Раец (община Кавадарци)

Вижте пояснителната страница за други значения на Раец.

Раец (на македонска литературна норма: Раец) е село в Северна Македония, в община Кавадарци.

Раец
Раец
— село —
Средсело
Средсело
41.425° с. ш. 21.8475° и. д.
Раец
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаКавадарци
Географска областРаец
Надм. височина309 m
Население128 души (2000)
Пощенски код1423
МПС кодVE
Раец в Общомедия
Река Раец в Раец

География

редактиране

Раец се намира в областта Раец западно от общинския център Кавадарци на левия бряг на Желишката река. Има две махали - Долна и Горна.[1]

В Османската империя

редактиране

Селото е основано като чифлик към края на XVIII век.[1] В XIX век Раец е село в Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Раец има 193 жители българи християни.[2] Населението се занимава със земеделие и в по-малка степен със скотовъдство.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Раяц (Raïatz) има 200 българи екзархисти.[3]

По данни на българското военно разузнаване в 1908 година Раец е чифлик с около 50 къщи.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Раец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

редактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

През 70-те и 80-те години значителна част от жителите на Раец, подобно на жителите на другите тиквешки села мигрират към големите градове.[1]

Църквата „Свети Георги“ е запусната.[6]

Личности

редактиране
Родени в Раец
  •   Аце Давчев (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 3 солунска дружина[7]
  •   Димитър Стоянов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина, носител на бронзов медал[8]
  •   Милан Николов, македоно-одрински опълченец, четата на Тодор Александров[9]
  •   Христо Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[10]
Починали в Раец
  1. а б в г Раец на официалния сайт на община Кавадарци.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
  4. Материали за военно-географическия обзор на Македония, ІІ Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 28.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 874.
  6. Росоманска парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 196.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 669.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 508.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172.