотни летателни апарати за поразяване на корабите на противника се появява още през Първата световна война. Първите опити за използване на авиацията против военните кораби демонстрират, че това е съществено по-трудно, отколкото се предполага на теория: да се уцели с бомба маневриращият и защитаващ се със зенитните си оръдия кораб се оказва прекалено сложно, а торпедоносната авиация и пикиращите бомбардировачи едва започват да се разработват.

Още през 1914 г. американският изобретател Спери предлага своя проект за „летящо торпедо“, управляемо от жироскопен автопилот. Торпедото трябва да се пуска от палубата на военния кораб по кораба на противника, и, автоматично да държи курса, поразявайки противника в борда или в надстройката. Немският флот в периода 1915 – 1918 г. експериментира с планиращите торпеда на „Сименс“, управляеми по кабел от борда на цепелин.

След края на Първата световна война бързото усъвършенстване на торпедоносната авиация и появата на пикиращите бомбардировачи дава, както изглежда тогава, достатъчно ефективни авиационни средства за поразяване на корабите на противника и интереса към управляемото противокорабно оръжие временно намалява. Той отново излиза на дневен ред вече в годините на Втората световна война, когато развитието на радарите, средствата за управление на зенитния огън и палубната авиация правят атаките на пикировачите и торпедоносците прекомерно трудни и рисковани.

Първи специализираното противокорабно оръжие създават немците. През 1943 г. те успешно използват планиращата бомба/ракета[К 1] Henschel Hs 293. Управляема от борда на самолета-носител, бомба се пуска отвъд пределите на радиуса на ефективно действие, в крайна сметка поне на малокалибрената зенитна артилерия на противника. Редица кораби на съюзниците са потопени или повредени от това оръжие в периода 1943 – 1944 г., но развитието на средствата за РЕБ и усъвършенстването на ПВО слагат край на нейната употреба.

През 1945 г. ВМС на САЩ в рамките на програмата SWOD разработва прекия предшественик на съвременните противокорабни крилати ракети – самонасочващата се планираща бомба ASM-N-2 Bat. Бомбата се насочва към целта с помощта на активна радиолокационна глава за самонасочване и може да порази цел на разстояния до 32 километра. Приета на въоръжение през януари 1945 г., бомбата се използва с относителен успех по време на бойните действия в Тихия океан, но скорошното приключване на войната и практически пълното прекратяване на японското корабоплаване пречат за широкото ѝ разгръщане.

Противокорабните ракети в епохата на „Студената войнаРедактиране

След края на Втората световна щафетата в развитието на противокорабните ракети преминава към СССР. САЩ, разглеждайки атомната бомба като „абсолютното оръжие“, в т.ч. и във войната по море, малко се интересуват от развитието на специализираното противокорабно управляемо оръжие.

През 1950-те години в СССР са разработени първите противокорабни ракети: авиационната КС-1 Комета и КСЩ, с корабно базиране. Ракетите се разглеждат от съветското командване като ефективно средство за париране на подавляващото превъзходство на НАТО в тежки надводни кораби. Именно в СССР е създадена получилата широко разпространение ракета П-15 „Термит“ – първата в света противокорабна ракета с контейнерно съхранение, приспособена за поставяне практически на всеки един военен кораб или катер.

Поради появата в средата на 1950-те на зенитните ракети с корабно базиране, като например RIM-2 „Terrier“ и RIM-8 „Talos“, ефективността на дозвуковите противокорабни ракети съществено намалява и през 1960-те години, за да се реши този проблем, СССР приема на въоръжение свръхзвуковите противокорабни ракети, К-10С, Х-22 и П-35.
В другите страни на развитието на противокорабните ракети не се отделя особено внимание. Единствената страна, освен СССР, където ПКР активно се разработват през 1950-те, е Швеция[К 2].
На 21 октомври 1967 г. при бреговете на Порт Саид с ракети П-15 „Термит“ пуснати от египетските ракетни катери от типа „Комар“ е потопен израелският разрушител „Ейлат“, това е първият случай на бойно използване на противокорабните ракети[1][2].
Едва през 1960-те, след първите случаи на успешно използване на противокорабните ракети съветско производство в локални конфликти, ефективността на специализираното противокорабно оръжие е оценена по достойнство. Първата разработена не в СССР и не в Швеция противокорабна ракета е израелската Gabriel, приета на въоръжение през 1970 г.

