Отваря главното меню

Радовишката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Радовиш, Османската империя, съществувало от 70-те години на XIX век до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.

Радовишка българска община
Информация
Тип училищно-църковна организация
Основана 1870-те, Османска империя
Закрита 1913 г., Сърбия
Правно положение несъществуваща
Седалище Радовиш
Официални езици български

ИсторияРедактиране

На 20 май 1878 година от името на Радовишката българска община Христофор Константинов и Христо Алексиев подписват Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.[1] Видни членове на общината са Димитър Ципушев[2] и Ташо Андонов.[3]

В 1907 година общината е оглавена от архимандрит Паисий Пастирев.[4][5][5] След него за председател на общината е избран йеромонах Йосиф Тасев, който е убит на 6 февруари 1908 година.[6]

БележкиРедактиране

  1. Иванов, Йордан. Български старини из Македония. София, Наука и изкуство, 1970. с. 654 – 659.
  2. Ташевъ, Д.. Въ защита на правдата (Обяснения и коментарии по „Изключването на протоиерей Д. Ташевъ от Македонскитѣ организации“, „Северно ехо“, бр. бр. 29 – 33, 1926 година). Плѣвенъ, 1926. с. 17.
  3. Ташевъ, Д.. Въ защита на правдата (Обяснения и коментарии по „Изключването на протоиерей Д. Ташевъ от Македонскитѣ организации“, „Северно ехо“, бр. бр. 29 – 33, 1926 година). Плѣвенъ, 1926. с. 18.
  4. Кръстев, Ангел. Архимандрит Паисий Пастирев (1876-1943). // Станимака – духовно наследство. Посетен на 6 юни 2017.
  5. а б Архимандритъ Паисий Пастиревъ (животописъ). Станимака, Печатница В. К. Дърваревъ, 1926. с. 46.
  6. Георгиев, В., Трифонов, Ст. Екзарх български Йосиф I. Българите в Македония и Тракия 1879-1912. Писма и доклади, София, 1994, стр. 302.