Разградска филхармония „Проф. Димитър Ненов“
Симфоничният оркестър в Разград води началото си, когато през 1897 година, по инициатива на Богдан Торчанов е създаден непрофесионален струнен оркестър от двадесет и пет музиканта към читалище „Развитие“.[1]
| Разградска филхармония „Проф. Димитър Ненов“ | |
 Местоположение в Разград | |
| Информация | |
|---|---|
| Основана | 1897 г. |
Предистория
редактиранеПървото споменаване в Разград на европейски музикални инструменти е във вестник „България“, в неговия брой № 11 от 25 юни 1862 г. Неизвестният дописник нарича инструментите „европейски свирки“. В музикалните хроники е записано името на Алексей Шулговски. Така още през 1884 г. българското Министерство на просвещението, в изпълнение на ново утвърдените учебни програми, кани от Русия първите няколко учители по нотно пеене. Между тях е и Алексей Шулговски а назначение в Разград. Благодарение на това дълги години наред Разградското окръжно училище е едно от малкото в България, в които се преподава като задължителен предмет нотното пеене. Шулговски основава струнен оркестър, в състава на който влизат шестнадесет ученици, с наличен почти пълен комплект музикални инструменти.[1]
Илия Бърнев започва една продължителна и системна музикална, предимно оркестрова дейност. В Разград в продължение на 20 години той създава много инструменталисти, а с редовните симфонични концерти изгражда музикална традиция у публиката, която започва да цени и уважава симфоничната музика. През 1922 г. Илия Бърнев дирижира първия симфоничен концерт в Разград, с оркестър в състав от около четиридесет души музиканти. В програмата на концерта влизат увертюрата „Егмонт“ от Лудвиг ван Бетховен и Симфония № 8 „Недовършена“ от Франц Шуберт. Този първи концерт се приема за начало на Разградския симфоничен оркестър.[1]
През времето
редактиранеПрез 1925 година съставът на оркестъра се увеличен и вече изцяло симфоничен, оборудван с обои, фаготи, тимпани и др. Изнасят се по няколко концерта годишно. Така класическата музика става харесвана от широк кръг хора. Разградски музиканти участват в създаването благоприятен климат в града за развитието на младите оркестранти. От многобройните за това е достатъчно да се споменат имената на Димитър Ненов и Влади Симеонов, участвали в школовката на младежта.[1]
След 25-годишна дейност като самодеен състав, след като през 1945 г. оркестърът е под диригентството на Стефан Вачев, на 1 юли 1947 г. Разградският симфоничен оркестър е одържавен и е петият държавен оркестър в България. За това е назначена комисия от Министерството на информацията и изкуствата, начело с проф. Саша Попов, диригент на Народната филхармония в София. Решено е оркестърът да е в състав от 42 музиканти и един диригент. Конкурсът за диригент е спечелен от Стефан Вачев. Проф. Саша Попов акцентира върху това, че разградските музиканти притежават едно от най-важните условия за работа: имат помещение за репетиции, това е Музикалният дом на Музикалното дружество „Железни звуци“. От 1967 г. възстановява дейността си като професионален оркестър към читалище „Развитие“, поради премахване на статута му на държавен. С решение на Общински съвет на Община Разград от 23 юли 2001 г. се прави промяна в наименованието и той вече е Разградска филхармония „Проф. Димитър Ненов“.[1]
След изваждането на оркестърът на 23 април 1987 г. от състава на читалището под негов патронаж се провеждат културните изяви „Разградска есен“, Пролетни музикални дни „Димитър Ненов“ и конкурсът за млади пианисти „Димитър Ненов“.[1]