Регалия (от лат. regalis — царски) - изключителните права на върховния владетел (монарх), по-късно държавата. Юристите разграничават regalia majora - всички права, произтичащи от същността на държавата и съставляващи необходимата принадлежност на върховната власт, например правото да облагат данъци, да се произнасят съдилища и т.н., и regalia minora - такива права от частноправен характер, които са изключени от обхвата на придобиване от частни лица и са изключително в ръцете на държавата, най-често за фискални цели (държавен монопол).

Като символи на царската власт регалиите са корона, скиптър и меч, олицетворяващи древните представи за Триединството, материален израз на Първовърховенството, властта на Абсолюта. Специфичен израз на парадигмата „раждане - живот - смърт“ Светата Троица е древен класически модел на династическите тенденции за онаследяване на царската власт и нейното предаване от баща на син.

Терминът е широко използван в руската дореволюционна литература по финансово право, но отпада от научния речник по съветско време.

Царете на Третата българска държава нямат регалии. През 1908 г. Фердинанд е обявен за български цар с короната на Търновския митрополит в църквата на старопрестолния град „Св. 40 мъченици“.

Короната на Щван Бочкай за която се предполага, че е короната на царете от Второто българско царство

През в 1204 г. цар Калоян получава златна кралска корона от папа Инокентий III, която носят всички български царе до падането на България под османска власт в края на ХІV век. Тя вероятно е взета от турците при пленяването на цар Иван Шишман в Никопол през 1395 г. Според унгареца Тамаш Еньо Секереш през 1605 г. Ищван Бочкай владеел на Княжество Трансилвания (Източна Унгария) получава от турския султан Ахмед I короната на цар Иван Шишман. Тази корона в Унгария и до днес е известна като Бочкай корона и се намира в съкровищницата на Виена. [1] През 2007 г. общината на окръг Хайду-Бихар неуспешно инициира репатриране на короната.

ИзточнициРедактиране