Раброво (община Валандово)

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Раброво.

Раброво (на македонска литературна норма: Раброво) е село в община Валандово, Северна Македония.

Раброво
Раброво
— село —
41.3214° с. ш. 22.5789° и. д.
Раброво
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаВаландово
Географска областБоймия
Надм. височина174 m
Население274 души (2002)
Пощенски код2460
МПС кодSR
Раброво в Общомедия

География редактиране

Раброво е разположено на 2 километра западно от град Валандово на пътя свързаващ Валандово с град Струмица на север.

История редактиране

 
Раброво в 1931 г.

В XIX век Раброво е смесено българо-турско село в Дойранска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Раброво (Rabrovo) е посочено като селище с 40 домакинства, като жителите му са 41 българи и 90 помаци.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Раброво има 280 жители, от които 60 българи християни И 220 турци.[2]

В началото на XX век християнското население на Раброво е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархята Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Робово (Robovo) има 64 българи екзархисти.[3]

На 24 януари 2010 година митрополит Агатангел Повардарски осветява темелния камък на църквата „Свети Илия“.[4]

Преброявания

В Раброво има 62 домакинства в 2002 година, като жителите му, според преброяванията, са:[5]

  • 1994 – 269
  • 2002 – 274

Личности редактиране

Починали в Раброво
  •   Юрдан Йонов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[6]

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194-195.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 162.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
  4. За парохијата // Валандовска парохија, 2 юни 2008 г. Архивиран от оригинала на 2014-02-24. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  5. Население в община Валандово[неработеща препратка].
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 403, л. 91