Ратавица
Ратавица или Ратавици (на македонска литературна норма: Ратавица) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.
Ратавица Ратавица | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Пробищип |
Надм. височина | 460 m |
Население | 277 души (2002) |
Пощенски код | 2212 |
Ратавица в Общомедия |
География
редактиранеСелото е високо разположено на територията на община Пробищип. Лежи в западните ридове на Осоговската планина.
Селското землище обхваща 3,5 км2 или за селскостопански нужди 232 хектара, от които 165 хектара обработваема земя, 157 хектара пасища и 1 хектара гори.[1]
История
редактиранеВ XIX век Ратавица е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото (Ратавици) има 146 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век населението на Ратавица е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ратевица (Ratevitza) има 120 българи екзархисти и 6 власи.[3]
По време на Балканската война 4 души от Ратовица се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 277 жители (134 мъже и 143 жени), в 80 домакинства и 133 къщи.[1]
Личности
редактиране- Родени в Ратавица
- Йован Ананиев (1947 - 2003), археолог от Република Македония
- Милан Ефтимов (1881 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов
- Моне Станков (1853 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата[5]
- Починали в Ратавица
- Милош (1881 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов
- Митруш (1883 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов
- Наум (1879 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов[6]
- Стоян Панев Шукев (1885 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов
Бележки
редактиране- ↑ а б Сайт на Община Пробищип.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 874.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1а