Рейтинг (оръдеен)
Оръдейният рейтинг е система за класификация на бойните кораби според броя на оръдията. Съществува в епохата на платноходите (17 – 19 век). Първоначално възниква в Англия, а след това е пренесена с известни промени в други страни.
Произход редактиране
Потребността от класификация възниква с ръста на централизирания, държавен (кралски) флот. Големият брой кораби под общо управление означава усложняване на системите за постройка, въоръжение, снабдяване, екипировка и комплектация на екипажи. Естествената реакция на флотската административна система е подразделянето на кораби според единен принцип.
Първите документирани опити в тази посока датират от средата на 16 век, в царстването на Хенри VIII. „Мари Роз“ (на френски: Marie Rose), „Анри Грас-а-Дие“ (на френски: Henri Grâce-à-Dieu) и „Грас Дие“ (на френски: Grâce Dieu) са отделени в групата на „големите кораби“ (на английски: Great Ships), изключително на основа на техния размер. Към края на века такова разделение се разпространява и за целия останал кралски флот: „големи кораби“ и всички останали.
Формалната система обаче възниква едва в началото на 17 век. Първите известни списъци на кораби по категории се отнасят към 1604 г. Корабите се подразделят на кралски (на английски: Royal Ships), големи (на английски: Great Ships), средни (на английски: Middling Ships) и малки (на английски: Small Ships). Тук за признак на категоризацията е численността на екипажите. Тя има основно значение, тъй като има и пряко отношение спрямо снабдяването на съдовете. Тя е мяра за боеспособността на съда, тъй като артилерията все още завоюва позициите на главно оръжие във флота. Основен вид бой си остава абордажът, където численността често е решаваща. Към 1610-те години категориите започват да получават номера: Royal Ships – първи ранг (на английски: rank), Great Ships – втори, и т.н. С времето към четирите ранга се прибавят пети и шести.
Ранг и рейтинг редактиране
През 1677 г. секретарят на Адмиралтейството Самюъл Пийпс, предлага система, която с известни допълнения се установява в Британския флот до 1817 г. Според нея мястото на кораба в класификацията – рейтинга (на английски: gun rate) – се определя от числото на оръдията, които той носи. Численността на екипажа зависи основно от броя на артилерийските разчети.[1]
При това се отчитат само гладкостволните, дългоцевни оръдия и само поставените на каретки (разновидност на лафета). Мортирите, еднорозите, фалконетите, а по-късно каронадите и другите разновидности се отнасят към допълнителните и не влияят на рейтинга. Изключения се правят само за корабите, които въобще нямат дългоцевни оръдия.
Така погледнато реалното число стволове обикновено не съвпада с номиналното. И има дори парадоксални ситуации, когато командир на 32 оръдейна фрегата се жалва, че има „само 32 оръдия“.[2]
Няколко рейтинга съставляват ранга. Регламентират се също калибрите (във фунтове, според теглото на гюлето), и класовете на корабите, входящи в ранга. Рангът обаче също започва да се обозначава с термина rate, което показва стремеж към единна класификация. Под определен брой оръдия ранг не се присвоявал (unrated).
Система на ранговете към началото на Наполеоновите войни редактиране
| Клас | Ранг | Рейтинг, оръдия | Батарейни палуби | Екипаж | Водоизместимост приблизително, t[3] | В строй 1794 | В строй 1814 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Линеен кораб | 1 ранг | 100 – 120 | 3 | 850 - 875 | 2500 | 5 | 7 |
| 2 ранг | 90 – 98 | 3 | 700 – 750 | около 2200 | 9 | 5 | |
| 3 ранг | 64 – 80 | 2 | 500 – 650 | 1750 | 71 | 87 | |
| 4 ранг | 48 – 60 | 2 | 320 – 420 | около 1,000 | 8 | 8 | |
| Фрегата | 5 ранг | 32 – 44 | 1 или 2 | 200 – 300 | 700 – 1450 | 78 | 123 |
| 6 ранг | 20 – 28 | 1 | 140 – 200 | 450 – 550 | 32 | 25 | |
| Шлюп | Без ранг | 16 – 18 | 0 или 1 | 90 – 125 | 380 | 76 | 360 |
| Въоръжен бриг или Кутер | 6 – 14 | 0 [4] | 5 – 25 | < 220 | няма данни | няма данни[5] |
Развитие и залез редактиране
По същество системата просъществува докато класическото гладкостволно оръдие е основен вид оръжие в морето. Системата е изменяна през 1714, 1721, 1760, 1782, 1801 и 1817 г. С изключение на последната промяна, редакциите са основно в посока на увеличение на броя на оръдията в рейтингите и ранговете. Така например корабите 1-ви ранг в средата на 18 век са 98 – 100 оръдейни, а към 1801 г. 100 – 120.
През 1817 г. под влияние на новите образци оръдия, системата на рейтингите е радикално преразгледана, макар и да съхранява името си. В частност каронадите вече се включват в номиналния брой на оръдията. Освен това основните признаци за класовете на корабите са изменени. Дори и в новия си вид тя вече няма онова универсално използване, както по-рано. Прекалено голямото разнообразие на въоръженията и самите типове кораби водят до това, че броят оръдия, независимо от ревизията, вече не може да служи като единен критерий за нуждите на снабдяването и оразмерител на бойната мощ на корабите.
В средата на 19 век системата се връща към рейтингите според числеността на екипажите. Това означава фактическо признаване, че оценката за бойната мощ вече изисква отделен подход и че рейтингът е загубил предишното си значение.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ John Winton. An Illustrated History of Royal Navy. Quadrillon Publishing & Salamander Books, 2000, с. 38 – 39
- ↑ The Naval War of 1812. Robert Gardiner, ed. Chatham Publishing, 1997. ISBN 1-55750-654-X
- ↑ В английски тонове (на английски: Imperial tons)
- ↑ Оръдия на горната палуба
- ↑ Общата численост по списък на Британския флот през 1815 г. е 561 вимпела.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Рейтинг (пушечный)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |