Радко Влайков

български дипломат

Радко Тодоров Влайков е български дипломат, занимавал се с научна и журналистическа дейност. От 2022 г. е посланик на България в Румъния.[1]

Радко Влайков
български дипломат
Роден
Радко Тодоров Влайков
29 април 1956 г. (68 г.)
Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Политика
Професиядипломат, журналист
Посланик на България в Сърбия
октомври 2016 –
Семейство
Деца3
Други родниниТодор Влайков (прадядо)

Биография

редактиране

Радко Влайков е роден на 29 април 1956 г. в София, Народна република България. Той е правнук на политика и писател Тодор Влайков.[2]

През 1981 г. завършва Университета за национално и световно стопанство в София и става магистър по „Международни отношения“ в първия випуск на тази специалност в България. От 1981 до 1991 г. се занимава с научна и журналистическа дейност.

През 2001 г. се жени за дъщерята на Муравей Радев – Йоанна, която за известно време е кореспондент за вестник „Демокрация“ в Пловдив.[3] Имат 3 деца.[4]

Дипломатическа кариера

редактиране

През 1991 г., след промените в България, постъпва като дипломат в МВнР. В периода август 1991 – март 1994 г. е съветник в посолството на Република България в Чехословакия, а след разделянето на страната в посолството в Прага (Чехия). В периода март 1994 – юли 2001 г. той е Говорител на МВнР. През същия период е и директор на дирекция „Информация“ и на дирекция „Информация и връзки с обществеността“ в МВнР.

Посланик в Сърбия

редактиране

През октомври 2016 г. е назначен от второто правителство на Бойко Борисов за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Белград.[5] Като посланик работи активно по въпросите свързани с българското малцинство в Сърбия. През 2017 г. спомага за откриването на изложба в Инфо центърът на ЕС в Белград – „Босилеград преди и сега – Международен детски Великденски фестивал“, проведена за пръв път извън Босилеград, като изтъква ценностите по които Сърбия да върви към Европейския съюз.[6] През април 2018 г. участва на 8–та Кръгла маса на тема „Представяне на проектозакон за изменения и допълнения на Закона за националните съвети на националните малцинства“.[7]

Източници

редактиране

Външни препратка

редактиране