Регионален археологически музей, Пловдив
Регионалният археологически музей е специализиран музей за археология и история в Пловдив.
| Регионален археологически музей | |
|---|---|
| Музеи в България | |
 Входът на музея след ремонта от 2010 г. | |
| Местоположение | Пловдив |
| Тематика | археология, история |
| Основан | 1882 г. |
| Работно време | |
| Лятно работно време | вторник – неделя 10:00 - 18:00 (почивни дни: понеделник) |
| Зимно работно време | вторник – събота 9:30 - 17:00 (почивни дни: неделя и понеделник) |
| Допълнителна информация | |
| Адрес | пл. „Съединение“ 1 |
| Телефон | 032 / 635 385 |
| Сайт | Официален сайт |
 | |
| Регионален археологически музей в Общомедия | |
Разполага със седем основни колекции: „Праисторическо изкуство“, „Тракийско изкуство“, „Древногръцко изкуство“, „Древноримско изкуство“, „Средновековно изкуство“, „Възрожденско изкуство“ и Нумизматична колекция.
От 1 март 1883 г. музеят и библиотеката напускат конака на Исмаил бей и са настанени от директора Ил. С. Йовчев в „по-удобно за целта здание на сарача Еминаа Хаджи Неджибов“, което намирало се в северните склонове на Сахат тепе, до Евангелистката църква. От 1884 г. музеят и библиотеката са преместени отново, този път в къщата на Анастасаки Томиди на днешната ул. „Съборна“ № 33. Тази сграда (станала собственост на Пловдивския род Протохристови) е съборена при прокопаването на тунела.
На предвиденото място за областна библиотека и музей на днешния площад „Съединение“ е построена сградата за Областното събрание на Източна Румелия. Сградата е издигната от 1884 до 1885 г. по проект на известния италиански арх. Пиетро Монтани, но поради състоялото се Съединение на 6 септември 1885 г. остава незаета по предназначението си. На 11 януари 1886 г. директорът на музея Ил. Йовчев иска от Министерството на народното просвещение незаетата сграда да бъде предоставена за ползване от библиотеката и музея. На 24 февруари 1886 г. е получена телеграма, с която официално е разрешено преместване от 1 март 1886 г.
В периода 1995 – 1999 г. е разработен проект за ремонт и укрепване на сградата. През 2003 г. е разработен нов проект за цялостен ремонт и разширение на сградата на музея. От 2006 г. стартира изпълнението на този проект и изграждането на нова музейна сграда. Ремонтът приключва през 2010 година.
КолекцииРедактиране
Регионалният археологически музей притежава колекция, съдържаща близо 100 000 експоната, произведения на изкуството – от палеолита до XV в. Колекцията е в 7 отдела: Праисторическо изкуство, Тракийско изкуство, Древногръцко изкуство, Древноримско изкуство, Средновековно изкуство, Възрожденско изкуство, Нумизматична колекция.
Във фонда на музея е Панагюрското съкровище, открито през 1949 г. След неговото откриване е прието за съхранение и е вписано във фонда на музея, като е съхранявано също в Националния исторически музей в София от 1974 до 2010 г.
БиблиотекаРедактиране
Регионалният археологически музей разполага с библиотека с 13 000 тома, включително и собствени издания.
Води началото си от 1879 г. За пръв уредник на книгите и старините в книгохранилището на Дирекцията е назначен Иван Добровски, който през 1882 г. написва Правилник на Областната библиотека.
До 1944 г. музеят и библиотеката (предшествала днешната Народна библиотека „Иван Вазов“) представляват единно учреждение с обща библиотечна колекция. От 12 юни 1945 г. датира първата инвентарна книга. Днес носи името „Борис Дякович“, бивш директор на библиотеката, 01.04.1901 – 12.02.1932)[1].
От 2009 г. Библиотека „Борис Дякович“ разполага с електронен каталог.
АтелиеРедактиране
Музеят разполага със собствено ателие за реставрация и консервация. В него се почистват, реставрират и консервират експонатите, съхранявани във фондовете на музея, както и новите находки, постъпващи от археологически обекти в града и региона[2].