Разград (община)

община в България

Община Разград е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Разград.

Община Разград
      
Общи данни
ОбластРазград
Площ655.43 km²
Население54 120 души
Адм. центърРазград
Брой селища22
Сайтrazgrad.bg
Управление
КметДобрин Добрев
(независим политик; 2023)
Общ. съвет33 съветници
  • ГЕРБ (8)
  • ДПС (6)
  • Коалиция „БСП за България“ (6)
  • Местна коалиция „Демократична България – обединение“ (6)
  • Земеделски народен съюз (4)
  • Местна коалиция ВМРО - БНД (3)
Община Разград в Общомедия
Топографска карта на община Разград.

География редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Общината заема югозападните и част от централните части на област Разград. С площта си от 655,428 km2 е най-голямата сред 7-те общини на областта, което съставлява 26,97% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси редактиране

Релеф редактиране

Община Разград се намира в южната част на Източната Дунавска равнина. Релефът на общината е предимно хълмист, с надморска височина между 200 и 350 m. Южните и югозападните райони на общината, на югозапад от долината на река Бели Лом са заети от северните части на Разградските височини. В тях, на 2 km западно от село Островче, на границата с област Търговище се намира най-високата ѝ точка – 481,8 m. На североизток от долината на Бели Лом в пределите на общината попадат крайните западни части на Самуиловските височини. Тук североизточно от село Недоклан е издига връх Юкараорман 413 m. Районите на север от Самуиловските височини и североизточно от долината на Бели Лом попадат в крайните западни части на Лудогорското плато. В него северно от село Дряновец, на границата с Община Ветово, в коритото на река Бели Лом е най-ниската ѝ точка – 162 m н.в.

Води редактиране

Основна водна артерия на община Разград е река Бели Лом (дясна съставяща на река Русенски Лом, десен приток на Дунав). Реката извира на около 2 km западно от село Островче, минава през селото и напуска общината като навлиза в община Лозница. Югоизточно от село Ушинци отново влиза на територията на община Разград и се насочва в североизточна посока. Минава последователно през село Ушинци, центърът на град Разград, покрай селата Гецово и Дряновец и на около 5 km северно от последното напуска пределите на общината и навлиза в област Русе. По цялото си протежение от село Ушинци до село Дряновец долината ѝ е широка с полегати склонове. След това до границата ѝ с област Русе долината ѝ е каньоновидна, дълбоко всечена в околния релеф и с множество меандри.

От Община Разград водят началото си още две реки принадлежащи към басейна на река Дунав. На 1 km югоизточно от село Липник извира Топчийска река (десен приток на Дунав). Тя тече на север, а след село Побит камък на запад до село Топчии в широка и плитка долина през Лудогорското плато. В село Топчии завива на север, като долината ѝ придобива каньоновиден характер и на около 3 km северозападно от селото навлиза в община Кубрат.

В южната част на село Ясеновец от извор-чешма води началото си река Чаирлък (Текедере, ляв приток на река Царацар, която е десен приток на Дунав). Тя тече на север в широка долина, минава западно от село Черковна и североизточно от него навлиза в Община Исперих.

На някои от левите притоци на река Бели Лом има изградени няколко микроязовира, водите на които основно се използват за напояване на обширните земеделски земи в региона. По-големи от тях са: „Осенец“, „Балкански“, „Разград 1“ и др.

Населени места редактиране

 
Изглед към село Благоево през 2010 г.
 
Изглед към село Гецово през 2007 г.
 
Изглед към село Дряновец през 2017 г.
 
Изглед към град Разград през 2008 г.

Общината се състои от 22 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Балкански 241 31,958 Калфа кьой, Калфа дере, Телец, Балканци Побит камък 235 46,695 Дикили таш
Благоево 517 43,804 Къзъл Мурад, Ново село, Батенберг Пороище 344 23,773 Арнаут
Гецово 1645 39,616 Хасанлар, Борисово Просторно 143 - в з-щето на с. Топчии
Дряновец 587 48,240 Радинград 242 8,390 Калайджии
Дянково 1974 49,619 Калово Разград 29 107 92,845
Киченица 448 12,978 Килли куюджук Раковски 1497 38,224 Касъм куюджук
Липник 430 9,710 Стражец 1255 - Инебекчии, в з-щето на гр. Разград
Мортагоново 872 25,630 Ахмак, Ахмач Топчии 390 33,019
Недоклан 171 9,187 Ушинци 292 16,704 Каба кулак
Осенец 737 50,875 Хюсенче Черковна 72 19,577
Островче 144 18,031 Кючук ада кьой, Малка ада Ясеновец 2315 30,553 Дущубак

