„Ревю“ е българска пост-пънк и ню уейв група, създадена през 1980-те години.

„Ревю“
Информация
ОтСофия
Създаване1988 г.
Стилпънк рок, ню уейв
Активностот 1988 г.
Свързани изпълнителиКале
Нова генерация
Милена Славова
ЧленовеКристина Серафимова
Васил Гюров
Деян Драгиев
Михаил Пешев
Бивши членовеМилена Славова
Кирил Манчев
Бойчо Карабойчев
Андрония Попова - Рони
„Ревю“ в Общомедия

Историята на „Ревю“ започва още през 1985 г., когато Васил Гюров, Димитър Воев и Кирил Манчев създават група „Кале“. Удоволствието от създаването на музика се превръща в основна движеща сила, наред с предизвикателството да обличаш всичките си усещания в думи. „Кале“ е свобода, нещо, което не те ангажира“ /Васил Гюров/.

Първата официална изява на групата е през 1987 г. на Първия софийски рок фестивал. След третото парче изключват микрофоните им и ги свалят от сцената. Причината е, че парчетата са предизвикателни и дръзки за времето си. Именно това превръща „Кале“ в легенда за годините след това.

През 1988 г. „Кале“ се разпада, възкръсвайки малко по-късно същата година в двете най-култови групи в България за този период – „Ревю“ и „Нова Генерация“.

„Ревю“ е създадена от Васил Гюров, Кирил Манчев, Бойчо Карабойчев и Милена Славова през 1988 г., а през следващата 1989 г. групата записва един албум, съдържащ емблематични за времето си парчета, сред които „Ала Бала“, „Директор на водопад“, „Чичо“ и др., както и парчета, записани на репетиции като „Цветя от края на 80-те“ и „Без адрес“. До 1990 г. „Ревю“ изнасят редица концерти както в България, така и в чужбина, основно в държави от бившия Източен блок. Групата печели симпатиите на публиката и музикалните специалисти, изразени в награди от елитни български конкурси за авторска музика. Режисьорът Иван Ковачев прави филм за групата, наречен „Директор на водопад“, разказващ историята ѝ и показващ откъси от техните изпълнения на живо. В края на годината след участие на музикален фестивал в Корея музикантите прекратяват изявите си и решават да търсят реализация в чужбина. Кирил Манчев заминава за Канада, Бойчо Карабойчев за Великобритания, Васил Гюров за Германия, Милена остава в България и продължава изявите си като соло изпълнител.

Гюров се връща в страната през 1992 г. и прави няколко концерта с Нова Генерация. След смъртта на Димитър Воев той заедно с Иван Латинов правят „Африка“.

През 1996 г. се връща и Бойчо Карабойчев, заедно с който Васил Гюров започва записи на нов албум. Албумът остава недовършен – в началото на 1997 г. Бойчо почива. През 1998 г. Гюров прави „Камион“ с Нуфри – (Panikan Whyasker) и Даката (Panikan Whyasker), с които през 1999 г. печелят награда за песен на годината в конкурса на Passport.

„Ревю“ се завръщат през 2001 г., когато Милена и Васил Гюров се събират отново и заедно с Михаил Пешев (Нова Генерация) издават албума „10“. Пилотното парче „Закуска“ става песен на годината на наградите на ТВ ММ през 2002 г. През 2003 г. „1968“ е номинирана за „Най-добра песен“ в номинациите на Годишните музикални награди на Телевизия ММ.

В края на същата година, Милена напуска групата и заминава за Англия. За кратко вокалист на групата е Андрония Попова – Рони от Насекомикс.[1] След кастинг, за вокалист е избрана Кристина Серафимова.

Дискография

редактиране

Източници

редактиране
  1. Десислава, Бакърджиева. Интервю с Васил Гюров от „Ревю“ // Автора.com, 22 януари 2007. Архивиран от оригинала на 2012-11-06. Посетен на 29 октомври 2012.

Външни препратки

редактиране