Рациново признание
„Рациново признание“ (на македонска литературна норма: Рациново признание) е годишна литературна награда, присъждана от организационния комитет на културното събитие „Рацинови срещи“. Присъжда се за проза, литературни постижения, на автори от Република Северна Македония, публикувани в периода между две събития на „Рацинови срещи“.
| „Рациново признание“ | |
|---|---|
 Паметна плоча на Кочо Рацин в Скопие | |
| Присъждана за | награда за най-добър роман, публикуван в Северна Македония |
| От | организационен комитет на „Рацинови срещи“ |
| Място | Велес |
| Държава |  Северна Македония |
| Връчена за първи път | 2000 г. |
ИсторияРедактиране
Наградата е учредена през 2000 г. от организационния комитет на културното събитие „Рацинови срещи“. Присъжда се заедно с отличието „Почетно Рациново признание“ давано за научни трудове, преводи и други дела, посветени на творчеството на Кочо Рацин.[1]
Носители на наградатаРедактиране
- 2000 – Оливера Николова, за „Адамовото ребро“[2]
- 2001 – Димитрие Дурацовски, за „Инсомниа“[3]
- 2002 – Блаже Миневски, за „Сезона на глуварките“[4]
- 2003 – Лиляна Ефтимова, за „Другата“[5]
- 2004 – Михаил Ренджов, за „Захарија и други раскази“[6]
- 2005 – Ягода Михайловска-Георгиева, за „Камъкът на твоя ден: хималайска приказка“ [7]
- 2006 – Божин Павловски, за „Убавицата и мародерот“[8]
- 2007 – Коле Чашуле, за „Патот од себеси“[9]
- 2008 – Луан Старова, за „Потрага по еден Лејбовиц“[10]
- 2009 – Трайче Кацаров, за „Татко и отец“[11]
- 2010 – Братислав Ташковски, за „Кафез од гревови“[12]
- 2011 – Владимир Попов, за „Наспроти ветрот“[13]
- 2012 – Христо Петрески, за „Лифтот (не) е за двајца“[14]
- 2013 – Илхами Емин, за „Ѕид што си оди“[15]
- 2014 – Паскал Гилевски, за „Посмртна венчавка“[16]
- 2015 – Димитрие Дурацовски, за „Бледи сенки, далечни гласови“[17]
- 2016 – Владимир Янковски, Сашо Димоски, за „Невидливи љубови“, „Петтото годишно време“[18]
- 2017 – Ана Стояноска, за „Јас и Лин, отпосле“[19]
- 2018 – Игор Станойоски, за „Диссомнии“[20]
- 2019 – Венко Андоновски, за „Припитомување на кучката – раскази за лудилото“[21]
- 2020 – Томислав Османли, за „Парадоксикон“[22]
- 2021 – Милован Стефановски, за „Теорија за кучешката година“[23]
ИзточнициРедактиране
- ↑ ((mk)) Условия за участие в конкурса за 2020 г.
- ↑ ((mk)) Белиот чад – За авторот Оливера Николова. // Или-или. Посетен на 26 юни 2020 г.
- ↑ ((mk)) Рациновото признание за „Инсомниа“ од Димитар Дурацовски. // Дневник, 13 ноември 2001. Посетен на 8 юни 2020 г.
- ↑ ((mk)) Рациновото признание за Блаже Миневски. // Дневник, 5 юни 2002 г. Посетен на 8 юни 2020 г.
- ↑ ((mk)) Рациновото признание за наставничката Љиљана Ефтимова. // Дневник, 6 юни 2003. Посетен на 8 юни 2020 г.
- ↑ ((mk)) Михаил Ренџов добитник на Рациновото признание. // Дневник, 11 юни 2004. Посетен на 8 юни 2020 г.
- ↑ ((mk)) Каменот од твојот ден. // Посетен на 8 юни 2020 г.
- ↑ ((mk)) Признание за „Убавицата и мародерот“. // Дневник, 8 юни 2006. Посетен на 8 юни 2020 г.
- ↑ ((mk)) 44-те Рацинови средби. // 4 юни 2007. Посетен на 8 юни 2020 г.
- ↑ ((mk)) Рациновото признание за 2008 му беше врачено на Луан Старова. // Посетен на 8 юни 2020 г.
- ↑ ((mk)) Кацаров за „Татко и отец“ добитник на Рациновата награда. // Посетен на 8 юни 2020 г.
- ↑ ((mk)) Рациновото признание за 2010 ќе му биде врачено на Братислав Ташковски за романот „Кафез од гревови‘‘. // Посетен на 8 юни 2020 г.
- ↑ ((mk)) Писателот Владимир Попов добитник на Рациново признание. // Посетен на 8 юни 2020 г.
- ↑ ((mk)) Христо Петрески е добитникот на наградата „Рациново признание“ за 2012 година. // Идивиди. Посетен на 8 юни 2020 г.
- ↑ ((mk)) „Рациново признание“ за Илхами Емин | Република Online. // Република. Посетен на 8 юни 2020 г.
- ↑ ((mk)) Врачени Рациновите признанија за 2014 година. // Посетен на 6 май 2020 г.
- ↑ ((mk)) Објавени добитниците на Рациновите признанија за 2015-та. // Посетен на 6 май 2020 г.
- ↑ ((mk)) Добитници на Рациновото признание за 2016 година се Владимир Јанковски и Сашо Димоски. // Посетен на 8 юни 2020 г.
- ↑ ((mk)) Добитник на „Рациновото признание“ за 2017 Ана Стојаноска за романот „Јас и Лин, отпосле“. // Посетен на 8 юни 2020 г.
- ↑ ((mk)) Рациново признание за Игор Станојоски и романот „Диссомнии“. // Посетен на 8 юни 2020 г.
- ↑ ((mk)) Почнуваат 56-тите Рацинови средби. // Посетен на 8 юни 2020 г.
- ↑ ((mk)) Ќе го одбраниме македонскиот јазик со нашето творештво, Вели Томислав Османли, добитникот на Рациновото признание. // Посетен на 21 септември 2020 г.
- ↑ ((mk)) Рациновото признание го доби Милован Стефановски за романот „Теорија на кучешката година“. // Посетен на 13 юни 2021 г.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Награда „Рациново признание““ в Уикипедия на македонски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |