Томас Карлайл (на английски: Thomas Carlyle, 17951881) е шотландски писател, философ, историк-медиевист.

Томас Карлайл
Thomas Carlyle
шотландски писател, историк, философ и преводач
Роден
Починал
5 февруари 1881 година (85 г.)
Учил вЕдинбургски университет
НаградиPour le Mérite
Философия
РегионЗападна философия
ПовлиялЕмерсън
Дикенс
Торо
Гьобелс
Борхес
ПодписSignature of Thomas Carlyle.jpg
Томас Карлайл в Общомедия

Произход и младежки годиниРедактиране

 
Родният дом на Карлайл в Екълфехан

Роден е в обикновено селско семейство. Родителите му – ревностни калвинисти, го насочват към духовна кариера. На 14 години постъпва в Единбургския университет. Нежелаейки свещеническо поприще, след завършване на университета става учител по математика в провинцията[1], но скоро се завръща в Единбург. Изхранвайки се от случайни литературни поръчки, известно време се занимава усилено с право, готвейки се в същото време за адвокат, но и това намерение захвърля набързо, увличайки се сериозно от немска литература.

Съчинения върху германската литератураРедактиране

Преводът на Гьоте „Вилхелм Майстер“, през 1824 г., и „Животът на Шилер“, през 1825 г., са първите големи трудове на Карлайл. След тях следват критическите очерци и преводи на Жан Паул, Ернст Теодор Амадеус Хофман, Лудвиг Тик, Фуке и др., характеристики на Волтер в либералния „Единбург Ревю“. В същия „Единбург Ревю“, в началото на 30-те години, се появява неговата първа статия от по-общ характер, „Белезите на времето“, в дисонанс с либералния характер на списанието. Следващата статия, „Тейфелсдрек“, превърнала се впоследствие в книгата „Sartor Resartus“, а също и „История на немската литература“, не са приети за публикуване от нито един издател, тъй като идеите на Карлайл не отговаряли на духа на времето. По тази причина „Sartor Resartus“ е издадена в САЩ по-рано, отколкото във Великобритания.

Историческо-философски трудовеРедактиране

 
Томас Карлайл около 1860 г.

Със същата оригиналност, както и предните произведения, се отличават неговата „История на френската революция“ („French Revolution, a history“, 1837), острият памфлет „Чартизъм“ (1839), лекциите за героите и героическото в историята („On Heroes and Hero Worship and the Heroic in History“, 1841)[2] и историко-философските разсъждения „Past and present“ (1843).

Неподхождайки към нито една от утвърдените политически партии, Карлайл се чувства сам и известно време замисля издаването на собствено списание за излагане идеите на собствения си „вярващ радикализъм“. Произведенията на Карлайл са проникнати от стремежа да се обясни прогреса на човечеството с живота на отделната издигната личност герой, да положи в основата на цивилизацията изключително нравственият дълг; политическата му програма се ограничава до проповядване на труда, нравственото чувство и вярата. Преувеличената роля на героическото в историята и недоверието в силата на институциите и опита го тласкат към формален култ на миналите времена, които били по-подходящи за героичните хора. Възгледите му са развити много добре в дванадесетте „Памфлети на последните дни“ („Latter-day pamphlets“, 1858), в които осмива еманципацията на негрите, демокрацията, филантропията, политикономическите учения и пр. Не само някогашните му врагове, но и много от предните му поклонници престават да го разбират.

Други исторически съчиненияРедактиране

От всички съчинения на Карлайл най-голямо историческо значение има „Letters and Speeches of Oliver Cromwell“ (1845 – 46), с небезпристрастни коментари относно „героя“ Оливър Кромуел. Най-обширното съчинение на Карлайл – „History of Friedrich II of Prussia“ (1858 – 65), го кара да предприеме пътешествие в Германия.

През 1847 г. излизат „Исторически и критически опити“ (сборник от статии), през 1851 г. – биографията на неговия приятел от младостта, поета Джон Стърлинг.

От 1868 до 1870 г. Карлайл издава своите пълни съчинения („Library edition“, в 34 т.). На следващата година излиза евтиното издание „People’s edition“, преиздавано многократно. Впоследствие излизат на бял свят ред очерци под заглавието „Първите норвежки крале“ (1875 г.).

През 1866 г. на Карлайл е предложено почетното място ректор на Единбургския университет; освен това място, той никога не е заемал никаква длъжност, оставайки през целия си живот само писател.

По време на френско-пруската война застава на страната на Прусия, като горещо подкрепя каузата ѝ в своите писма в „Times“, издадени и отделно през 1871 г.

Умира през 1881 г.

Карлайл и нацизмътРедактиране

 
Портрет на Томас Карлайл от 1872 г.

