Радовишко благотворително братство

Радовишкото благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на Радовиш, съществувала в българската столица София в периода между двете световни войни.

Радовишко благотворително братство
Протести в София срещу Гарванското клане в 1923 година с плакат на Радовишкото братство
Протести в София срещу Гарванското клане в 1923 година с плакат на Радовишкото братство
Информация
Типблаготворителна организация
Положениенесъществуваща
СедалищеСофия
Езицибългарски

Към септември 1922 година настоятелството на братството съставляват Христо Хаджиманчев (председател), Петруш Досев (подпредседател), М. Митев (секретар) и Петруш Ангов (касиер).[1] На обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година делегати от братството са Иван Попевтимов и Илия Христофоров.[2] На годишното събрание на братството от 25 март 1923 година в новото настоятелство са избрани Илия Христофоров (председател), Петруш Досев (подпредседател), Никола Митев (секретар) и Петруш Ангов (касиер).[3] На 6 май 1924 година по инициатива на Радовишкото братство Националния комитет организира панихида в църквата „Света Неделя“ в София за годишнината от Гарванското клане. От името на братството говорят председателят Христофоров и свещеникът Димитър Ташев.[4][5][6] На 7 май 1924 година се провежда годишното събрание на което в новото настоятелство са избрани председател Илия Христофоров, подпредседател Христо Мазнев, секретар Никола Митев, касиер Петруш Ангов, а в контролната комисия Иван Попевтимов и Спас Янев.[7] На годишното събрание от 5 април 1925 година в настоятелството са избрани: преседател Илия Христофоров, подпредседател Христо Мазнев, секретар Никола Митев, касиер Иван Димитров, а в контролна комисия Христо Попвасилев, Иван Попевтимов и Петър Василев.[8] На 4 април 1926 година на общо годишно събрание е избрано настоятелство в състав Христо Попвасилев (председател), Илия Христофоров (подпоредседател), Христо Мазнев (секретар) и Петър Василев (касиер). В контролната комисия влизат Иван Попевтимов и Никола Митев.[9][10] За 1936 година настоятелството на братството представляват: председател Христо Мазнев, подпредседател Никола Митев, секретар Благой Ципушев и касиер Петър Василев.[11]

  1. Балканска хроника // Илиндень. II (37). 17 Септемврий 1922 г. с. 2.
  2. НБКМ-БИА C VIII 38
  3. Изъ живота на дружествата // Независима Македония. I (9). 19 Априлъ 1923 год. с. 4.
  4. Траурътъ за падналитѣ въ с. Гарванъ. Панихида прѣдъ площада на черквата „Св. Недѣля“ // Независима Македония.
  5. Апелъ къмъ македон. емиграция. Панихида за падналитѣ гарванчани // Независима Македония.
  6. Траурната македонска манифестация въ София // Илюстрована седмица.
  7. Изъ животна на Братствата // Независима Македония.
  8. Хроника // Независима Македония.
  9. Хроника // „Независима Македония“ IV (160). София, СМЕО, 28 май 1926. с. 3.
  10. Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (162). София, СМЕО, 11 юни 1926. с. 3.
  11. Македонскитѣ братства избиратъ своитѣ настоятелства // Обзоръ.