Уикипедия

Васил Главинов

български социалист

Васил Костов Главинов с псевдоним Столарот[1][2] български социалист от Македония, политически деец на редица социални кръгове и на Българската комунистическа партия.[3][4][5][6]

Васил Главинов
български социалист
Роден
1869 г.
Починал
24 ноември 1929 г. (60 г.)
Политика
ПартияБългарска работническа социалдемократическа партия
Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)
Семейство
Братя/сестриЛазар Главинов
Васил Главинов в Общомедия

Биография

редактиране

Васил Главинов е роден през 1869 година във Велес, тогава в Османска империя. Учи при Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, след това работи 4 години като дърводелец-столар и в 1887 година се преселва да работи в София.[7][5] В София първоначално започва работа като работник в тухларната фабрика „Работник“, но по-късно отваря дърводелска работилница на улица „Сливница“.[5] Възприема социалистическите идеи и в 1892 година е сред основателите на софийското работническо дружество „Братство“,[7] първото работническо дружество в Княжество България. Поддържа тесни връзки с основния водач на социалистическото движение в страната Димитър Благоев[5] и чете неговите книги. В 1893 година става член на Българската работническа социалдемократическа партия.[8]

Главинов по указание на Димитър Благоев два пъти посещава Велес и в 1894 година основава там първото работническо просветно дружество в Македония, като разпространява социалистически книжки и издания на БРСДП. Дружеството е регистрирано пред властите като неделно училище и читалище. В него членуват Трайчо Христов, Ризо Ризов, Иван Хаджипандев, Г. Крайнинчанец, Славейко Бачев, Д. Дойчинов и Илия Голистоянов, общо около 65 души. Създадени са и канали за пренос на социалистическа литература от София, като се използва неконтролираната от властите австрийска поща. Велешката група обаче бързо се разпада, поради строгата забрана от страна на Вътрешната македоно-одринска революционна организация да се образуват на организационната територия паралелни организации, както и поради слабата работническа класа в града. Във Велес Главинов участва в изграждането на градския и на околийския комитет на ВМОРО.[8]

Завръща се в Свободна България в 1895 година.[9] През втората половина на 1896 година създава в София Македоно-одринска социалдемократическа група, в която членуват още Велко Марков, Никола Русински, Никола Карев, Димитър Мирасчиев, Андон Шулев, Атанас Раздолов, Стойно Стойнов, Гиго Драндаров, Лазар Главинов (брат на Васил Главинов), Димо Хаджидимов и други. От 1895 година издават своя пръв вестник „Революция“.[10] Дърводелската работилница на Главинов на улица „Мария Луиза“ с превръща в клуб на групата.[8] В 1898 година групата издава по-добре оформения идейно „Политическа свобода“ (1898 – 1899). Васил Главинов смята, че не е възможна социална свобода без да има национална. Затова създава контакти с ВМОРО и участва на първата социалистическа конференция от 3 юли 1900 година в Крушево, където една част от социалистите се включват в националното движение. Самият Главинов пише:

„ В самата Македония възникналите под влиянието на Българската социалдемократическа партия македонски социалистически групи, макар да стояха на класова почва и организационно да бяха обособени, вървяха съвместно с вътрешните революционни организации и македонските социалисти дадоха скъпи жертви в Илинденското въстание, в което участваха най-активно.[7] “
 
Димо Хаджидимов пръв седнал, Васил Главинов (втори прав) и други

Македоно-одринската социалдемократическа група организационно е част от БРСДП[8] и Главинов участва активно в дейността на партията. Като един от главните организатори на първомайските манифестации в София е арестуван през 1897 и 1902 година. Същевременно през 1904 – 1905 година по-активно се занимава с македоно-одринската социалистическа група.[11]

