Радко Влайков
Радко Тодоров Влайков е български дипломат, занимавал се с научна и журналистическа дейност. От 2022 г. е посланик на България в Румъния.[1]
Радко Влайков | |
български дипломат | |
Роден | Радко Тодоров Влайков
|
---|---|
Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
Политика | |
Професия | дипломат, журналист |
Посланик на България в Сърбия | |
октомври 2016 – | |
Семейство | |
Деца | 3 |
Други роднини | Тодор Влайков (прадядо) |
Биография
редактиранеРадко Влайков е роден на 29 април 1956 г. в София, Народна република България. Той е правнук на политика и писател Тодор Влайков.[2]
През 1981 г. завършва Университета за национално и световно стопанство в София и става магистър по „Международни отношения“ в първия випуск на тази специалност в България. От 1981 до 1991 г. се занимава с научна и журналистическа дейност.
През 2001 г. се жени за дъщерята на Муравей Радев – Йоанна, която за известно време е кореспондент за вестник „Демокрация“ в Пловдив.[3] Имат 3 деца.[4]
Дипломатическа кариера
редактиранеПрез 1991 г., след промените в България, постъпва като дипломат в МВнР. В периода август 1991 – март 1994 г. е съветник в посолството на Република България в Чехословакия, а след разделянето на страната в посолството в Прага (Чехия). В периода март 1994 – юли 2001 г. той е Говорител на МВнР. През същия период е и директор на дирекция „Информация“ и на дирекция „Информация и връзки с обществеността“ в МВнР.
Посланик в Сърбия
редактиранеПрез октомври 2016 г. е назначен от второто правителство на Бойко Борисов за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Белград.[5] Като посланик работи активно по въпросите свързани с българското малцинство в Сърбия. През 2017 г. спомага за откриването на изложба в Инфо центърът на ЕС в Белград – „Босилеград преди и сега – Международен детски Великденски фестивал“, проведена за пръв път извън Босилеград, като изтъква ценностите по които Сърбия да върви към Европейския съюз.[6] През април 2018 г. участва на 8–та Кръгла маса на тема „Представяне на проектозакон за изменения и допълнения на Закона за националните съвети на националните малцинства“.[7]
Източници
редактиране- ↑ Ръководител на мисията
- ↑ „150 години от рождението на Тодор Влайков“ // bnt.bg, 13 февруари 2015. Посетен на 20 март 2020.
- ↑ „Радко Влайков става зет на Муравей Радев“ // segabg.com, 2 май 2001. Посетен на 20 март 2020.[неработеща препратка]
- ↑ „Посланик Радко Влайков празнува рожден ден в белградска кафана“ // 24chasa.bg, 28 април 2018. Посетен на 20 март 2020.
- ↑ „Радко Влайков – новия извънреден и пълномощен посланик на Република България в Белград“ // rtcaribrod.rs, 4 октомври 2016. Посетен на 20 март 2020.
- ↑ „Изложба за Босилеград в инфо центъра на ЕС в Белград“ // glaspress.rs, 3 март 2017. Посетен на 20 март 2020.
- ↑ „Кръгла маса за промени в закона за нс на малцинствата“ // rtcaribrod.rs, 19 април 2018. Посетен на 20 март 2020.
Външни препратка
редактиране- ((bg)) Биографична справка за посланика на България в Сърбия в официалния уебсайт на МВнР