Административно-териториални промени редактиране

  • през 1880 г. – преименувано е с. Кара Мурад (Ново село) на с. Батенберг без административен акт;
  • Указ № 155/обн. 03.03.1894 г. – преименува с. Хасанлар на с. Борисово;
  • Указ № 447/обн. 07.12.1901 г. – преименува с. Хюсенче на с. Осенец;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Кючук ада кьой (Малка ада) на с. Островче;
– преименува с. Дикили таш на с. Побит камък;
– преименува с. Арнаут на с. Пороище;
– преименува с. Калфа кьой (Калфа дере) на с. Телец;
– преименува с. Каба кулак на с. Ушинци;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Килли куюджук на с. Киченица;
– преименува с. Дущубак на с. Ясеновец;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Зинджирли куюджук на с. Кладенци;
– преименува с. Ахмак (Ахмач) на с. Мортагоново;
– преименува с. Калайджии на с. Радинград;
– преименува с. Касъм куюджук на с. Раковски;
– преименува с. Инебекчии на с. Стражец;
  • МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува с. Батенберг на с. Благоево;
  • МЗ № 8866/обн. 5 януари 1948 г. – преименува с. Борисово на с. Гецово;
  • Указ № 290/обн. 23.06.1950 г. – преименува с. Телец на с. Балканци;
– преименува с. Калово на с. Дянково;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Кладенци и го присъединява като квартал на с. Раковски;
  • Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – признава н.м. Гара Топчии (от с. Топчии) за отделно населено място – с. Просторно;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Балканци на с. Балкански;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Гецово, Пороище и Стражец и ги присъединява като квартали на гр. Разград;
  • Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава гар.с. Гара Разград и го присъединява като квартал на гр. Разград;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кварталите Гецово, Пороище и Стражец от гр. Разград и ги възстановява като отделни населени места – с. Гецово, с. Пороище и с. Стражец
  • Указ № 111/обн. 18.04.2003 г. – отделя селата Просторно и Топчии и техните землища от община Ветово, област Русе и ги присъединява към община Разград, област Разград;
  • Указ № 372/обн. 28 януари 2005 г. – отделя с. Островче и неговото землище от община Лозница и го присъединява към община Разград.

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 51 095 30 660 14 296 1549 264 448 3880 100.00 60.01 27.97 3.03 0.52 0.88 7.59
Разград 33 880 24 701 5902 288 140 195 2654 Разград 72.90 17.42 0.85 0.41 0.57 7.83
Дянково 2735 164 2423 42 73 Дянково 5.99 88.59 1.53 2.66
Ясеновец 2352 1310 766 82 143 Ясеновец 55.69 32.56 3.48 6.07
Раковски 2106 81 1454 281 244 Раковски 3.84 69.04 13.34 11.58
Гецово 1774 1696 5 0 11 3 59 Гецово 95.60 0.28 0.00 0.62 0.16 3.32
Стражец 1562 325 822 125 65 22 203 Стражец 20.80 52.62 8.00 4.16 1.40 12.99
Мортагоново 1026 885 8 95 Мортагоново 86.25 0.77 9.25
Осенец 822 755 3 21 25 3 15 Осенец 91.84 0.36 2.55 3.04 0.36 1.82
Киченица 687 46 586 6 0 23 26 Киченица 6.69 85.29 0.87 0.00 3.34 3.78
Дряновец 628 510 0 9 14 3 92 Дряновец 81.21 0.00 1.43 2.22 0.47 14.64
Липник 554 40 453 0 0 4 57 Липник 7.22 81.76 0.00 0.00 0.72 10.28
Благоево 530 464 56 3 5 Благоево 87.54 10.56 0.56 0.94
Топчии 450 361 0 8 78 Топчии 80.22 0.00 1.77 17.33
Пороище 367 355 0 8 Пороище 96.73 0.00 2.17
Ушинци 292 286 0 0 0 1 5 Ушинци 97.94 0.00 0.00 0.00 0.34 1.71
Радинград 262 41 217 0 2 Радинград 15.64 82.82 0.00 0.76
Балкански 247 219 3 6 17 Балкански 88.66 1.21 2.42 6.88
Побит камък 235 192 7 0 34 Побит камък 81.70 2.97 0.00 13.76
Недоклан 216 30 161 0 0 0 25 Недоклан 13.88 74.53 0.00 0.00 0.00 11.57
Просторно 175 121 9 0 44 Просторно 69.14 5.14 0.00 25.14
Черковна 98 90 6 0 1 Черковна 91.83 6.12 0.00 1.02
Островче 97 96 0 0 0 Островче 98.96 0.00 0.00 0.00

Вероизповедания редактиране

 
4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Групов портрет на участниците от общините Побит камък, Разград и гара Самуил.

