П. Д. Джеймс
Филис Дороти Джеймс (на английски: Phyllis Dorothy James), баронеса Джеймс от Холанд Парк, е английска писателка на произведения в жанра криминален роман, трилър, дистопична научна фантастика и документалистика. Пише под псевдонима П. Д. Джеймс (на английски: P. D. James). Нейният възход към славата се дължи на поредицата ѝ от детективски романи, включващи полицейския инспектор и поет Адам Далглиш.[1][2][3][4][5][6][7][8]
Филис Дороти Джеймс Phyllis Dorothy James | |
Филис Дороти Джеймс, 2013 г. | |
Псевдоним | П. Д. Джеймс |
---|---|
Родена | 3 август 1920 г. |
Починала | 27 ноември 2014 г. |
Професия | писател |
Националност | Англия, Великобритания |
Активен период | 1962 – 2014 |
Жанр | криминален роман, трилър, драма, научна фантастика, документалистика |
Дебютни творби | „Убийството на прислужницата” |
Известни творби | поредица „Инспектор Адам Далглиш“ |
Награди | |
Повлияна от
| |
Съпруг | Ърнест Уайт (1941 – 1964) |
Деца | 2 |
Уебсайт | pdjames.co.uk |
Филис Дороти Джеймс в Общомедия |
Биография и творчество
редактиранеФилис Дороти Джеймс е родена на 3 август 1920 г. в Оксфорд, Англия, в семейството на данъчния инспектор Сидни Джеймс и Дороти Мери, като е най-голямото от трите деца.[5] Учи в Британското училище в Лъдлоу и в гимназията за момичета в Кеймбридж.[1] Майка ѝ постъпва в психиатрична болница, когато Филис е в средата на тийнейджърските си години. Напуска училище на 16-годишна възраст, за да работи и да се грижи за по-малките си сестра и брат.[7] Работи в данъчната служба в Или в продължение на три години, по-късно си намира работа като помощник сценичен ръководител във Фестивалния театър в Кеймбридж, а от 1940 г. работи към Националната здравна служба.[2][4][7]
На 8 август 1941 г. се омъжва за военния лекар Ърнест Конър Бантри Уайт, с когото имат две дъщери, Клеър и Джейн. По време на Втората световна война работи като медицинска сестра към Червения кръст и в Министерството на храните.[7] Съпругът ѝ се връща от войната психично болен и е институционализиран.[5] За дъщерите ѝ се грижат предимно родителите на съпруга ѝ и тя следва болнична администрация. В периода 1949 – 1968 г. работи за болничен съвет в Лондон. Съпругът ѝ умира на 5 август 1964 г. След това тя кандидатства в Министерството на вътрешните работи и заема длъжности като държавен служител в няколко отдела на министерството, включително в наказателния отдел и в отдела за криминална политика.[1][5] Пенсионира се през 1979 г. и се посвещава на писателската си кариера.[2][7][8]
Започва да пише в средата на 50-те години, използвайки моминското си име. Първият ѝ роман „Убийството на прислужницата“ от емблематичната ѝ поредица „Инспектор Адам Далглиш“ е издаден през 1962 г. Младата и красива прислужница Сали Джъп е удушена в леглото си, а вратата ѝ е здраво залостена отвътре. Хладнокръвният инспектор Адам Далглиш от Скотланд Ярд поема разследването в богаташкия дом пълен със заподозрени, всеки, от които има мотив. Романът става бестселър и я прави известна. През 1985 г. романът е екранизиран в телевизионен минисериал с участието на Рой Марсдън и Филис Калвърт.[1][2][4]