Противокорабните ракети съвременен типРедактиране

Към 1970-те става ясно, че летящите на голяма височина свръхзвукови противокорабни ракети не са идеалното решение. Поради голямата височина на полета те се засичат от радарите на противника на значителна дистанция и, независимо от свръхзвуковата скорост на ПКР, противника има напълно достатъчно време за да предприеме контрамерки: използването на средствата за радиоелектронна борба или зенитни ракетни комплекси. Практиката на Виетнамската война показва, че даже за пилотираните самолети скоростта и височината на полета не гарантират защитата им от ЗРК подобни на С-75.

Решение на проблема може да бъде в прехода на малки и свръхмалки височини на полета. Но за свръхзвуковите противокорабни ракети полета на свръхниска височина е затруднителен поради резкия ръст на съпротивлението на въздуха и, съответно, на разхода на гориво, което силно съкратява радиуса им на действие. Като частично решение на проблема са разработени свръхзвуковите ракети с комбинирана схема на полета, като П-700 „Гранит“ и П-800 „Оникс“: ракетата лети през по-голямата част от траекторията си на голяма височина (около 15000 – 20000 метра), и едва близо до целта се снижава до височина 20 – 50 метра, така затруднявайки съпровождането на ракетата от радарите на противника. Но това е само частично решение на проблема – баражиращите прихващачи Grumman F-14 Tomcat и далекобойните зенитни ракети SM-1ER могат да свалят ПКР още в нейния височинен участък от траекторията на полета.

Като решение на проблема е разработена концепцията за дозвуковата крилата ракета, извършваща ЦЕЛИЯ полет на свръхниски височини: 2 – 4 метра над водата. Атаката на такава ракета би била за кораба на противника пълна изненада: неговите радари ще засекат ракетата само тогава, когато тя се появи иззад радиохоризонта в непосредствена близост до него, оставяйки на противника минимум време за обтрана.

Първата ракета, реализираща (не напълно) подобна концепция, става появилият се през 1972 г. съветски П-70 „Аметист“, макар тя не напълно да съответства на тези изисквания поради сравнително високия си полет над водата – 60 метра. След него последва, през 1975 г., френската MM-38 Exocet, първата „класическа“ противокорабна ракета, с дозвукова скорост на полета при височина 1 – 2 метра над повърхността на водата. Развитие на концепцията стават появилите се през 1977 г. американска RGM-84 „Harpoon“, италианската Otomat, съветската Х-35 „Уран“ и противокорабната версия на КР „Томахоук“ – TASM (Tomahawk anti-ship missile).

Съвременните ПКРРедактиране

 
Руския БПРКБал-Э“.

Понастоящем развитието на противокорабното оръжие продължава. Основното направление в развитието на ПКР става намаляване на тяхната видимост за радарите на противника (чрез внедряването на технологии за понижаване на отразяващата повърхност), усъвършенстване на ГСН, увеличаване на далечината на пуск и увеличаване на скоростите на ракетите.

Подавляващото болшинство съвременни противокорабни ракети са нисколетящи дозвукови крилати ракети.

Редица страни, включая Русия, Индия, Китай и Тайван, продължават разработката на свръхзвукови противокорабни ракети. Главен проблем тук са значителните габарити на свръхзвуковите ПКР и техният малък радиус на действие при полет на свръхмалки височини (не по комбинирана траектория). Така например, радиуса на действие на руско-индийската свръхзвукова ПКР PJ-10 „БраМос“ при полет по комбинирана траектория съставлява 300 км, а при полет изключително на малка височина – 120 км.

В опит да се реши този проблем в Русия е разработена противокорабната ракета Калибър, изпълняваща основната част от полета на свръхмалка височина и на дозвукова скорост, а близо до целта рязко ускоряваща се за възможно най-бързото преодоляване на останалата до противника дистанция.

В САЩ понастоящем се разработва малозабележимата високоавтономна противокорабна ракета LRASM, която ще бъде способна да осъществява самостоятелно търсене, идентификация на целите, определяне на маршрута и поразяване на противника на голяма дистанция без необходимост от предварително определяне на курса или външно целеуказание. Също, състоящата на въоръжение ЗУР SM-6 (снабдена с активна глава за самонасочване) е адаптирана за поразяване на надводни цели на дистанции 250 – 400 км, и успешно е изпробвана в ролята на свръхзвукова противокорабна ракета.

През 2016 г. СМИ съобщават, че Русия разработва и изпитва хиперзвуковата противокорабна крилата ракета „Циркон“, с която се планира да се въоръжи тежкият атомен ракетен крайцерПетър Велики“, а също и проектираните атомни многоцелеви подводници пето поколение „Хъски“.[3][4]

НосителиРедактиране

Освен корабите, подводните лодки и самолетите, носители на ПКР също могат да бъдат стационарни или подвижни брегови противокорабни ракетни комплекси (БПРК).[5] От спецификата на средата за пуск и типа на носителя зависят много от особеностите на пусковото устройство и ракетата, например, пусковите устройства и ракетите с авиационно базиране често са по-леки и по-малки по размери на ПУ и ПКР от тези с морско и наземно базиране, положението в пространството позволява на самолетите или вертолетите-носители да осъществяват насочването към целта на значително по-голямо разстояние, отколкото от кораба. ПКР, изстрелвани от торпеден апарат или вертикалната пускова установка на подводните лодки, винаги са самонасочващи се или летящи по предварително програмиран маршрут (тъй като към момента няма ефективни технологии за практическото реализиране на контура за управление на ракета от клас „повърхност—повърхност“ изпод водата), ПКР с авиационно базиране могат да бъдат управляеми с помощта на станция за насочване, монтирана на борда на летателния апарат-носител, реализирайки безжично телевизионно/радиокомандно или радиолокационно насочване към целта (работите по създаването на ПКР управляеми по оптично влакно остават на фаза експериментиране).

Основни образциРедактиране

Година Страна Название Изображение (в маршева полетна конфигурация) Макс. далечина, км Макс. скорост, Мах Дължина, м Диаметър, м Маса, кг Маса на БЧ, кг Тип насочване Носител ПУ
1943   Германия Henschel Hs 293 18 0,55 3,82 0,47 1045 295 Радиокомандно Самолет (С)
1944   Съединени американски щати KSD-1 „Гаргойл“ 13 0,78 3,1 0,508 688,1 453,5 Радиокомандно С
1945   Япония MXY7 Ohka Цветче сакура   40 0,55 6,06 0,76 2120 1200 Камикадзе С
1945   Съединени американски щати ASM-N-2 „Бат“ 32 0,5 (планер) 3,63 0,3 850 450 АРЛ ГСН С
1960   Съюз на Съветските Социалистически Републики П-15 „Термит“   80 0,95 6,5 0,76 2523 513 ИНС + АРЛ/ИК Надводен кораб (НК), Наземна пускова установка (НПУ)
1968   Съюз на Съветските Социалистически Републики П-70 „Аметист“   80 0,95 7 0,55 2900   200 кт

1000 кг

ИНС + АРЛ Подводна лодка (ПЛ)
1972   Норвегия AGM-119 Пингвин   55 0,95 3,6 0,28 370 130 ИК / Л С, Вертолет (В), НК
1972   Съюз на Съветските Социалистически Републики П-120 „Малахит“   150 0,9 8,84 0,8 5400   до 2 Мт

800 кг

ИНС + АРЛ/ИК НК, ПЛ
1975   Съюз на Съветските Социалистически Републики П-500 „Базалт“   550 2,5 11,7 0,88 4800   350 кт

500 (1000) кг

ИНС + АРЛ НК
1975   Франция Екзосе   180 0,95 4,7 0,35 670 165 ИНС + АРЛ С, НК
1976   Германия AS.34 Kormoran   30 0,9 4,4 0,34 660 160 ИНС + АРЛ С
1980   Съединени американски щати Харпун   280 0,9 3,84 0,34 667 225 ИНС + АРЛ/ИК С, НК, ПЛ, НПУ
1980   Япония ASM-1   65 0,9 4 0,35 600 150 ИНС + АРЛ С, НПУ
1983   Съюз на Съветските Социалистически Републики П-700 „Гранит“   625 2,5 10 0,85 7000   до 500 кт

518 – 750 кг

ИНС + АРЛ НК, ПЛ
1983   Съюз на Съветските Социалистически Републики П-750 „Метеорит“   5500 3 12,8 0,9 6380   ?

ок. 1000 кг

ИНС + АРЛ С, НК, ПЛ, НПУ
1984   Съюз на Съветските Социалистически Републики П-270 „Москит“   240 2,8 9,75 0,76 4450 300 кг (320) ИНС + АРЛ С, НК, НПУ
1984   Франция AS.15TT   17 0,95 2,3 0,187 100 30 ИНС + АРЛ В, НК, НПУ
1985   Швеция RBS-15   250 0,95 4,33 0,5 800 200 ИНС + СП + АРЛ С, НК, НПУ
1985   Великобритания Sea Eagle   110 0,95 4,1 0,4 600 230 ИНС + АРЛ С
1968   Съюз на Съветските Социалистически Републики Х-22 600 3,5 – 4,6 11,67 0,92 5780  1000 ИНС + АРЛ С
1987   Съюз на Съветските Социалистически Републики П-1000 „Вулкан“   700 2,5 11,7 0,88 5800   350 кт

500 кг (ВВ)

ИНС + АРЛ НК
1987   Италия Marte-2   20 0,95 2,85 0,27 147 35 ИНС + АРЛ В, НПУ
1989   Съюз на Съветските Социалистически Републики Х-31 АД 160 3,1 5,34 0,36 715 110 ИНС + АРЛ С
1993   Япония ASM-2   100 0,9 4 0,35 600 150 ИНС + ИК С, НПУ
1993   Русия 3М-54Э Калибър   220 0,8 – 2,9* 8,22 0,533 2300 200 ИНС + АРЛ НК, НПУ, ПЛ
1993   Русия 3М-54Э1 Калибър 300 0,8 6,2 0,533 1800 400 ИНС + АРЛ НК, НПУ, ПЛ
1995   Русия Х-35   300 0,85 4,4 0,42 600 145 ИНС + АРЛ/ИК В, В, НК, НПУ
1996   Тайван Сюн фен 2Е   80 0,9 3,9 0,34 520 225 ИНС + АРЛ + ИК С, НК
2002   Русия П-800 „Оникс“   500-300-120** 2,6 8 0,67 3000 300 ИНС + АРЛ С, НК, НПУ, ПЛ
2006   Южна Корея Хесон   150 0,85 4,8 0,34 718 ИНС + АРЛ НК
2007   Норвегия Naval Strike Missile   185 0,95 3,95 0,32 410 125 ИНС + СП + ИК С, НК, НПУ
  • На маршевия участък от пътя дозвукова скорост, на финалния участък – свръхзвукова.
    • Максималната далечина зависи от траекторията на полета. При висока траектория далечината е максималната, при нисковисотна – минималната. При комбинирана траектория е усреднена.

