Райко Краус

германски праисторически археолог

Райко Краус (на немски: Raiko Krauß) е германски археолог, специалист по праистория.

Райко Краус
Raiko Krauß
германски праисторически археолог
Райко Краус в Университета „Еберхард Карлс“ в Тюбинген
Райко Краус в Университета „Еберхард Карлс“ в Тюбинген

Роден
1973 г. (49 г.)

Националност  Германия
Професия археолог
Научна дейност
Област археология
Работил в Тюбингенски университет
Семейство
Съпруга Ана-София Бриквел
Деца 4

БиографияРедактиране

Роден е през 1973 г. в Берлин-Фридрихсхайн. През 1992 г. завършва гимназията „Георг Фридрих Хендел“ в Берлин-Фридрихсхайн. Още като ученик в периода 1988 – 1990 г. под формата на стаж се занимава с античните колекции на държавните музеи на Берлин и участва в разкопки на Музея за праистория в Потсдам.

След като в рамките на цивилната си служба е разпределен в спешното отделение на болница в Берлин, през летния семестър на 1994 г. той започва висшето си образование по праистория и класическа археология в Хумболтовия университет в Берлин[1]. Там посещава и курсове по класическа филология, стара история и философия, но също и лекции по сравнително индогерманско езикознание в Свободния университет в Берлин. През 1999 – 2000 работи като научен асистент в Центъра за културна техника „Херман фон Хелмхолц“ за уреждане на научната колекция на института по праистория и ранна история[2] и участва в археологически разкопки в Германия, България, Гърция, Италия, Румъния и Турция. През 2000 г. завършва висшето си образование към Хумболтовия университет с магистърска дипломна работа за халколитното селище при с. Дяково в долината на река Струма (България)[3].

През 2004 година защитава докторската си дисертацията на тема „Праисторията по долното течение на река Янтра“ в Свободния университет в Берлин под ръководството на Бернхард Хензел и Херман Парцингер[4]. В периода 2002 – 2004, във връзка с научната си степен, е стипендиант на Немската фондация за академични стипендии. Впоследствие през 2004 работи за кратко към Саксонската държавна служба по археология. За дисертацията си е отличен със стипендия за пътуване на Немския археологически институт, която му позволява в продължение на една година да обиколи праисторически и антични обекти в страните от Средиземноморския и Черноморския басейн.

В периода 2005 – 2008 е научен сътрудник към Евразийския отдел на Германския археологически институт, а междувременно през 2007 – 2008 е и асистент към Института за праисторическа археология на Свободния университет в Берлин. От зимния семестър 2008/2009 преподава и провежда научни изследвания в Института за праистория, ранна история и средновековна археология към Университета „Еберхард Карлс“ в Тюбинген. През 2014 успешно се хабилитира в този университет с научния си труд „Динамика на неолитизацията в Югоизточна Европа. Начало на земеделието, скотовъдството и уседналия начин на живот“ и получава Venia Legendi (разрешение за лекция) за специалност праистория и ранна история. От 2017 година Краус е стипендиант в програмата „Хайзенберг“ на Германското научноизследователско дружество и от ноември 2018 професор по праистория на Средна и Югоизточна Европа.

В центъра на археологическата му дейност стоят епохите от мезолита до бронзовата епоха в Централна и Югоизточна Европа. Важни негови изследователски проекти се занимават с раннонеолитното селище при Овчарово-Гората (България)[5], с халколитните и раннобронзовите находки при Фойен-Газ (Румъния)[6] и с халколитния некропол край Варна (България)[7]. Относно предполагаемо раннонеолитния ансамбъл от фигури от Белица (Сърбия) той успява да докаже, че част от тези артефакти са модерно изработени[8], а с това и частично потвърждава, че повдигнатото от негови сръбски колеги обвинение за фалшификат[9] е обосновано. В сътрудничество с Банатския музей в Тимишоара от 2010 година насам ръководи разкопките на многослойното праисторическо селище Букова Пуста IV (Румъния)[10], a заедно с Провинциалната служба за опазване на паметниците на културата различни разкопки на мезолитно-раннонеолитни обекти в Баден-Вюртемберг. Във фокуса на неговата преподавателска и изследователска дейност са също така музикалната археология[11] и мегалитите в Северна Африка[12].

