Радовиш
Ра̀довиш (понякога в по-старата литература Радовиш, на македонска литературна норма: Радовиш) е град в Северна Македония, център на едноименната Община Радовиш. Населението на Радовиш е 16 223 души (за цялата община 28 244 души).
|
Радовиш Радовиш |
|
|---|---|
| — град — | |
  |
|
 Центърът на Радовиш |
|
  Радовиш  Радовиш |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югоизточен |
| Община | Радовиш |
| Географска област | Радовишко поле |
| Площ | 374,5 km² |
| Надм. височина | 432 m |
| Население | 16 223 души (2002) |
| Пощенски код | 2420 |
| Телефонен код | 032 (+389 32) |
| Официален сайт | www.radovis.gov.mk |
| Радовиш в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Радовиш се намира в югоизточната част на Северна Македония, близо до планината Плачковица в Радовишката котловина. В града има две църкви – „Свети Илия“ и „Света Троица“ и три джамии – Йени джамия, Бубул дере джамия и трета запусната.
ИсторияРедактиране
За първи път Радовиш се споменава в писмените извори през 1019 година в грамота на византийския император Василий II Българоубиец (καὶ τὸν Ραδόβιστον), където е описан като част от Струмишката епархия на Охридската архиепископия.[1] Във всички ранни извори формата на името на града е Радовищ – грамота на цар Стефан Урош V от 1366 година споменава оу Радовиштихъ, подписът на кюстендилския епископ Михаил Коласийски Радовищьскаго, Зографският поменик от XVI–XVII век Радовищ, бележка в печатан апостол от 1866 – Радовищъ. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним * Радовишти, който произхожда от личното име * Radovitъ.[2] Стефан Урош дарява 14 села в района на Радовиш на манастира Хилендар.
В местността „Хисар“, разположена близко до северозападната периферия на днешния град са локализирани останки от средновековна крепост.[3]
В средата на XVII век през Радовиш минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че паланката Радовища има 400 покрити с керемиди, едноетажни и двуетажни къщи с градини. Има пет махали с джамия, два параклиса, малка баня и три малки хана. Център е на каза със 60 оживени села. Има чаршия със 150 дюкяна.[4]
Според свидетелства на посетили селището през 1862 година американски мисионери, Радовиш е добре изглеждащ град с предимно турско население.[5]
В края на XIX век Радовиш е град в Османската империя със смесено турско-българско население, център на малка каза в Солунски санджак. През 1865 година в града отваря врати новобългарско училище – първото в Струмишка епархия.[6] Според вестник „Македония“ в 1867 година училището е организирано по взаимната метода и има 120 ученици.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на Радовиш брои 6230 жители, от които 4000 турци, 2030 българи и 200 цигани[8]. Почти цялото християнско население на Радовиш е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в паланката има 2480 българи екзархисти и 240 българи протестанти. В градчето има две български училища – екзархийско и протестантско.[9]
При избухването на Балканската война през 1912 година четиридесет и трима души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Радовишка околия е назначен Г. Попов[11].
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Радовиш живеят 1497 турци и 2001 българи.[12]
Според преброяването от 2002 година Радовиш има 16 223 жители, от които:[13]
| Националност | Всичко |
| македонци | 13 991 |
| албанци | 1 |
| турци | 1927 |
| роми | 181 |
| власи | 20 |
| сърби | 60 |
| бошняци | 1 |
| други | 42 |
ЛичностиРедактиране
В 1774 година в Радовиш е роден християнският светец Анастасий Струмишки. По време на Българското възраждане видна фигура от Радовиш е Георги Урумов. Иван Попевтимов, Никола Василев, Никола Георгиев, Никола Казанджиев и Коце Ципушев са видни дейци на ВМОРО и ВМРО. Александър Караманов е поет, комунистически партизанин от годините на Втората световна война, митологизиран по време на последвалото комунистическо управление. Ката Лахтова е виден югославски политик, а Илхами Емин е поет и преводач от турски произход.
ГалерияРедактиране
Централна част на Радовиш.
Зима в Радовиш.
Радовиш.
Радовиш.
Подът на църквата „Света Троица“ в Радовиш, на който е представен античният символ „Вергинска звезда“.
Вижте същоРедактиране
ЛитератураРедактиране
- Видоески, Божидар. Радовиш (Общеславянский лингвистический атлас 103). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 731 – 738.
БележкиРедактиране
- ↑ Снегаров, Иван. „История на Охридската ариепископия“, том 1, София, 1924, стр.56
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 171.
- ↑ Микулчиќ, Ив. „Средновековни градови и тврдини во Македонија“, Скопије, 1996, стр.270 – 271
- ↑ Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр.266 – 267.
- ↑ Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 30, 69 – 70.
- ↑ ЦДА, ф. 1887К, оп. 1, а.е. 502, л. 440; В. „Турция“, г. 2, № 2, 17 юли 1865 г., Дописка от Струмица за отваряне на българско училище.
- ↑ Ванчев, Йордан. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.94.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 233.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.138 – 139.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.873.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.125
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1993, стр. 243.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Радовиш |
| |
|---|---|---|
| Радовиш | Али Коч | Али Лобаси | Бучим | Воиславци | Дамян | Държани | Дурутлия | Злеово | Инево | Калаузлия | Калугерица | Караджалар | Каралобоси | Коджалия | Козбунар | Ново село | Ораовица | Папавница | Погулево | Подареш | Покрайчево | Пърналия | Раклиш | Саригьол | Смиланци | Сулдурци | Супурге | Тополница | Кьоселия | Худаверлия | Чешме махала | Шаинташ | Шипковица | Щурово | Яргулица | ||