٭Фугасно-кумулативна бойна част, съвмещяваща в себе си два типа поразяващо въздействие – фугасно и кумулативно. Заряд от такъв тип е предназначен за поразяване на два типа цели – кораби и площ. Голямата маса на бойната част (500 – 1000 кг) осигурява добро поражаващо фугасно въздействие.

Условни обозначения:

Употреба в бойРедактиране

Анализ на случаите на поразяване на кораби от ПКР* (1967— до днес)[6]
Конфликт Дата Име на кораба Тип на кораба и тонаж (т) Ракета Скорост (M), маса на ракетата и БЧ (кг) Изваден от строй (попадение по ред), характер на повредите Критично попадение БИ
Втора арабско-израелска война 21 октомври 1967   Eilat разрушител 2555 Термит 0.95 2523 513 1 опита за противоракетна маневра не е успешен, обстрела на ракетата със зенитно-артилерийски и картечен огън е безрезултатен, 1 (17:32) — пробойна над водолинията, на кораба започва пожар в котелното отделение, котел №2 е изваден от строй; 2 (ок. 18:30) — попадение в машинното отделение, кораба е напълност обездвижен и без захранване; 3 (ок. 18:30) — попадение в мидъла, кораба се накланя от удара, потъва 15 минути след третото попадение[7] трето [8]
Трета индо-пакистанска война 4 декември 1971   PNS Khaibar (D163) разрушител 3360 Термит 0.95 2523 513 1 първо [9]
4 декември 1971   PNS Badr (D161) разрушител 3360 Термит 0.95 2523 513 1 не потъва [9]
4 декември 1971   PNS Muhafiz миночистач 375 Термит 0.95 2523 513 1 първо [9]
Шестдневна война 6 октомври 1973   пр. 254 миночистач 500 Gabriel 0.70 430 65 1 трето [10]
6 октомври 1973   пр. 205 ракетен катер 200 Gabriel 0.70 430 65 1 второ [10]
6 октомври 1973   пр. 183-Р ракетен катер 71 Gabriel 0.70 430 65 1 първо [10]
6 октомври 1973   пр. 183-Р ракетен катер 71 Gabriel 0.70 430 65 1 първо [10]
8 октомври 1973   пр. 205 ракетен катер 200 Gabriel 0.70 430 65 1 второ [11]
8 октомври 1973   пр. 205 ракетен катер 200 Gabriel 0.70 430 65 1 второ [11]
8 октомври 1973   пр. 205 ракетен катер 200 Gabriel 0.70 430 65 1 второ [11]
10 октомври 1973   пр. 205 ракетен катер 200 Gabriel 0.70 430 65 1 второ [11]
10 октомври 1973   пр. 183-Р ракетен катер 71 Gabriel 0.70 430 65 1 първо [11]
11 октомври 1973   пр. 205 ракетен катер 200 Gabriel 0.70 430 65 1 второ [12]
11 октомври 1973   пр. 205 ракетен катер 200 Gabriel 0.70 430 65 1 второ [12]
Фолкландска война 3 май 1982   ARA Comodoro Somellera (A-10) патрулен катер 800 Sea Skua 0.85 145 30 1 второ [13]
3 май 1982   ARA Alferez Sobral (A-9) патрулен катер 800 Sea Skua 0.85 145 30 2 не потъва [13]
4 май 1982   HMS Sheffield (D80) разрушител 4100 Exocet 0.95 670 165 1 първо [14]
28 май 1982   SS Atlantic Conveyor вертолетоносач 14946 Exocet 0.95 670 165 2 второ [15]
11 юни 1982   HMS Glamorgan (D19) разрушител 6200 Exocet 0.95 670 165 1 не потъва [16]
Operation Prairie Fire (Операция „Огън в прерията“) 24 март 1986   Waheed ракетен катер 311 Harpoon 0.85 690 160 1 първо [17]
24 март 1986   Zaquit малък ракетен кораб 850 Harpoon 0.85 690 160 1 второ [17]
Ирано-иракска война 17 май 1987   Stark фрегата 3660 Exocet 0.95 670 165 2 не потъва [18]
Операция „Богомол“ 18 април 1988   Джошан ракетен катер 275 Standard 2.0 500 68 1 пето [19]
18 април 1988   Саханд фрегата 1540 Harpoon 0.85 690 160 1 трето [20]
Война в Персидском заливе 30 януари 1991   неизв. патрулен катер 220 Sea Skua 0.85 145 30 1 второ [20]
30 януари 1991   пр. 254 миночистач 500 Sea Skua 0.85 145 30 2 не потъва [21]
30 януари 1991   TNC-45 патрулен катер 265 Sea Skua 0.85 145 30 2 не потъва [21]
30 януари 1991   TNC-45 патрулен катер 265 Sea Skua 0.85 145 30 2 не потъва [21]
Военноморские учения на НАТОДемонстрация на решителност 1 октомври 1992   TCG Muavenet (DM 357) разрушител 3375 Sea Sparrow 2.5 230 40,5 1 обстрел на бойния кораб „погрешка“ (както е заявено от разследването на инцидента) не потъва [22]
* В представената таблица не са указани случаите с използване на ракети против съдове на търговския флот, необходима е тяхната отделна каталогизация.

