Ред на сглобяване на МКС
Изграждането на Международната космическа станция (МКС) е главното инженерно-космическо събитие извършвано в ниска околоземна орбита (НЗО) и ръководено от консорциум от правителствени и междуправителствени космически агенции.
Заря е първият изведен в орбита модул изстрелян с ракета-носител Протон на 20 ноември 1998 г. С полет STS-88 на космическата совалка две седмици по-късно е изведен модул Юнити и е скачен с модул Заря. Той е първият от общо три възела на станцията. С ядрото от тези два модула станцията остава необитаема за следващите година и половина до юли 2000 г., когато е изведен и скачен модул Звезда, който позволява постоянното обитаване на МКС от поне двама космонавти.
Когато станцията бъде завършена тя ще има обитаем обем около 1000 m3, маса от около 400 000 kg, мощност от 100 киловата, 109 m ширина, 74 m дължина и екипаж от шестима космонавти. Сглобяването на цялата станция изисква извършването на над 40 монтажни полета. Към март 2011 г. 26 полета на космически совалки са скачвани със станцията за да добавят компоненти, 9 други полета на космическите совалки са извършени за снабдяване на МКС без да бъдат добавяни компоненти. Последните два полета на совалките са предвидени за извеждане и добавяне към станцията на единия от двата оставащи компоненти на МКС, а другият компонент (Европейската роботизирана ръка) ще бъде изведен с ракета-носител Протон. Други модули добавени към станцията са изведени с Протон, а в случая на модули Пирс и Поиск е използвана ракета-носител Союз-У.
План на полетите
редактиранеМеждународната космическа станция се състои от 15 модула: осем американски (Дестини, Юнити, Куест, Транквилити, Хармъни, Купола, Леонардо и Заря), четири руски (Звезда, Пирс, Поиск и Рассвет), два японски (Японски експериментален модул, съставен от херметизиран модул и нехерметизирана външна платформа и един европейски (Кълъмбъс). Още един руски херметизиран модул (Наука) трябва да бъде добавен към станцията.
Въпреки че не е постоянна част от МКС, към нея често е скачван Многофункционалният товарен модул по време на някои мисии на Спейс Шатъл. Той е скачван основно с модул Хармъни (преди това с Юнити) и е използан за снабдителни мисии.
Космически кораби скачвани с МКС също увеличават обитаемия обем. Поне един кораб Союз е винаги скачен със станцията и служи като „спасителна лодка“ за екипажа. Подменя се на всеки 6 месеца заедно с подмяната на екипажа.
Таблицата по-долу показва реда на сглабяне на компонентите към станцията.
Галерия
редактиране-
1 A/R
-
1R
-
7A.1
-
4R
-
LF 1
-
ULF 1.1
-
12A
-
12A.1
-
13A
-
13A.1
-
10A
-
1Е
-
1J/A
-
1J
-
15A
-
2J/A
-
5R
-
ULF3
-
20A
-
ULF4
-
ULF5
-
ULF6
-
3R
Бележки
редактиране- ↑ Wade, Mark. ISS Zarya // Encyclopaedia Astronautica, 15 юли 2008. Посетен на 2 април 2011.
- ↑ Unity Connecting Module: Cornerstone for a Home in Orbit (PDF) // NASA, January 1999. Архивиран от оригинала на 2009-03-17. Посетен на 2 април 2011.
- ↑ Zvezda Service Module // NASA, 11 март 2009. Архивиран от оригинала на 2009-03-23. Посетен на 2 април 2011.
- ↑ US Destiny Laboratory // NASA, 26 март 2007. Архивиран от оригинала на 2007-07-09. Посетен на 2 април 2011.
- ↑ Space Station Extravehicular Activity // NASA, 4 април 2004. Архивиран от оригинала на 2009-04-03. Посетен на 2 април 2011.
- ↑ Space Station Assembly: Integrated Truss Structure // NASA. Архивиран от оригинала на 2007-12-07. Посетен на 2 април 2011.
- ↑ P3 and P4 to expand station capabilities, providing a third and fourth solar array (pdf) // Boeing, Юли 2006. Архивиран от оригинала на 2 декември 2008. Посетен на 2 април 2011.
- ↑ STS-118 MISSION OVERVIEW: BUILD THE STATION…BUILD THE FUTURE (PDF) // NASA PAO, Юли 2007. Архивиран от оригинала на 2007-12-01. Посетен на 2 декември 2007.
- ↑ Columbus laboratory // ESA, 10 януари 2009. Посетен на 6 март 2009.
- ↑ Zak, Anatoly. Docking Compartment-1 and 2 // RussianSpaceWeb.com. Посетен на 8 април 2011.
- ↑ Bergin, Chris. Russian module launches via Soyuz for Thursday ISS docking // NASASpaceflight.com, 9 ноември 2009. Посетен на 8 април 2011.
Външни препратки
редактиранеУикипедия разполага с Портал:Космически полети |