Възгледите на Карлайл, както нееднократно са отбелязвали историците, предшестват възгледите на Хитлер и други фашистки идеолози. Например професор Чарлз Сароли в своята профашистка статия от 1938 г. „Бил ли е Карлайл първият нацист?“ се опитва да отговори утвърдително в списание „Anglo-German Review“:

Нацизмът не е германско изобретение, отначало той възниква зад граница и идва при нас именно оттам... Философията на нацизма, теорията на диктатурата са формулирани сто години преди това от великия шотландец на своето време – Карлайл, най-уважаваният от политическите пророци. Впоследствие идеите му са развити от Хюстън Стюарт Чембърлейн. Няма нито една основна доктрина на нацизма, на които е основана нацистката религия, която да не е била... при Карлайл или при Чембърлейн. Карлайл и Чембърлейн са духовните бащи на нацистката религия... Както Хитлер, Карлайл никога не е изменял на своята ненавист, на своето презрение към парламентарната система... Също като Хитлер, и Карлайл винаги е вярвал в спасителната добродетел на диктатурата.

Бертран Ръсел в книгата си „История на Западната философия“ (1946 г.) твърди: „Следващата стъпка след Карлайл и Ницше е Хитлер.

Известният историк Мануел Саркисянц посвещава нашумялата си книга „Английските корени на германския фашизъм“ на влиянието на Карлайл върху развитието на нацистките идеи.[3]

ЦитатиРедактиране

  • „Природата не търпи лъжи.“
  • „Любящото сърце е началото на познанието.“
  • „Историята на света се гради от биографиите на великите.“
  • „Всички революции са замислени от романтици, осъществяват се от фанатици, а плодовете им се ползват от отявлени негодници.“
  • „Нашата главна задача е да не гледаме в мъглявото бъдеще, а да действаме сега, в посоката, която ни е ясна.“
  • „Мисля, че великите хора приличат на гръмотевиците, родени от небето: другите хора ги очакват като носители на пламъка, на искрата, за да си вземат от тях и да запламтят в буен огън.“
  • „Ако е истина, че Историята е Философия, която учи посредством Опита, то писателят, годен да съгради историята, е засега неизвестен. Сам по себе си Опитът би изисквал Всезнание, за да бъде записан, и то при условие, че Всемъдростта, необходима за Философията, която ще го тълкува, бъде налице за позовавания. Щеше да е добре, ако обикновените земни Историци позанижеха стремленията си, далеч по-подобаващи на Всезнанието, отколкото на човешката наука, и се постараеха само да обрисуват случилите се събития – макар че такова едно обрисуване би било в най-добрия случай равнозначно на нескопосно уподобяване, – признавайки за тайна неразгадаемата им същност, или с благоговейно упование, тъй различно от проповядванията на Философията, се надвесеха над загадъчните знаци на Оня, чиято диря пресича величавите дълбини на Времето и когото Историята наистина разкрива, ала не с оная яснота, с която във Вечността ще го разкрие всеобщата История.“
  • „Човек дотолкова побеждава страха, доколкото е човек.“
  • „Благословен е този, който е намерил подходящата за него работа.“
  • „Човек е нещастен, защото в него живее безкрайното, което въпреки всички усилия той не може да погребе под временното.“

СъчиненияРедактиране

За негоРедактиране

Списъкът е според годината на издаване
  • John Nichol, Thomas Carlyle, Cambridge University Press, 1892.
  • Hector Carswell Macpherson, Thomas Carlyle, Famous Scots Series, Oliphant, Anderson and Ferrier, 1896.
  • Charles Frederick Harrold, Carlyle and German Thought: 1819–1834. New Haven: Yale University Press, 1934.
  • Julian Symons, Thomas Carlyle: The Life and Ideas of a Prophet, New York: Oxford University Press, 1952.
  • Fred Kaplan, Thomas Carlyle: A Biography. Berkeley: University of California Press, 1983.
  • Chris Vanden Bossche, Carlyle and the Search for Authority, Columbus: Ohio State University Press, 1991.

ИзточнициРедактиране

  1. Thomas Carlyle and Dumfries & Galloway. // Посетен на 9 July 2020.
  2. Carlyle, Thomas. On Heroes, Hero-worship, & the Heroic in History. New York, D. Appleton & Co., 1841. с. 34. The history of the world is but the biography of great men.
  3. ((ru)) Саркисянц, Мануэль. „Английские корни немецкого фашизма. От британской к австробаварской „расе господ“ / Пер. с нем. М. Некрасова. СПб., Академический проект, 2003.
  4. Morrill, John (1990). "Textualizing and Contextualizing Cromwell", Historical Journal 33 (3), pp. 629–639. Examines the Abbott and Carlyle edit.

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за