Рабеш или Рапеш (на гръцки: Δρεπάνι, Дрепани, катаревуса Δρεπάνιον, Дрепанион, до 1927 година Ράπες, Рапес[1]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.

Рабеш
Δρεπάνι
— село —
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДрама
Географска областБоздаг
Надм. височина740 m

География редактиране

Селото е било разположено на 740 m надморска височина[2] в планината Коджадаг, северно от село Равеня (Макриплаги).

История редактиране

Етимология редактиране

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от по-старо *Рабьшь, от личното име Раб, от старобългарското     , „роб, слуга“ и -ьшь. Сравними са селищните имена Рабиша, Белоградчишко, и Рабово, Хасковско, както и местните Рабово усое,[3] Самоковско, Рабов дол, Кюстендилско, Дупнишко и други.[4]

В Османската империя редактиране

В началото на XX век Рабеш е село в Драмска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Рабеш има 117 жители, всички турци.[5]

В Гърция редактиране

След Междусъюзническата война от 1913 година селото остава в пределите на Гърция. В преброяването от 1913 година фигурира като напуснато село, което означава, че е пострадало в Балканските войни.[2]

Селото е обновено в 1923 година, когато в него са настанени гърци бежанци от Турция. В 1928 година Рабеш е представено като изцяло бежанско село с 26 бежански семейства и 91 жители общо.[6] В 1927 година името на селото е променено на Макриплаги. Селото се разпада по време на Гражданската война (1946 - 1949) и след края ѝ не е обновено.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 0[2] 132[2] 59[2]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 191. (на македонска литературна норма)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 180.
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 181.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012