Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за солунския вестник. За софийския вижте Работнически вестник.

„Работнически вестник“ с подзаглавие Орган на Социалистическата федерация в Солун (на ладино: Journal del Labourador[1], на османски турски: عمل غزتسي; на турски: Amele Gazetesi; на гръцки: Εφημερίς του Εργάτου[2]) е социалистически вестник, излизал от август 1909 година в Солун, Османската империя[3].

„Работнически вестник“
Работнически вестникъ
عمل غزتسي
Journal del Labourador
Amele Gazetesi.jpg
глава на вестника на османски турски
Информация
Начало 14 август 1909
Край 15 октомври 1909
Цена на
печатно издание
2 металика, годишен абонамент 20 гроша
Издател Социалистическа работническа федерация
Език български
турски
гръцки
ладински
Политически социалистически
Свързани вестници Работническа искра“,
Солидаридад Оврадера
Годишнина Броеве Дата
I 1 – 9 14 август 1909 – 15 октомври 1909
Манифестация на еврейски работници в Солун

Броеве 1 – 8 не са запазени. Поддържа рубриките „Синдикална борба“, „Работнически нещастия“, „Дописки“, „Стачки“, „Из чужбина“ и „Хроники“.

Инициатор на издаването на вестника е Васил Главинов, който отваря в града своята Интернационална книжарница. През 1909 година в Солун се създава Работнически клуб, в който членуват 100 души. От август клубът започва да издава вестника като свой печатен орган.[4] Редакционният комитет е в състав Д. Лалов, Н. Русев, Д. Тошев. Излизат общо 9 броя. Според съществуващите и планираните национални секции на федерацията са печатани на четири езика - по две страници на български (Ангел Томов), турски (Расим Хашмет Акал), гръцки (И. Гасис) и ладински (Исак Леви и Аврам Бенароя). Турската и гръцката секция не са формирани и от брой 5 се пачата само на български и еврейски.

Вестникът иска реформи, залегнали в програмата на Работническия клуб. Поставя си за задача да защитава работниците, да ги просвещава и да развива класовото им съзнание. Работи за организиране на работниците, без оглед на националните различия, в професионални синдикати, обединени във Федерация. Води полемика и с тесните и с широките социалисти в България.[5][6][4]

По-късно, заради проблеми с цензурата, вестникът е преименуван на „Солидаридад Оврадера“.[7]

БележкиРедактиране