Раец (община Кавадарци)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Раец.
Раец (на македонска литературна норма: Раец) е село в Северна Македония, в община Кавадарци.
| Раец Раец | |
| — село — | |
 Средсело | |
  Раец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Географска област | Раец |
| Надм. височина | 309 m |
| Население | 128 души (2000) |
| Пощенски код | 1423 |
| МПС код | VE |
| Раец в Общомедия | |
География редактиране
Раец се намира в областта Раец западно от общинския център Кавадарци на левия бряг на Желишката река. Има две махали - Долна и Горна.[1]
История редактиране
В Османската империя редактиране
Селото е основано като чифлик към края на XVIII век.[1] В XIX век Раец е село в Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Раец има 193 жители българи християни.[2] Населението се занимава със земеделие и в по-малка степен със скотовъдство.[1]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Раяц (Raïatz) има 200 българи екзархисти.[3]
По данни на българското военно разузнаване в 1908 година Раец е чифлик с около 50 къщи.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Раец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония редактиране
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
През 70-те и 80-те години значителна част от жителите на Раец, подобно на жителите на другите тиквешки села мигрират към големите градове.[1]
Църквата „Свети Георги“ е запусната.[6]
Личности редактиране
- Родени в Раец
Аце Давчев (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 3 солунска дружина[7]- Димитър Стоянов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, носител на бронзов медал[8]
- Милан Николов, македоно-одрински опълченец, четата на Тодор Александров[9]
- Христо Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[10]
- Починали в Раец
- Ефрем Галев (1873 - 1903), български революционер от ВМОРО
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Раец на официалния сайт на община Кавадарци.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Материали за военно-географическия обзор на Македония, ІІ Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 28.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 874.
- ↑ Росоманска парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 196.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 669.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 508.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172.