Йоа̀ким Гру̀ев Про̀йчев е български просветител, учител, педагог, преводач, книгоиздател и общественик.

Йоаким Груев
български просветител
Роден
Починал
1 август 1912 г. (83 г.)
Научна дейност
Работил вПловдивско класно българско училище
Братя/сестриГеорги Груев
Александър Груев
Веселин Груев
Йоаким Груев в Общомедия

Семейство редактиране

Роден е на 9 септември 1828 г. в Копривщица в семейството на Груйо Пройчев и Тана Топалова. Баща му е дребен търговец, син на поп Чернев. Йоаким има една сестра – Тана Каравелова и четирима братя – Георги, Харитон (Веселин), Александър и Никита Груеви.

Начално образование редактиране

Според разказите на Груев баща му е бил с интерес към книжовността и е четял вкъщи книги, с които се сдобивал по време на търговските си пътувания. Една такава книга по всяка вероятност е била Паисиевата история, от която той чел на синовете си. Бащата на Йоаким отдава голямо значение на образованието на сина си и в домашни условия го учи да чете от Часослова и от граматиката, съставена от Неофит Бозвели.[1]

Копривщенски период редактиране

През зимата на 1836 г. бащата на Йоаким го дава да се учи в импровизираното училище на С. Велев. В лятото на същата година Йоаким сменя училището и отива да се учи също в импровизирани условия при даскал Иван – обущар в града.

През есента на 1836 г. отива да се учи при Захарий Икономович Круша, който преподава по взаимната метода.

През 1837 г. се построява ново училище, чийто настоятел става дядо му Генчо Топалов, което е пригодено за обучението по взаимната метода. През есента на същата година в училището идва да преподава Неофит Рилски, който също използва взаимната метода. През този период при Неофит Рилски идват да се обучават също Найден Геров, Христо Пулеков, Калист Луков, свещ. Атанасий Чолаков и др., с цел да изучат и разпространяват взаимната метода.

През 1839 г. Неофит Рилски се оттегля в Рилския манастир и оставя мястото си на Христо Пулеков, при който младият Йоаким продължава образованието си до 1844 г. През периода си в Копривщица Йоаким учи българска и руска граматика, аритметика, гръцки, турски, псалтика. По желанието на баща си е изпратен в гръцкото училище в Пловдив, за да подобри знанията си по гръцки.

Обществена служба редактиране

В продължение на 20 години преподава в Копривщица и в Пловдивското класно българско училище, което по негово време е най-прочутото училище в България. Имената на учениците му включват хора като Тодор Каблешков, Иван Вазов, Константин Стоилов, Иван Евстратиев Гешов и Иван Чорапчиев.

Участва в църковната борба. През 1868 – 1870 г. е помощник на пловдивския мютесарифин (окръжен управител). Председател е на градския съвет в Пловдив (1871 – 1872) и османски комисар в Хасково (1875). След създаването на българската екзархия е член на Пловдивския екзархийски съвет. По време на Априлското въстание през 1876 г. е арестуван, но обвинението е отхвърлено.

 
Първият Директорат на Източна Румелия, Пловдив, 1879. Седнали: 1. Йоаким Груев, директор на народното просвещение и вероизповеданията, 2. Гаврил Кръстевич, главен секретар и директор на вътрешните дела, 3. Александър Богориди, генерал-губернатор, 4. генерал Виктор Виталис, началник на милицията и жандармерията, 5. Тодор Кесяков, директор на правосъдието, Прави: 1. подпоручик Наум Никушев, адютант на губернатора, 2. д-р Адолф Шмит, директор на финансите, 3. Георги Вълкович, директор на земеделието търговията и общите сгради 4. подпоручик Тодор Стоев, адютант на губернатора.

След Освобождението е председател на съдебния съвет в Източна Румелия, директор на просветата (1879 – 1884), член-съветник на Върховния административен съд, гимназиален директор.

През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

След Съединението е назначен за помощник-комисар в Южна България[2].

От 1870 до 1874 г. списва „Летоструй или домашен календар“, издава и поредицата „Книжици за народа“. Автор е на голям брой учебници по различни предмети. Някои от тях имат по няколко издания и са широко разпространени в училищата. През 1858 година предлага да се празнува Денят на Кирил и Методий на 24 май като празник на българските ученици. Превежда и отпечатва 2 учебника по физика – на А. Гано (1869 година) и на Д. Шуберт (1872 година).

Братът на Йоаким Груев, Харитон Груев, също е учител.

 
Паметник в центъра на село Йоаким Груево

Йоаким Груев умира в Пловдив на 1 август 1912 г.

Погребан е в двора на църква на „Света Богородица“ в Стария град на Пловдив.

Съчинения редактиране

Признание редактиране

Паметна плоча и чешма в чест на Йоаким, Георги, Веселин и Александър Груеви, дарили на училищното настоятелство през 1910 г. двора си за построяването на Климатичния пансион. Плочата е поставена е на източният ограден зид на 12 септември 2018 г. по инициатива на Дирекция на музеите.[3]

За него редактиране

  • Димова, Янка. Йоаким Груев: Жизнен път и педагогическа дейност. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1985
  • Литературен архив. Т. 9: Йоаким Груев / Подг. за печат с предг. и обясн. бел. Цветана Нанова. София, Изд. на БАН. Инст. за лит., 1989
  • Каблешкова, Райна. Йоаким Груев. София: Симелпрес, 2012

Източници редактиране

  1. Моите спомени, Пловдив, изд. „Христо Г. Данов“, 1906.
  2. Българските държавни институции 1879 – 1886. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 99.
  3. Vestnikregion.com. В Копривщица откриха паметен знак за родолюбивите братя Груеви. Архив на оригинала от 2021-12-02 в Wayback Machine. Посетен на 2 декември 2021