Разделител на книга

Разделителят на книга (книгоразделител) се нарича тънката отбелязка, обикновено направена от картон, кожа или плат, която се използва, за да се маркира място в книга на хартиен носител и да се даде възможност на читателя да се върнете към него с лекота. Аналог в електронните книги е най-често икона, а в Интернет – отметка (Bookmark).

Предназначение

Разделителят на книги, когато е вложен в книга, списание или др. книжен носител, позволява да се отбележи позицията до която е стигнал прочитът или важни за отбелязващия страници.

Книгоразделителят щади книгата от други средства за отбелязване, като прегъване на лист, пречупване на книгата, писане и др. За разлика от календарчета, визитки, брошури и др., разделителите на книга са далеч по удобни по форма и предлагат допълнителна функционалност. Темата на изпълнение на отделен разделител може да съответства на конкретна книга, което да допълва крайното впечатление и удоволствие от четенето. В библиотеки се срещат разделители, напомнящи за датата на връщане на книгата. Разделителите на книги могат да имат други практични приложения, като например разграфяване като линия, надписване с таблицата за умножение, форма на куки за плетене и др. В същото време, като нещо попадащо често в полезрението, разделителите могат да се ползват и за реклама (фирмени знаци, послания, информация за контакти и др.). Често имат артистичен вид и може да бъдат произведение на изкуството и обект на колекциониране.

Обикновено текстилната връв, ползвана за разделител, е свързана с основата и стърчи при затваряне на книгата. Допълнителна осигуровка срещу разместване имат магнитните разделители и тези под формата на кламер.

Подгъване тип „кучешко ухо“
Листчета, използвани за отбелязки
Разделител връв
Разделител връв
Магнитен разделител

История

Библия с прикрепени разделители

Сведения за употреба на разделител на книга има от I век. Най-ранните оцелели разделители са кожени каишки от VI век в близост до Сакара, Египет, под руините на манастира Апа Еремия.^[1] The earliest existing bookmark dates from the 6th century AD and it is made of ornamented leather lined with vellum on the back and was attached with a leather strap to the cover of a Coptic codex (Codex A, MS 813 Chester Beatty Library, Dublin).^[2]

През Средновековието разделителите на книги са изработени обикновено от пергаментна лента, свързана с книгата.^[3] Т.к. печатните книги по това време са изключително редки, то е била явна нуждата от отбелязка, която да не нанася вреди.

Повечето разделители от XIX век са били предназначени за използване в Библии и молитвени книги и са изработени на лента, тъкана коприна или кожа. От 1880-те години производството на тъкани от коприна разделители намалява и се налагат тези от твърда хартия или картон, паралелно с широкото разпространение на самите книги.

Съвременните разделители на книги се предлагат в голямо разнообразие от материали в множество дизайни и стилове.

Етикети

В библиотеките се среща техника за каталогизиране, чрез поставяне на номера, които служат за идентифициране и локализиране на книги и други материали от библиотеката на базата на препратки.

Когато няколко страници трябва да се отбележат систематично и в дългосрочен план, се използват главни подразделения, например отделни глави от Библията, буквени показалци на речник, отбелязки за различни езици и др.

Етикети с името на автора и заглавието на книгата
Залепени етикети
Залепени етикети

Материали

Освен картон, кожа и плат, често използвани материали за разделители на книга са хартия, метали като сребро, месинг и злато, коприна, дърво, връв и пластмаса. Могат да са украсени с мъниста, скъпоценни камъни и др.

Книга с книжен разделител
Плетен разделител
Разделител от връв и картон, Германия, 1929 г.
Разделител с пискюл, ок. 1870 г.
Плетен разделител с бедуинска бродерия
Разделител от Япония, 2012 г.
Разделител от велурена лента и сребро, Бразилия
Дървени разделители, Канарските острови
Метален разделител

Източници

↑ Szirmai, J.A. The Archeology of Medieval Bookbinding. Ashgate, 1999.
↑ Lamacraft, C.T. Early Book-Bindings from a Coptic Monastery. The Library, Fourth Series, Vol. 20 (1940), 1939. с. 214 – 233.
↑ For a 9th-century Carolingian bookmark see: Szirmai, J. A. The archaeology of medieval bookbinding. Aldershot, Ashgate, 1999. ISBN 0-85967-904-7. с. 123. For a 15th-century bookmark, see Medeltidshandskrift 34, Lund University Library.

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Разделител на книга.

[1] Szirmai, J.A. The Archeology of Medieval Bookbinding. Ashgate, 1999.

[2] Lamacraft, C.T. Early Book-Bindings from a Coptic Monastery. The Library, Fourth Series, Vol. 20 (1940), 1939. с. 214 – 233.

[3] For a 9th-century Carolingian bookmark see: Szirmai, J. A. The archaeology of medieval bookbinding. Aldershot, Ashgate, 1999. ISBN 0-85967-904-7. с. 123. For a 15th-century bookmark, see Medeltidshandskrift 34, Lund University Library.

[1]

[2]

[3]