КоментариРедактиране

  1. Двигателя на бомбата се използва само за ускоряване на нейното отделяне от носителя, а не за осигуряване на тяга в полета.
  2. Болшинството корабни ЗРК на САЩ и Великобритания имат възможност за поразяване на надводните кораби на противника в т.ч. и с ядрени заряди.

ИзточнициРедактиране

  1. Крылатая противокорабельная ракета П-15(4К40) | Ракетная техника
  2. Боевые Корабли Израиля – Шербург
  3. Грешка в Lua: not enough memory.. // Армия и ОПК. ИТАР-ТАСС, 19.02.2016. Посетен на 19 февруари 2016. …крейсер получит на вооружение гиперзвуковые противокорабельные ракеты „Циркон“. На данный момент ракеты проходят летно-конструкторские государственные испытания… Параметры „Циркона“ являются секретными. Открытые источники указывают, что дальность новой ракеты может составить до 400 километров, а скорость ее полета будет примерно в пять раз превышать скорость звука. (на руски)
  4. Грешка в Lua: not enough memory.. // РИА Новости, 17.03.2016. Посетен на 17 март 2016. "Гиперзвуковые ракеты „Циркон“ уже в металле, и начались их испытания с наземного стартового комплекса", – сказал [высокопоставленный представитель военно-промышленного комплекса] собеседник агентства (на руски)
  5. Противокорабельная крылатая ракета Х-35 | Ракетная техника
  6. Schulte, 1994, pp. 45 – 46
  7. Egyptian missiles sink destroyer „Eilat“. // The Israel Digest. – Jerusalem: Israel Digest, 3 ноември 1967. – Vol. 10 – No. 22 – P. 1 – 2.
  8. Schulte, 1994, p. 3
  9. а б в Schulte, 1994, p. 4
  10. а б в г Schulte, 1994, p. 5
  11. а б в г д Schulte, 1994, p. 6
  12. а б Schulte, 1994, p. 7
  13. а б Schulte, 1994, p. 9
  14. Schulte, 1994, pp. 9 – 10
  15. Schulte, 1994, p. 10
  16. Schulte, 1994, p. 11
  17. а б Schulte, 1994, pp. 11 – 12
  18. Schulte, 1994, p. 12
  19. Schulte, 1994, pp. 12 – 13
  20. а б Schulte, 1994, p. 13
  21. а б в Schulte, 1994, pp. 13 – 14
  22. Schulte, 1994, p. 14
  23. USS Buchanan DDG-14 (електронен ресурс)
  24. USS Downes FF 1070 (електронен ресурс)

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Противокорабельная ракета“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.