Рашки правопис

(пренасочване от Рашка ортография)

Рашката писменост е западнобългарска регионална писмена норма на среднобългарския език, просъществувала в периода от началото на 13 век до втората половина на 14 век, след което е заменена от последвалата я ресавска ортография. [1]

Поради обстоятелството, че от първата половина и от средата на 13 век са запазени много малко български писмени паметници, пряко или косвено свързани с Търново или с търновския богослужебен правопис, то рашката писменост има изключително важно значение за изграждането на една ясна историческа представа за развоя на българския език в периода от края на 12 – до края на 13 век. [2] По тази причина, рашката писменост е единствения косвен, но сигурен източник за реставрация на царския търновски правопис от края на 12 век и началото на 13 век. [3]

Фонетични присъщности и особеностиРедактиране

Среднобългарски особености и старобългарски влияния върху рашкия правописРедактиране

От мирославовото евангелие, като крайъгълен писмен паметник на сръбското езикознание, се извеждат главните особености на зетско-хумската редакция на старобългарското писмо, а те са:

  1. употребата на   и   по изкуствени правила;
  2. липсата на разлика между четенето на   и  , т.е. употреба на Файл:Early Cyrillic letter Yu.png вместо File:Early Cyrillic letter Uku.png и обратното;
  3. липсата на буквите   и   или употребата им по изкуствено правило;
  4. едноеров правопис, т.е. само  ;
  5. употребата на   вместо   след  ,   и  ;
  6. липсата на разлика между началното   и началното  ;
  7. смесването на   и   в чуждиците. [4]

ИзточнициРедактиране

  1. Добрев, Иван. Рашката писменост и българският правопис през средновековието. Кирило-Методиевски студии, кн. 8, 1991, стр. 217, 1991.
  2. Добрев, Иван. Рашката писменост и българският правопис през средновековието. Кирило-Методиевски студии, кн. 8, 1991, стр. 229 – 230, 1991.
  3. Добрев, Иван. Рашката писменост и българският правопис през средновековието. Кирило-Методиевски студии, кн. 8, 1991, стр. 229 – 230, 1991.
  4. Добрев, Иван. Рашката писменост и българският правопис през средновековието. Кирило-Методиевски студии, кн. 8, 1991, стр. 220 – 221, 1991.