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 51 095 100.00
Православие 25 911 50.71
Католицизъм 97 0.18
Протестантство 297 0.58
Ислям 12 527 24.51
Друго 36 0.07
Нямат 1163 2.27
Не се самоопределят 2703 5.29
Непоказано 8361 16.36

Политика редактиране

Общински съвет редактиране

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7][8]

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019
Избирателна активност по време на изборите 56,74 % 49,68 % 52,32 % 45,82 % 45,68 %
Общ брой места 33 33 33 33 33
ГЕРБ 6 13 11 8
Движение за права и свободи 6 8 9 7 6
Коалиция „БСП за България 6
Местна коалиция „Демократична България – обединение“ (Да, България!, Демократи за силна България,
Зелено движение, Съюз на демократичните сили, Движение „България на гражданите“)
6
Земеделски народен съюз 4
Местна коалиция ВМРО - БНД (Алтернатива за българско възраждане, МИР, ПБС,
ВМРО – Българско национално движение)
3
Реформаторски блок 6
Българска социалистическа партия 17 7 8 6
Кауза Разград 2
Български демократичен център 1
Коалиция „Синята коалиция – СДС, ДСБ“ (Съюз на демократичните сили, Демократи за силна България) 3
Атака 3
Коалиция „Социалдемократи за Разград“ (Политическо движение „Социалдемократи“,
Българска социалдемокрация, Български социалдемократи)
3
Зелена България 2
Коалиция „Обединени демократи“ (Съюз на демократичните сили, Демократи за силна България,
Земеделски народен съюз, Съюз на свободните демократи, Демократическа партия,
Български демократичен съюз „Радикали“)
2
Румен Адриянов Славев – инициативен комитет 1
Божинел Василев Христов – инициативен комитет 1
Съюз на демократичните сили 5
Национално движение „Симеон Втори“ 2
Национално движение за права и свободи 1
Българска социалдемокрация 1
Български земеделски народен съюз - Народен съюз 1

Общински кмет редактиране

Кметства редактиране

Резултати от местните избори за кметове на кметства, според листата на излъчване:[9][10][5][6][7][8]

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019
Общ брой на кметствата 17 19 13 19 13
Движение за права и свободи 5 6 6 7 7
ГЕРБ 3 5 3
Национален фронт за спасение на България 1
Коалиция „БСП за България 1
Земеделски народен съюз 1
Българска социалистическа партия 3 2 2 4
Реформаторски блок 3
Българска социалдемокрация 1 1
Коалиция „Синята коалиция – СДС, ДСБ“ (Съюз на демократичните сили, Демократи за силна България) 1
Инициативни комитети 1 5
Коалиция „Обединени демократи“ (Съюз на демократичните сили, Демократи за силна България,
Земеделски народен съюз, Съюз на свободните демократи, Демократическа партия,
Български демократичен съюз „Радикали“)
4
Коалиция „Социалдемократи за Разград“ (Политическо движение „Социалдемократи“,
Българска социалдемокрация, Български социалдемократи)
2
Съюз на демократичните сили 4
Национално движение за права и свободи 1
Български земеделски народен съюз - Народен съюз 1
Национално движение „Симеон Втори“ 1

Транспорт редактиране

През средата на общината, от северозапад на югоизток преминава участък от 31,8 km РусеСамуилКаспичанВарна.

През общината преминават изцяло или частично 10 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 137 km:

Топографски карти редактиране

Източници редактиране

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 година. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 юни 2015. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 септември 2018. (на английски)
  4. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници - I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 14 ноември 2018.
  5. а б „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Разград“ // results.cik.bg. Посетен на 14 ноември 2018.
  6. а б „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Разград“ // results.cik.bg. Посетен на 14 ноември 2018.
  7. а б „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Разград“ // results.cik.bg. Посетен на 14 ноември 2018.
  8. а б „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Разград“ // results.cik.bg. Посетен на 6 ноември 2019.
  9. „Резултати от обработените в ОИК протоколи избрали кмет на кметство - I тур“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2019-07-26. Посетен на 17 ноември 2018.
  10. „Резултати от обработените в ОИК протоколи избрали кмет на кметство - II тур“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2019-07-08. Посетен на 17 ноември 2018.

Литература редактиране

Външни препратки редактиране