Следват още 13 романа от поредицата с инспектора поет Далглиш, в които освен истории за престъпленията, които разследва, се описва и неговото личностно и професионално развитие.[7] Много от криминалните ѝ романи се развиват на фона на бюрокрациите във Великобритания, като системата на наказателното правосъдие и Националната здравна служба.[3] Голяма част от романите от поредицата са екранизирани във филми и минисериали. Някои от тях, като „Загадката на клиника „Стийн“ и „Невъзможни причини“ са с участието на Рой Марсдън, а в други, като Death in Holy Orders и The Murder Room, ролята на инспектор Далглиш се изпълнява от Мартин Шоу, или от Бърти Карвел в сериала Dalgliesh.[4][5]
Освен с поредицата „Инспектор Адам Далглиш“ тя е известна и със самостоятелните романи като дистопичния „Децата на хората“ от 1992 г.[6], който е в основата на едноименния филм от 2006 г. с участието на Клайв Оуен, Джулиан Мур и Майкъл Кейн, и като „Смърт в Пембърли“ от 2011 г. (продължение на „Гордост и предразсъдъци“), който е екранизиран през 2013 г. в едноименния минисериал с участието на Матю Рис и Ана Максуел Мартин.[2][5]
Авторка е и на кратката поредица „Корделия Грей“. Първият роман от поредицата, An Unsuitable Job for a Woman (Неподходяща работа за жена), е издаден през 1972 г. В историята новата частна детективка Корделия Грей е наета да разследва самоубийството на красивия студент от Кеймбридж Марк Календър, намерен обесен със слаба следа от червило на устата, но разследването я води до следа от тайни и грехове, и силния полъх на убийство.[1] Романът е и първото ѝ произведения, което е екранизирано през 1982 г. в едноименния филм с участието на Пипа Гуард, Били Уайтлоу и Пол Фрийман, а през 1997 – 1999 г. е направен телевизионен минисериал с участието на Хелън Баксендейл, Анет Кросби и Розмари Лийч.[2][5]
За произведенията си е удостоена с различни награди – получава наградата „Сребърен кинжал“ на Асоциацията на писателите на криминални романи и наградата „Едгар“ в САЩ. През 1987 г. е удостоена с наградата „Диамантен кинжал“ за цялостно творчество, а през 1999 г. е обявена за „Велик майстор“ от Асоциацията на писателите на трилъри на Америка.[8] Тя е носителка на почетни докторски степени по литература от Бъкингамски университет (1992), Лондонския университет (1993), Университета на Хартфордшър (1994), Университета на Глазгоу (1995), Университета на Есекс (1996), Университета на Дърам (1999) и Университета на Портсмут (1999). Член е на Кралското литературно дружество и Кралското дружество на изкуствата. В периода 1997 – 2013 г. е президент на Дружеството на писателите.[7][8] През 1983 г. е удостоена с отличието Офицер на Ордена на Британската империя, а през 1991 г. кралица Елизабет II ѝ дава благородническа титла – баронеса Джеймс от Холанд Парк.[1][2][3][4][6]
Филис Дороти Джеймс умира на 27 ноември 2014 г. в Оксфорд.[2][5][9]
Произведения
редактиранеСамостоятелни романи
редактиране- Innocent Blood (1980)[1][2][3][7]
- The Children of Men (1992) – награда „Део Глория“[6]
- Death Comes to Pemberley (2011)
Поредица „Инспектор Адам Далглиш“ (Inspector Adam Dalgliesh)
редактиране- Cover Her Face (1962)[1][2][3][7]
Убийството на прислужницата, изд.: „Сиела“, София (2019), прев. Ваня Томова - A Mind to Murder (1963)
Загадката на клиника „Стийн“, изд.: „Сиела“, София (2020), прев. Явор Недев - Unnatural Causes (1967)
Невъзможни причини, изд. „Андина“ Варна (1993), прев. Симон Воскинарян
Смъртта на писателя, изд.: „Сиела“, София (2020), прев. Симон Воскинарян - Shroud for a Nightingale (1971) – награда „Сребърен кинжал“[8]