Той е вице-президент на Германско-българското дружество и ченлен кореспондент на Германския археологически институт. През 2015 е отличен с почетен плакет на общността Дудещи век (Румъния).

Избрана библиографияРедактиране

  • Ovčarovo-Gorata. Eine frühneolithische Siedlung in Nordostbulgarien. Archäologie in Eurasien 29, Habelt, Bonn 2014.
  • Die prähistorische Besiedlung am Unterlauf der Jantra vor dem Hintergrund der Kulturgeschichte Nordbulgariens. Prähistorische Archäologie in Südosteuropa 20, Verlag Marie Leidorf, Rahden 2006.
  • Edited with Ernst Pernicka, René Kunze, Kalin Dimitrov and Petar Leshtakov: Prehistoric Mining and Metallurgy at the Southeast Bulgarian Black Sea Coast. RessourcenKulturen 12, Tübingen University Press 2020.
  • Edited with Jörg Bofinger and Bernhard Weninger: Quaternary International 560-561. Special Issue: Formation and Transformation of Early Neolithic Lifestyles in Europe. https://doi.org/10.1016/j.quaint.2020.05.015
  • Edited with Harald Floss: Southeast Europe before Neolithisation. Proceedings of the International Workshop within the Collaborative Research Centres SFB 1070 „RessourcenKulturen“, Schloss Hohentübingen, 9th of May 2014, Tübingen University Press 2016.
  • Edited with Martin Bartelheim and Barbara Horejs: Von Baden bis Troia. Ressourcennutzung, Metallurgie und Wissenstransfer. Eine Jubiläumsschrift für Ernst Pernicka Verlag Marie Leidorf, Rahden 2016.
  • Edited: Beginnings – New Research in the Appearance of the Neolithic between Northwest Anatolia and the Carpathian Basin. Menschen – Kulturen – Traditionen. Studien aus den Forschungsclustern des Deutschen Archäologischen Instituts 1, Verlag Marie Leidorf, Rahden 2011.

СемействоРедактиране

Райко Краус живее и работи в Тюбинген и Берлин. Той е женен за певицата и вокалния педагог Ана-София Бриквел и има четири деца.

БележкиРедактиране

  1. Ср. Achim Leube: Raiko Krauß, geb. 1973. В: ders.: Prähistorie zwischen Kaiserreich und wiedervereinigtem Deutschland. 100 Jahre Ur- und Frühgeschichte an der Berliner Universität Unter den Linden. Habelt, Bonn 2010, ISBN 978-3-7749-3629-4, стр. 224f.
  2. Ср. Holger Grönwald, Gerson H. Leube, Raiko Krauß: Die Studiensammlung des Lehrstuhles für Ur- und Frühgeschichte der Humboldt-Universität zu Berlin. В: Archäologisches Nachrichtenblatt Bd. 6, 3/2001, стр. 258 – 267.
  3. Публикувано като: Raiko Krauß: Die prähistorische Siedlung beim Dorf Djakovo, Kr. Kjustendil (Bulgarien). Ein Beitrag zum Äneolithikum im Strumatal. В: Praehistorische Zeitschrift 76, 2001, стр. 129 – 170.
  4. Публикувано като: Raiko Krauß: Die prähistorische Besiedlung am Unterlauf der Jantra vor dem Hintergrund der Kulturgeschichte Nordbulgariens. Райко Краус: Праисторията по долното течение на р. Янтра на фона на културната история на Северна България. Prähistorische Archäologie in Südosteuropa 20. Verlag Marie Leidorf, Rahden 2006, ISBN 3-89646-591-0.
  5. Raiko Krauß: Ovčarovo-Gorata. Eine frühneolithische Siedlung in Nordostbulgarien. Archäologie in Eurasien 29, Habelt, Bonn 2014.
  6. Raiko Krauß, Dan Ciobotaru: Daten zum Ende des Badener Keramikstils und dem Beginn der Frühbronzezeit aus Foeni-Gaz im rumänischen Banat. Mit Beiträgen zur absoluten Datierung und zu den bronzezeitlichen Tierknochen von B. Weninger und G. El Susi. В: Praehistorische Zeitschrift 88, 2013, стр. 38 – 113.
  7. Напр.: Raiko Krauß, Vladimir Slavčev: Wen stellen die tönernen Gesichter im Gräberfeld von Varna I dar? В: Thomas Link, Dirk Schimmelpfennig (Изд.): Taphonomische Forschungen (nicht nur) zum Neolithikum. Fokus Jungsteinzeit. Berichte der AG Neolithikum 3 (Kerpen-Loogh 2012) стр. 237 – 256 и Raiko Krauß, Verena Leusch, Steve Zäuner: Zur frühesten Metallurgie in Europa − Untersuchungen des kupferzeitlichen Gräberfeldes von Varna. В: Bulgarien-Jahrbuch 2012, стр. 64 – 82 както и Raiko Krauß, Steve Zäuner, Ernst Pernicka: Statistical and Anthropological Analysis of the Varna Necropolis. В: Harald Meller, Roberto Risch, Ernst Pernicka (Изд.): Metalle der Macht – Frühes Gold und Silber. 6. Mitteldeutscher Archäologentag vom 17. bis 19. Oktober 2013 in Halle (Saale). Tagungen des Landesmuseums für Vorgeschichte Halle 11/II (Halle 2014) стр. 371 – 387.
  8. www.ufg.uni-tuebingen.de, архив на оригинала от 7 ноември 2017, https://web.archive.org/web/20171107022815/http://www.ufg.uni-tuebingen.de/juengere-urgeschichte/forschungsprojekte/abgeschlossene-forschungsprojekte/belica.html, посетен 7 ноември 2017 
  9. Dragana Antonovic, Slaviša Peric, O neolitskoj autenticnosti nalaza iz Belice. В: Starinar 62, 2012, стр. 257 – 268.
  10. Ср. 15. Sânnicolau Mare, jud. Timiș: Punct: Bucova Pusta IV. В: D. Mihai/R. Iosipescu/R. Șerban (изд.): Cronica Cercetărilor Arheologice din România 2015. Campania 2014 (Bucureşti 2015) стр. 41 – 43 и 44. Sânnicolau Mare, jud. Timiş. Punct: Bucova Pusta IV. В: I. Opriş/Z.K. Pinter/F.M. Popescu (Изд.): Cronica Cercetărilor Arheologice din România 2015. Campania 2015 (Bucureşti 2016) стр. 78 – 79.
  11. www.ufg.uni-tuebingen.de, архив на оригинала от 7 ноември 2017, https://web.archive.org/web/20171107010437/http://www.ufg.uni-tuebingen.de/juengere-urgeschichte/mitarbeiter/nach-funktion/krauss-raiko-pd-dr/lehrverzeichnis.html, посетен 7 ноември 2017 
  12. Raiko Krauß: Wie alt sind die nordafrikanischen Megalithen? В: H.-J. Beier et al. (Изд.), Neolithische Monumente und neolithische Gesellschaften. Varia neolithica VI. Beiträge zur Ur- und Frühgeschichte Mitteleuropas 56 (Langenweißbach 2009) стр. 153 – 159 и Raiko Krauß: Die frühgeschichtlichen Megalithgräber Tunesiens. В: Zeitschrift für Archäologie außereuropäischer Kulturen 2, 2007, стр. 163 – 181.

Външни препраткиРедактиране