Връв (село)

(пренасочване от Връв)

Връ̀в е село в Северозападна България. То се намира в община Брегово, област Видин.

Връв
Свети Никола, Връв.jpg
Общи данни
Население 258 души[1] (15 юни 2022 г.)
11,3 души/km²
Землище 22,823 km²
Надм. височина 42±1 m
Пощ. код 3779
Тел. код 09344
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 12317
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   кмет
Брегово
Илиян Бърсанов
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Селото е първото българско пристанище по течението на река Дунав. То е и най-северното селище в България.

Реката е най-дълбока в непосредствена близост до българския бряг и корабоплаването, извършвано на фарватера, е откъм българския бряг. Това прави перспективно бъдещо възстановяване на пристанището, на което в миналото са акостирали гръцки и други търговски кораби, товарили зърнени култури от наличния склад до брега, както и пътнически параходи по линията Връв – Видин.

Селото отстои на 30 км от областния град Видин и на 12 км от общинския център град Брегово, като пътищата са от републиканската пътна мрежа и са асфалтирани.

ИсторияРедактиране

Древност и АнтичностРедактиране

В землището на с. Връв е регистрирано селище от |средната и късна бронзова епохи, около III век пр.н.е. Обектът се намира на брега на река Дунав, под изоставения стадион на селото на площ от около 4 дка. Реката ежегодно унищожава части от обекта.[2]

Около I век, когато територията на днешна България е била част от Римската империя, в района на днешните село Връв и град Брегово е бил разположен римски легион, защитаващ северозападната граница на империята от набезите на племената на север от река Дунав.[3] За целта е била построена малка крепост (кастел) и селище (викус), известни като Дортикум, и местното тракийско население било романизирано.[4] Дортикум, който изпълнявал функцията и на важен митнически център за хора и стоки, минаващи по Дунава, а впоследствие и център за производство и търговия с керамични съдове, е бил многократно нападан и опустошаван от различни племена – даки, готи, хуни, славяни и авари, бил е и многократно възстановяван и укрепван от римляните, но със западането на Западната Римска империя престава да съществува. През VIII – X век се появяват сведения за малко славяно-българско селище.[5]

 
Дортикум на Карта на Гърция от Абрахам Ортелий (1542 - 1598), Rijksmuseum

Ново времеРедактиране

Дортикум е отбелязан на западноевропейски географски карти от края на XVI век. Селището се споменава в описанията на граф Луиджи Фердинандо Марсили (1658 – 1730) от пътуванията му по дунавските древни станции през XVII век. Въпреки че графът скицира и описва подробно мястото, мястото на античния кастел не е определено съвсем правилно. Малко след него френският географ Жан Баптист Д’Анвий (1697 – 1782) поставя правилно Дортикум при село Връв.[6]

През 1879 г. свидетелства за селото оставя и Феликс Каниц.[7]

През 1978 г. Връв е отделено от община Ново село и е присъединено към община Брегово.[8]

Във Връв живеят т.нар. власи – население, което говори стар румънски диалект с редица български думи и изрази, но което е с православно вероизповедание.

През 1950 – 1952 г., по време на колективизацията, 6 семейства (30 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[9]

Родом от селото е човек, останал известен с псевдонима му в Държавна сигурност – Юда, който ръководи една от най-активните горянски групи в Северозападна България. Той многократно извършва дръзки нападения, при които пребива на обществени места местни комунистически функционери, и подпомага преминаването на бежанци през границата. Групата му действа дълго време и придобива легендарна слава, като при различни престрелки няколко нейни членове са убити, както и двама войници и двама подофицери от Гранични войски. Членовете на семейството на Юда са подложени на насилия, но той така и не е заловен и по-късно се установява в Западна Германия.[10]

ПолитикаРедактиране

Кмет на селото е Софрони Ников. За неговия трети мандат е подкрепен от 52% от населението на село Връв. По професия ветеринарен лекар, владее руски и френски език. По време на мандатите му са осъществени редица проекти; построени са детски кът и беседки край река Дунав, прокарване на интернет.

Културни и природни забележителностиРедактиране

В близост до селото (западно) се намира римската историческа местност Дортикум. Местността е разкопана от иманяри. Източно от селото се намира друга римска твърдина „Четате“, която също не се съхранява и е заличена.

Река Дунав в района на селото предлага отлични условия за риболов.

В църквата „Свети Николай“ рисува дебърският зограф Кръсто Янков.[11] Според Иванка Гергова неподписаните стенописи в храма са дело на Евгений Попкузманов.[12]

Редовни събитияРедактиране

Традиционен събор, който се провежда в края на третата седмица на месец юни.

ЛичностиРедактиране

РодениРедактиране

  • доц. д-р Страхил Попов – преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1969-2010)
  • Векил Ванов – министър на труда и социалните грижи (1991 – 1992)
  • Зорница Еленкова – логопед и юрист
  • Ангел Катринов – бивш музикант в симфоничния оркестър на Българското национално радио
  • Милен Радуканов – футболист от ЦСКА и Левски

МестностиРедактиране

В землището на Връв има 12 местности:

  • Връвски Отар
  • Край Дунава
  • Валя турку
  • Валя дънка
  • Гламия
  • Черниците
  • Край селото
  • Перлакови салкъми
  • Уния Барне
  • Отара
  • Селище
  • Ливадите

ДругиРедактиране

През горещите дни на лятото по средата на река Дунав се появяват островчета.

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Стефан Александров, Фионера Филипова, Николай Казашки. ИЗДИРВАНЕ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ ПО БРЕГА НА Р. ДУНАВ ОТ УСТИЕТО НА Р. ТИМОК ДО УСТИЕТО НА Р. СКОМЛЯ В ОБЩИНИ БРЕГОВО, НОВО СЕЛО, ВИДИН И ДИМОВО, НАИМ–БАН – АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ И РАЗКОПКИ ПРЕЗ 2015 г. Изд. LV Национална археологическа конференция, стр.807
  3. www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_English/Theme_History_And_Religion/Material/Danubius.htm
  4. archaeology.travelguide.bg[неработеща препратка]
  5. archaeology.travelguide.bg[неработеща препратка]
  6. archaeology.travelguide.bg[неработеща препратка]
  7. Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. X, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.
  8. Указ № 45 от 16 януари 1978 г. Обн. ДВ бр. 6 от 20 януари 1978 г.
  9. Груев 2009, с. 206.
  10. Груев 2009, с. 230 – 232.
  11. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 232.
  12. Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 16.
Цитирани източници
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.

Външни препраткиРедактиране