- The Black Tower (1975) – награда „Сребърен кинжал“
- Death of an Expert Witness (1977)
- A Taste for Death (1986) – награда „Макавити“, награда „Сребърен кинжал“
- Devices and Desires (1989)
- Original Sin (1994)
- A Certain Justice (1997)
- Death in Holy Orders (2001)
- The Murder Room (2003)
- The Lighthouse (2005)
- The Private Patient (2008)
Убийство в Дорсет, изд.: ИК „Прозорец“, София (2010), прев. Йорданка Пенкова
Поредица „Корделия Грей“ (Cordelia Gray)
редактиранеНовели
редактиране- The Victim (2019)
- The Part-Time Job (2020)
Разкази
редактиране- Murder, 1986 (1970)[1]
- The Mistletoe Murder (1998)
Сборници
редактиране- Nursing Stories (1979) – с Моника Дикенс, Ричард Гордън, Ърнест Хемингуей, Ръдиард Киплинг, Едгар Алън По и Лев Толстой[1]
- Tales of Obsession (1994) – с Джоан Хес, Патриша Хайсмит, Еван Хънтър, Синтия Менсън, Нанси Пикард, Рут Рендъл и Лорънс Трийт
- Crime Writers: A Decade of Crime (2013) – с Марк Билингам, Ан Клийвс, Харлан Коубън, Вал Макдърмид и Стив Мосби
- The Mistletoe Murder (2016)
- Sleep No More (2017)
Документалистика
редактиране- The Maul and the Pear Tree (1971) – с Т.А.Кричли, за убийствата на магистрала Ратклиф от 1811 г.[1][3]
- Time to Be in Earnest (1999) – мемоари[5]
- Talking about Detective Fiction (2009) – награда „Антъни“
Екранизации
редактиране- 1982 An Unsuitable Job for a Woman – филм
- 1983 Death of an Expert Witness – тв минисериал, 7 серии
- 1984 Shroud for a Nightingale – тв минисериал, 5 серии
- 1985 Cover Her Face – тв минисериал, 6 серии
- 1985 The Black Tower – тв минисериал, 5 серии
- 1988 A Taste for Death – тв минисериал, 6 серии
- 1991 Devices and Desires – тв минисериал, 6 серии
- 1993 Unnatural Causes – тв филм
- 1995 A Mind to Murder – тв филм
- 1997 Original Sin – тв минисериал, 3 серии
- 1998 A Certain Justice – тв минисериал, 3 серии
- 1997 – 1999 An Unsuitable Job for a Woman – тв сериал, 4 серии
- 2003 Death in Holy Orders – тв минисериал, 26 серии
- 2005 The Murder Room – тв минисериал, 2 серии
- 2006 Децата на хората, Children of Men – по романа The Children of Men
- 2013 Смъртта идва в Пембърли, Death Comes to Pemberley – тв минисериал, 3 серии
- 2021 Инспектор Далглиш, Dalgliesh – тв минисериал, 6 серии
Източници
редактиране- ↑ а б в г д е ж з и к л м ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
- ↑ а б в г д е ж з и к л ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
- ↑ а б в г д е ((en)) Биография и библиография в сайта British Council
- ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография и библиография в сайта „Енциклопедия Британика“
- ↑ а б в г ((en)) Биография в сайта SF-Encyclopedia
- ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
- ↑ а б в г д ((en)) Биография в официалния сайт
- ↑ „П. Д. Джеймс, създателката на мистериите на Адам Далглиш, почина на 94 години”, „Ню Йорк Таймс“, 27 ноември 2014 г.
Външни препратки
редактиране- Официален сайт на П. Д. Джеймс
- П. Д. Джеймс в Internet Movie Database
- П. Д. Джеймс в Internet Speculative Fiction Database
- „П. Д. Джеймс – от бедна жена до кралица на криминалетата”, „Лира“ 2019 г.
- "Смъртта на писателя" от П. Д. Джеймс
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата P. D. James в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |