Отваря главното меню

Райко Краус

Райко Краус (роден 1973 в Берлин-Фридрихсхайн) е немски праисторически археолог.

Райко Краус (на немски: Raiko Krauß) е немски археолог, специалист по праистория.

Райко Краус
Raiko Krauß
немски праисторически археолог
Райко Краус в Университета „Еберхард Карлс“ в Тюбинген
Райко Краус в Университета „Еберхард Карлс“ в Тюбинген

Роден
1973 г. (46 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Професия археолог
Научна дейност
Област археология

Съдържание

БиографияРедактиране

Райко Краус е роден през 1973 г. в Берлин-Фридрихсхайн. През 1992 г. завършва гимназията „Георг Фридрих Хендел“ в Берлин-Фридрихсхайн. Още като ученик в периода 1988 – 1990 г. под формата на стаж се занимава с античните колекции на държавните музеи на Берлин и участва в разкопки на Музея за праистория в Потсдам.

След като в рамките на цивилната си служба е разпределен в спешното отделение на болница в Берлин, през летния семестър на 1994 г. той започва висшето си образование по праистория и класическа археология в Хумболтовия университет в Берлин[1]. Там посещава и курсове по класическа филология, стара история и философия, но също и лекции по сравнително индогерманско езикознание в Свободния университет в Берлин. През 1999 – 2000 работи като научен асистент в Центъра за културна техника „Херман фон Хелмхолц“ за уреждане на научната колекция на института по праистория и ранна история[2] и участва в археологически разкопки в Германия, България, Гърция, Италия, Румъния и Турция. През 2000 г. завършва висшето си образование към Хумболтовия университет с магистърска дипломна работа за халколитното селище при с. Дяково в долината на река Струма (България)[3].

През 2004 година защитава докторската си дисертацията на тема „Праисторията по долното течение на река Янтра“ в Свободния университет в Берлин под ръководството на Бернхард Хензел и Херман Парцингер[4]. В периода 2002 – 2004, във връзка с научната си степен, е стипендиант на Немската фондация за академични стипендии. Впоследствие през 2004 работи за кратко към Саксонската държавна служба по археология. За дисертацията си е отличен със стипендия за пътуване на Немския археологически институт, която му позволява в продължение на една година да обиколи праисторически и антични обекти в страните от Средиземноморския и Черноморския басейн.

В периода 2005 – 2008 е научен сътрудник към Евразийския отдел на Германския археологически институт, а междувременно през 2007 – 2008 е и асистент към Института за праисторическа археология на Свободния университет в Берлин. От зимния семестър 2008/2009 досега преподава и провежда научни изследвания в Института за праистория, ранна история и средновековна археология към Университета „Еберхард Карлс“ в Тюбинген. През 2014 успешно се хабилитира в този университет с научния си труд „Динамика на неолитизацията в Югоизточна Европа. Начало на земеделието, скотовъдството и уседналия начин на живот“ и получава Venia Legendi (разрешение за лекция) за специалност праистория и ранна история. От 2017 година Краус е стипендиант в програмата „Хайзенберг“ на Германското научноизследователско дружество и от ноември 2018 професор по праистория на Средна и Югоизточна Европа.

В центъра на археологическата му дейност стоят епохите от мезолита до бронзовата епоха в Централна и Югоизточна Европа. Важни негови изследователски проекти се занимават с раннонеолитното селище при Овчарово-Гората (България)[5], с халколитните и раннобронзовите находки при Фойен-Газ (Румъния)[6] и с халколитния некропол край Варна (България)[7]. Относно предполагаемо раннонеолитния ансамбъл от фигури от Белица (Сърбия) той успява да докаже, че част от тези артефакти са модерно изработени[8], а с това и частично потвърждава, че повдигнатото от негови сръбски колеги обвинение за фалшификат[9] е обосновано. В сътрудничество с Банатския музей в Тимишоара от 2010 година насам ръководи разкопките на многослойното праисторическо селище Букова Пуста IV (Румъния)[10], a заедно с Провинциалната служба за опазване на паметниците на културата различни разкопки на мезолитно-раннонеолитни обекти в Баден-Вюртемберг. Във фокуса на неговата преподавателска и изследователска дейност са също така музикалната археология[11] и мегалитите в Северна Африка[12].

Той е вице-президент на Немско-българското дружество и ченлен кореспондент на Германския археологически институт. През 2015 е отличен с почетен плакет на общността Дудещи век (Румъния).

Избрана библиографияРедактиране

Публикувал е пет монографии и над 80 научни статии за археологически теми и история на изследванията.

  • Ovčarovo-Gorata. Eine frühneolithische Siedlung in Nordostbulgarien. Archäologie in Eurasien 29, Habelt, Bonn 2014.
  • Die prähistorische Besiedlung am Unterlauf der Jantra vor dem Hintergrund der Kulturgeschichte Nordbulgariens. Prähistorische Archäologie in Südosteuropa 20, Verlag Marie Leidorf, Rahden 2006.
  • mit Harald Floss (Eds.), Southeast Europe before Neolithisation. Proceedings of the International Workshop within the Collaborative Research Centres SFB 1070 „RessourcenKulturen“, Schloss Hohentübingen, 9th of May 2014, Verlag der Universität Tübingen 2016.
  • mit Martin Bartelheim, Barbara Horejs (Hrsg.), Von Baden bis Troia. Ressourcennutzung, Metallurgie und Wissenstransfer. Eine Jubiläumsschrift für Ernst Pernicka Verlag Marie Leidorf, Rahden 2016.
  • (Ed.), Beginnings – New Research in the Appearance of the Neolithic between Northwest Anatolia and the Carpathian Basin. Menschen – Kulturen – Traditionen. Studien aus den Forschungsclustern des Deutschen Archäologischen Instituts 1, Verlag Marie Leidorf, Rahden 2011.

Външни препраткиРедактиране

СемействоРедактиране

Райко Краус живее и работи в Тюбинген и Берлин. Той е женен за певицата и вокалния педагог Ана-София Бриквел и има четири деца.

БележкиРедактиране

  1. Ср. Achim Leube: Raiko Krauß, geb. 1973. В: ders.: Prähistorie zwischen Kaiserreich und wiedervereinigtem Deutschland. 100 Jahre Ur- und Frühgeschichte an der Berliner Universität Unter den Linden. Habelt, Bonn 2010, ISBN 978-3-7749-3629-4, стр. 224f.
  2. Ср. Holger Grönwald, Gerson H. Leube, Raiko Krauß: Die Studiensammlung des Lehrstuhles für Ur- und Frühgeschichte der Humboldt-Universität zu Berlin. В: Archäologisches Nachrichtenblatt Bd. 6, 3/2001, стр. 258-267.
  3. Публикувано като: Raiko Krauß: Die prähistorische Siedlung beim Dorf Djakovo, Kr. Kjustendil (Bulgarien). Ein Beitrag zum Äneolithikum im Strumatal. В: Praehistorische Zeitschrift 76, 2001, стр. 129-170.
  4. Публикувано като: Raiko Krauß: Die prähistorische Besiedlung am Unterlauf der Jantra vor dem Hintergrund der Kulturgeschichte Nordbulgariens. Райко Краус: Праисторията по долното течение на р. Янтра на фона на културната история на Северна България. Prähistorische Archäologie in Südosteuropa 20. Verlag Marie Leidorf, Rahden 2006, ISBN 3-89646-591-0.
  5. Raiko Krauß: Ovčarovo-Gorata. Eine frühneolithische Siedlung in Nordostbulgarien. Archäologie in Eurasien 29, Habelt, Bonn 2014.
  6. Raiko Krauß, Dan Ciobotaru: Daten zum Ende des Badener Keramikstils und dem Beginn der Frühbronzezeit aus Foeni-Gaz im rumänischen Banat. Mit Beiträgen zur absoluten Datierung und zu den bronzezeitlichen Tierknochen von B. Weninger und G. El Susi. В: Praehistorische Zeitschrift 88, 2013, стр. 38-113.
  7. Напр.: Raiko Krauß, Vladimir Slavčev: Wen stellen die tönernen Gesichter im Gräberfeld von Varna I dar? В: Thomas Link, Dirk Schimmelpfennig (Изд.): Taphonomische Forschungen (nicht nur) zum Neolithikum. Fokus Jungsteinzeit. Berichte der AG Neolithikum 3 (Kerpen-Loogh 2012) стр. 237-256 и Raiko Krauß, Verena Leusch, Steve Zäuner: Zur frühesten Metallurgie in Europa − Untersuchungen des kupferzeitlichen Gräberfeldes von Varna. В: Bulgarien-Jahrbuch 2012, стр. 64-82 както и Raiko Krauß, Steve Zäuner, Ernst Pernicka: Statistical and Anthropological Analysis of the Varna Necropolis. В: Harald Meller, Roberto Risch, Ernst Pernicka (Изд.): Metalle der Macht – Frühes Gold und Silber. 6. Mitteldeutscher Archäologentag vom 17. bis 19. Oktober 2013 in Halle (Saale). Tagungen des Landesmuseums für Vorgeschichte Halle 11/II (Halle 2014) стр. 371-387.
  8. Ср. http://www.ufg.uni-tuebingen.de/juengere-urgeschichte/forschungsprojekte/abgeschlossene-forschungsprojekte/belica.html
  9. Dragana Antonovic, Slaviša Peric, O neolitskoj autenticnosti nalaza iz Belice. В: Starinar 62, 2012, стр. 257-268.
  10. Ср. 15. Sânnicolau Mare, jud. Timiș: Punct: Bucova Pusta IV. В: D. Mihai/R. Iosipescu/R. Șerban (изд.): Cronica Cercetărilor Arheologice din România 2015. Campania 2014 (Bucureşti 2015) стр. 41-43 и 44. Sânnicolau Mare, jud. Timiş. Punct: Bucova Pusta IV. В: I. Opriş/Z.K. Pinter/F.M. Popescu (Изд.): Cronica Cercetărilor Arheologice din România 2015. Campania 2015 (Bucureşti 2016) стр. 78-79.
  11. www.ufg.uni-tuebingen.de
  12. Raiko Krauß: Wie alt sind die nordafrikanischen Megalithen? В: H.-J. Beier et al. (Изд.), Neolithische Monumente und neolithische Gesellschaften. Varia neolithica VI. Beiträge zur Ur- und Frühgeschichte Mitteleuropas 56 (Langenweißbach 2009) стр. 153-159 и Raiko Krauß: Die frühgeschichtlichen Megalithgräber Tunesiens. В: Zeitschrift für Archäologie außereuropäischer Kulturen 2, 2007, стр. 163-181.