Връв (село)
Връ̀в е село в Северозападна България. То се намира в община Брегово, област Видин.
| Връв | |
|---|---|
 |
|
  Връв  Връв |
|
| Общи данни | |
| Население |
258 души[1] (15 юни 2022 г.) 11,3 души/km² |
| Землище | 22,823 km² |
| Надм. височина | 42±1 m |
| Пощ. код | 3779 |
| Тел. код | 09344 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 12317 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
|
Община – кмет |
Брегово Илиян Бърсанов (ГЕРБ) |
ГеографияРедактиране
Селото е първото българско пристанище по течението на река Дунав. То е и най-северното селище в България.
Реката е най-дълбока в непосредствена близост до българския бряг и корабоплаването, извършвано на фарватера, е откъм българския бряг. Това прави перспективно бъдещо възстановяване на пристанището, на което в миналото са акостирали гръцки и други търговски кораби, товарили зърнени култури от наличния склад до брега, както и пътнически параходи по линията Връв – Видин.
Селото отстои на 30 км от областния град Видин и на 12 км от общинския център град Брегово, като пътищата са от републиканската пътна мрежа и са асфалтирани.
ИсторияРедактиране
Древност и АнтичностРедактиране
В землището на с. Връв е регистрирано селище от |средната и късна бронзова епохи, около III век пр.н.е. Обектът се намира на брега на река Дунав, под изоставения стадион на селото на площ от около 4 дка. Реката ежегодно унищожава части от обекта.[2]
Около I век, когато територията на днешна България е била част от Римската империя, в района на днешните село Връв и град Брегово е бил разположен римски легион, защитаващ северозападната граница на империята от набезите на племената на север от река Дунав.[3] За целта е била построена малка крепост (кастел) и селище (викус), известни като Дортикум, и местното тракийско население било романизирано.[4] Дортикум, който изпълнявал функцията и на важен митнически център за хора и стоки, минаващи по Дунава, а впоследствие и център за производство и търговия с керамични съдове, е бил многократно нападан и опустошаван от различни племена – даки, готи, хуни, славяни и авари, бил е и многократно възстановяван и укрепван от римляните, но със западането на Западната Римска империя престава да съществува. През VIII – X век се появяват сведения за малко славяно-българско селище.[5]
,_RP-P-2005-214-1.jpg)
Ново времеРедактиране
Дортикум е отбелязан на западноевропейски географски карти от края на XVI век. Селището се споменава в описанията на граф Луиджи Фердинандо Марсили (1658 – 1730) от пътуванията му по дунавските древни станции през XVII век. Въпреки че графът скицира и описва подробно мястото, мястото на античния кастел не е определено съвсем правилно. Малко след него френският географ Жан Баптист Д’Анвий (1697 – 1782) поставя правилно Дортикум при село Връв.[6]
През 1879 г. свидетелства за селото оставя и Феликс Каниц.[7]
През 1978 г. Връв е отделено от община Ново село и е присъединено към община Брегово.[8]
Във Връв живеят т.нар. власи – население, което говори стар румънски диалект с редица български думи и изрази, но което е с православно вероизповедание.
През 1950 – 1952 г., по време на колективизацията, 6 семейства (30 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[9]
Родом от селото е човек, останал известен с псевдонима му в Държавна сигурност – Юда, който ръководи една от най-активните горянски групи в Северозападна България. Той многократно извършва дръзки нападения, при които пребива на обществени места местни комунистически функционери, и подпомага преминаването на бежанци през границата. Групата му действа дълго време и придобива легендарна слава, като при различни престрелки няколко нейни членове са убити, както и двама войници и двама подофицери от Гранични войски. Членовете на семейството на Юда са подложени на насилия, но той така и не е заловен и по-късно се установява в Западна Германия.[10]
ПолитикаРедактиране
Кмет на селото е Софрони Ников. За неговия трети мандат е подкрепен от 52% от населението на село Връв. По професия ветеринарен лекар, владее руски и френски език. По време на мандатите му са осъществени редица проекти; построени са детски кът и беседки край река Дунав, прокарване на интернет.
Културни и природни забележителностиРедактиране
В близост до селото (западно) се намира римската историческа местност Дортикум. Местността е разкопана от иманяри. Източно от селото се намира друга римска твърдина „Четате“, която също не се съхранява и е заличена.
Река Дунав в района на селото предлага отлични условия за риболов.
В църквата „Свети Николай“ рисува дебърският зограф Кръсто Янков.[11] Според Иванка Гергова неподписаните стенописи в храма са дело на Евгений Попкузманов.[12]
Редовни събитияРедактиране
Традиционен събор, който се провежда в края на третата седмица на месец юни.
ЛичностиРедактиране
РодениРедактиране
- доц. д-р Страхил Попов – преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1969-2010)
- Векил Ванов – министър на труда и социалните грижи (1991 – 1992)
- Зорница Еленкова – логопед и юрист
- Ангел Катринов – бивш музикант в симфоничния оркестър на Българското национално радио
- Милен Радуканов – футболист от ЦСКА и Левски
МестностиРедактиране
В землището на Връв има 12 местности:
- Връвски Отар
- Край Дунава
- Валя турку
- Валя дънка
- Гламия
- Черниците
- Край селото
- Перлакови салкъми
- Уния Барне
- Отара
- Селище
- Ливадите
ДругиРедактиране
През горещите дни на лятото по средата на река Дунав се появяват островчета.
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Стефан Александров, Фионера Филипова, Николай Казашки. ИЗДИРВАНЕ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ ПО БРЕГА НА Р. ДУНАВ ОТ УСТИЕТО НА Р. ТИМОК ДО УСТИЕТО НА Р. СКОМЛЯ В ОБЩИНИ БРЕГОВО, НОВО СЕЛО, ВИДИН И ДИМОВО, НАИМ–БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2015 г. Изд. LV Национална археологическа конференция, стр.807
- ↑ www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_English/Theme_History_And_Religion/Material/Danubius.htm
- ↑ archaeology.travelguide.bg[неработеща препратка]
- ↑ archaeology.travelguide.bg[неработеща препратка]
- ↑ archaeology.travelguide.bg[неработеща препратка]
- ↑ Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. X, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.
- ↑ Указ № 45 от 16 януари 1978 г. Обн. ДВ бр. 6 от 20 януари 1978 г.
- ↑ Груев 2009, с. 206.
- ↑ Груев 2009, с. 230 – 232.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 232.
- ↑ Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 16.
- Цитирани източници
- Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.