Раборци (на македонска литературна норма: Раборци) е село в община Струмица на Северна Македония.

Раборци
Раборци
— село —
„Св. св. Кирил и Методий“
„Св. св. Кирил и Методий“
41.3972° с. ш. 22.6° и. д.
Раборци
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаСтрумица
Географска областПлавуш
Надм. височина374 m
Население77 души (2021)
Пощенски код2413
МПС кодSR
Раборци в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено югозападно от Струмица.

На километър южно от Раборци е античната и средновековна крепост Василица.[1][2]

През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Раборци (Rabortzi) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 76 българи.[3] В статията „Материали по географията. Струмишко“, издадена в продължение през 1896 и 1897 година, митрополит Герасим Струмишки пише, че Раборци е малко селце с 13 къщи, тоест 65 жители, които се занимават със земеделие и скотовъдство, а въпреки че цялото население е под ведомството на Българската екзархия, селото е чифлик на „единъ фанатикъ гъркоманъ“.[4][5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 80 жители, всички българи християни.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 80 българи екзархисти.[7]

Според преброяването от 2002 година Раборци има 105 жители, всички северномакедонци.[8] В селото има основно училище „Даме Груев“ и църква „Свети Кирил и Методий“.[9]

Според данните от преброяването през 2021 г. Раборци има 77 жители.[10]

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 316.
  2. Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
  4. Материали по географията. Струмишко. Отъ Архимандритъ Герасимъ. // Библиотека XVI-XVII. 1896. с. 79.
  5. Материали по географията. Струмишко. Отъ Архимандритъ Герасимъ. // Библиотека XVIII-XX. 1897. с. 89, 91.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  9. Општина Струмица. Населени места. Раборци Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine..
  10. МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.