Радово (община Босилово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Радово.
Радово (на македонска литературна норма: Радово) е село в община Босилово на Северна Македония.
Радово Радово | |
— село — | |
Църквата „Свети Илия“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югоизточен |
Община | Босилово |
Географска област | Струмишко поле |
Надм. височина | 208 m |
Население | 851 души (2002) |
Пощенски код | 2433 |
МПС код | SR |
Радово в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено в Струмишкото поле, източно от Струмица.
История
редактиранеПрез XIX век селото е чисто турско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Радово (Radovo) е посочено като село с 35 домакинства, като жителите му са 93 българи и 40 мюсюлмани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 440 жители, всички турци.[2]
При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Междусъюзническата война през 1913 година в Радово, което остава в България, се заселват униати от кукушките български села. В 1916 година в селото служи униатският свещеник Стоян Пецов.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 851 жители.[5]
Националност | Всичко |
македонци | 834 |
албанци | 0 |
турци | 16 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 1 |
Личности
редактиране- Родени в Радово
- Антон Ангелов (о. 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 3-та рота на 11-а сярска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[6]
- Гюро Иванов (о. 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 10-а прилепска дружина, ранен на 6 или 7 ноември 1912 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[7]
- Киро Стоянов (р. 1959), скопски католически епископ и униатски екзарх
- Иван Ангелов (р. 1941), политик от Северна Македония
Бележки
редактиране- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 873.
- ↑ Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 13 октомври 2015.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 281.