След Младотурската революция от юли 1908 година при създадените условия за легално действие, Васил Главинов създава Интернационална социалистическа книжарница в Солун. Развива дейност заедно с Григор Василев, Димо Хаджидимов, Павел Делирадев, Димитър Мирасчиев, Ангел Томов. Създават солунската Македоно-одринска социалдемократическа група, която става неразделна част от БРСДП (т.с.).[12] Тогава става близък на Народната федеративна партия (българска секция) и изпълнява различни задачи, като обикаля Одрин, Дедеагач, Гюмюрджина, Ксанти, Сяр и други селища в Македония и Одринска Тракия, където създава социалдемократически групи и работнически синдикати. От Сяр е изгонен със свой съидейник, затова че били „български шпиони“. Във Велес и Битоля Главинов създава клонове на дружество „Класово единство“ с близо 100 души членска маса, начело на първото стоят Александър Мартулков, Иван Нойков, Тодор Игнов и Тодор Янчев, а на второто Никола Русински.[13] В Солун и Битоля от 1909 година издава вестник „Работническа искра“. В уводната статия „Партиите и работниците“ от бр.4 (Битоля, 5.11.1909), дава своя характеристика на НФП (българска секция) и Съюза на българските конституционни клубове. И двете български партии според вестника, първата, като представителка на дребната буржуазия, а втората – на едрата, са националистически партии и желаят да се обединят със свободните си братя от България.[14]

 
Главинов на стари години

През 1910 година Главинов участва на Първата балканска социалдемократическа конференция, проведена в Белград като делегат на Солунската и на Битолската социалдемократическа организация.[15] В края на същата година се състои конференция с цел основаване на Османска социалистическа партия, но опитите завършват с неуспех. Спира издаването на вестника през 1911 година, а след започването на Балканската война се установява в София.[16]

В 1914 година е кандидат на БРСДП (т. с.) на изборите за XVII обикновено народно събрание от Струмишки окръг.[17]

В София Главинов работи последователно в Софийската партийна организация като член на местния комитет и домакин на организацията, а също и тако член на ръководството на Ючбунарската партийна секция.[15] По време на войните е член на ръководството на Софийската партийна организация и на синдикалната организация.[18]

През 1920 година участва в образуването на Централната емигрантска комисия към ЦК на БКП, а след това и на Емигрантския комунистически съюз. Редактира органа им „Освобождение“.[19][15] Подпредседател е на комисията при ЦК на БКП по събиране на помощи за гладуващите в Поволжието през 1921 - 1922 година.[15]

Арестуван е неколкократно след Деветоюнския преврат в 1923 година и след атентата в църквата „Света Неделя“ в 1925 година, след това се оттегля от политическия живот.[18][20]

Главинов умира на 24 януари 1929 година в София.[21][9][22]

Бележки

редактиране
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 92.
  2. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 66.
  3. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 208.
  4. ↑ Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003
  5. ↑ а б в г Мичев, Добрин. Македонските социалисти и национално-освободителните борби, в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 2. София, МНИ, 1995. с. 272.
  6. ↑ Българска комунистическа партия. Документи на централните ръководни органи. Том 6: 1911 - 1912. София, Партиздат, 1984. с. 458.
  7. ↑ а б в Мадолев, Георги. Васил Главинов – пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско // Исторически преглед XXIV (2). Институт за история при Българската академия на науките, 1968. с. 67.
  8. ↑ а б в г Мичев, Добрин. Македонските социалисти и национално-освободителните борби // Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 - 1944. Т. 2. Организирано национално-освободително движение. Илинденско-Преображенското въстание 1893 - 1903 г. София, Македонски научен институт, 1995. ISBN 954-8187-25-6. с. 273.
  9. ↑ а б За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 223.
  10. ↑ Мадолев, Георги. Васил Главинов – пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско // Исторически преглед XXIV (2). Институт за история при Българската академия на науките, 1968. с. 68 - 70.
  11. ↑ Мадолев, Георги. Васил Главинов – пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско // Исторически преглед XXIV (2). Институт за история при Българската академия на науките, 1968. с. 71 - 73.
  12. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 40-41.
  13. ↑ Мадолев, Георги. Васил Главинов – пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско // Исторически преглед XXIV (2). Институт за история при Българската академия на науките, 1968. с. 75.
  14. ↑ „Работническа искра" Архив на оригинала от 2011-07-08 в Wayback Machine.. бр.4/1909-Битола.
  15. ↑ а б в г За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 224.
  16. ↑ Мадолев, Георги. Васил Главинов – пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско // Исторически преглед XXIV (2). Институт за история при Българската академия на науките, 1968. с. 80.
  17. ↑ Българска комунистическа партия. Документи на централните ръководни органи. Том 7: 1913 - 1914. София, Партиздат, 1989. с. 207.
  18. ↑ а б Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157.
  19. ↑ Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 110., архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304203312/http://nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_2.pdf, посетен на 29 юли 2013 
  20. ↑ Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.229 – 230.
  21. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98.
  22. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 280.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Васил_Главинов&oldid=12407161“.