Раннонеолитен обект „Джулюница“
Раннонеолитно селище Джулюница, придобило извесност с името Раннонеолитно селище Джулюница-Смърдеш е раннонеолитен обект с приблизително датиране 6100 – 5900 пр. Хр., считано за част от така наречената културна група Копривец (най-ранната неолитна културна група от Северна България). В обектът са открити материали, който наподобяват тези от раннонеолитни обекти от района на Егейско море — Ходжа Чешме (Hoca Çeşme), части от Фикир тепе (Fikirtepe) и други такива от района на западна Анатолия - Ege Gübre, Ulucak, Çukuriçi Höyük. Обектът хоризонтална стратиграфия, като най-ранното селище се намира на север. Датирането с AMS показва данни около 6100 – 5900 пр. Хр.
| Раннонеолитен обект „Джулюница“ | |
 Керамика от слой 1 и слой 2 от Джулюница | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна | България |
| Археология | |
| Вид | раннонеолитен обект |
| Период | ранен неолит |
В Джулюница-Смърдеш има четири слоя от периодът ранен неолит и множество керамични находки, които са база за сравнение не само в Северна България.[1]
Изследователи
редактиранеРазкопките са започнати от Недко Еленски през 2001г.[2] В периода 2010/1 се създава работна група, базирана в Тюбигенския Университет, която изучава обекта.[3] През 2014 международен екип, включващ още Таня Джанфезова и Крис Дохерти, прубликува детайлно проучване на керамиката от селището. Техният труд обяснява и проблематиката на периода като дава подробности за керамиката открита на обекта и теории относно нейното датиране.
Теории за неолитизация
редактиранеЗа централна северна България има три основни теории за неолитизация
а) от запад на изток - по поречието на Дунав.[4]
б) от юг - през Босфора, Дарданелите, Марица и Тунджа, проходите в Странджа и Стара планина стигайки до реките Янтра и Русенски Лом[5]
в) от изток на запад - от ареалите на Черноморието Янтра[6](Özdogan 2006).
По всяка вероятно обаче причините са комплексни, но на лице са данни на раннонеолитни селища в централна и североизточна България.[1]
Ранният неолитен период в Бъклгария се характеризира с монохромна керамика, сладвана от рисувана такава с бяла боя върху червено. За фазите пре-Караново или Копривец са характерни тъмно полираните съдове и липсата на бяла окраска. Тъй като най-ранният слой в Джулюница съдържа точно такава керамика, се смята от някои автори за ключово място за датиране на ранната неолитизация в България,[7] но не трябва да пропускаме и оспорването на наличие на монохромна фаза като цяло в България,[8] поради липса на достатъчно археологически материал.[1]
Неолитизационен елемент в керамиката
редактиранеМатериалите които се откриват в най-ранният слой в Джулюница са тъмно рисувана керамика, черно или тъмно полирана керамика. Във вторият слой се открива бяло върху червено рисувана керамика,
Необходими са допълнителни проучвания на обектът за да може да бъде окончателно отговорено на значимостта му.
Източници
редактиране- ↑ а б в Tania Dzhanfezova, Chris Doherty, Nedko Elenski. Shaping a future of painting: the early Neolithic pottery from Dzhulyunitsa, North Central Bulgaria // Bulgarian e-journal of Archaeology (2014). 2014.
- ↑ Еленски, Н. 2003. Сондажни проучвания на раннонеолитното селище Джулюница–Смърдеш, Великотърновско, Археологически открития и разкопки през 2002 г., София, 14-15.
- ↑ Работната група е координирана от Райко Краус: Arbeitsgruppe
- ↑ Хенриета Тодорова, Иван, Вайсов. Новокаменна Епоха в България. София, Издателство Наука, 1993. с. 59.
- ↑ Бояджиев, Я. . Ролята на Източна Тракия в неолитизацията на българските земи. Зограф, 2002.
- ↑ Özdogan, М. Neolithic cultures at the contact zone between Anatolia and the Balkans. Diversity and Homogeneity at the Neolithic Frontier. In Gatsov, I., Schwarzberg, H. (eds) Aegean-Marmara-Black Sea. The present state of research on the early Neolithic. Beier & Beran, 2006.
- ↑ Krauß R., Elenski N., Weninger B., Clare L., Çakırlar C. and Zidarov P. 2014. Beginnings of the Neolithic in Southeast Europe: the Early Neolithic sequence and absolute dates from Džuljunica-Smărdeš (Bulgaria). Documenta Praehistorica 41: DOI:10.4312/dp.41.3
- ↑ Stefanova, T. 1996. A comparative analysis of pottery from the `Monochrome Early Neolithic horizon` and `Karanovo I Horizon` and the problems of the Neolithization of Bulgaria. Poročilo o raziskovanju paleolita neolita in eneolita v Sloveniji, 23, 15-38.