Рамануджа (1017 – 1137) или Рамануджачаря е дхарма теолог и философ, един от най-видните проповедници на вайшнавизма в Санатана Дхарма. Той е тамилски брахмин от село Шриперумбудур, Тамил Наду. Неговите философски основи на преданоотдеността са влиятелни в движението Бхакти.[1]

Файл:Ramanujacharya.jpg
Рамануджа

Според легендата, Рамануджа не е бил съгласен с гуруто си, Ядава Пракаша, както и с школата Адвайта веданта, поради което поема по пътя на учителите Натхамуни и Ямуначаря.[2] Рамануджа става известен като главния застъпник на подшколата Вишищадваита на Веданта.[3][4] Той пише много влиятелните текстове, включително върху Бхагавад гита.[5]

Основни интереси: епистемология, метафизика;

Влияние от: Шанкара

Влияние върху: Радхакришнан

Основни трудове: ” Веданта сара”, ”Веданта самграха”, „Веданта дипа“

Източници

редактиране
  1. A History of India. Routledge, 2004. ISBN 978-0-415-32920-0. с. 149.
  2. C. J. Bartley 2013, с. 1 – 4, 52 – 53, 79.
  3. C. J. Bartley 2013, с. 1 – 2.
  4. Carman 1974, с. 24.
  5. Carman 1994, с. 82 – 87.

Литература

редактиране